34. ДУШИ ДОШЛИ ОТ ПАМТИВЕКА

[valiamaria]

34. ДУШИ ДОШЛИ ОТ ПАМТИВЕКА

ПЕТКО ЕПИТРОПОВ

Брат Петко Епитропов е интересен. Той беше от Пловдив. Те бяха от голямата група: Георги Стайков, Петко Епитропов, там пише ли? Аз знам всичките кой кой е. Брат Михаил Стоицев, те се събират на специални сеанси, да правят връзка със синът, заминалият син на Георги Стайков -Венинг, който им дава сведения. Те са писали дълги протоколи, много обширни и подробни протоколи със сведения, които са получили от Венинг във време на техните сеанси. Но с брат Петко Епитропов, знам само един случай с него. Една група, в която е брат Петко Епитропов с Учителя отиват към Рилския манастир и по пътя си седят така да обядват, понеже времето вече е за обяд. На една полянка се разполагат за обяд, а в това време Учителят отива до едно дърво. Спира се пред дървото и се връща. И вече трябва да започват обяда, но Петко Епитропов казва: "Учителю, аз няма да обядват докато вие не кажете защо вие отивате до дървото". И Учителят му казва: "Там беше един обесен и аз трябваше да го освободя!" Значи съзнанието на обесения е било прикрепено към дървото. Значи Учителят е правил благодеяния и добрини на всяка крачка, където срещал страдаща душа. Това зная за него.

Епитропов беше висок, строен, с брада, същински библейски така старозаветен тип. Хубав, с много хубави черти. Даже една нощ го сънувах в някаква си източна църква, тези азиатски източни църкви, препълнена. Обаче неговата глава стърчи над всички. Той беше предан на Учителя.

БАБА ХАДЖИЙКА

В: Баба Хаджийка, жена му?

Веска: Тя беше много весела, много засмяна жена и вече дядо хаджия, тя му викаше дядо хаджия. Беше много магнетична жена. Дядо хаджия боледува веднъж много жестоко от цирей, който излиза някъде на врата му тука и почва да пее песента "Слънцето на Любовта", но пее така със все глас и така е излекуван. Обаче веднъж той е бил много болен, дядо хаджия.

В: Кой хаджия?

Веска: Епитропов.

В: А защо му казват хаджия? Ходил е на хаджилък?

Веска: Вероятно е ходил на хаджилък, но той много тежко се разболява и баба Хаджийка отива при Учителя и казва: "Учителю, брат Епитропов е много болен... " Учителят казва: "Добре де, и да си замине, той пак ще ти се явява". "Не, не, искам си го с панталоните и с брадата, както си е". И той си оздравява. Така едно наивно, една детска вяра. Тези старите сестри и братя имаха, сестрите особено, имаха една детска вяра в Учителя.

В: Може би, защото в първите години Учителят повече се изявява с опити.

Веска: Да, ето виж какви много силни опитности. Да.

В: Защото през първите години, при първите приятели опитностите са от тези, които граничат с библейски чудеса.

Веска: Да, чудеса.

В: И се изявява по такъв начин, за да могат да го видят.

Веска: Отговаря на техните съзнания.

В: Обаче впоследствие се изменят нещата, особено като се отваря Школата. Главното е вече Словото!

ЯНАКИЕВА

Когато отидох на Изгрева, сестра Янакиева беше една от старите сестри, които бяха верни и предани, следваха Словото на Учителя, така съвестно изпълняваха това, което бяха разбрали от Учението на Учителя. Сестра Янакиева се грижеше специално за градината. Тя разсаждаше цветя, поливаше градината. Един ден при нея пристига на гости от Добруджа сестра Веска от Добруджа, другото й име не знам и заедно с нея отиват да работят в градината, но сестра Янакиева беше вдовица и вероятно не е имала достатъчно средства и вероятно много пъти е оставала така без храна и работейки усещат, че страхотен глад ги мъчи. Прегладнели и двете минава покрай тях Учителят и казва: "Да, да, вие добре работите градината". Те обаче, ама вече си свършват работата най-съвестно и когато се прибират в квартирата на сестра Янакиева, намират една великолепно сложена трапеза за двама души. С приборите и с първо, второ и трето ядене. Това е тяхната обща опитност.

В: Значи Учителят минава покрай тях?

Веска: И те работят.

В: Усетил е гладът им.

Веска: Да. Дава им прекрасен обед. Дава им опитност, че когато работят за Бога, то Бог ще работи за тях.

ВЕСКА ОТ ДОБРИЧ

Веска: А другата опитност е на сестра Веска. Сестра Веска е страдала от туберкулоза и има вече три каверни.

В: Тая същата Веска.

Веска: Веска, да същата при Янакиева. Тя има три каверни и отива при Учителя и Му казва: "Учителю, какво да правя? Не желая лекари да ме лекуват. Искам Вие да ме лекувате". Учителят казва: "Добре, дълбоко дишане". И тя най-стриктно изпълнява неговото разпореждане - дълбоко дишане, като всеки ден отива: дъжд, вятър, сняг, студ, слънце, пек, тя отива да диша в гората. И като отишла при Учителя, така усетила известно подобрение. Отива при Учителя и Му казва: "Да, Учителю, аз имам подобрение". Той пита: "Как дишаш?" Тя показала. Ха-а, ха-а, ха-а. Учителят със сълзи се смял. Казал й не така, а показал как точно трябва да диша и действително така тя напълно се излекувала. Втората й опитност е, по време на събитията вече преди да преминат съветските войски Дунава, тя е в София и понеже е обезпокоена и желае да знае как са техните в Добрич, казала на Учителя: "Искам да си замина". Учителят казал: "Не си заминавай, сега е много смътно време, войските се придвижват, руснаци вече навлизат в България". Но тя най-настойчиво иска да се върне и Учителят казва: "Добре, щом като искаш върни се, но вземи си храна по пътя". Тя обаче си взема храна колкото за един ден. Тръгва тя с влака, обаче влакът се влачи много бавно. И по едно време тя си привършила вече храната, а пътя, който я чака е още много дълъг, много часове, може би и дни и започва да я мъчи страхотен глад и по едно време влакът спира не на станция, а някъде посред линията. И гледа тя селяни как изваждат от торбите си хубави хлябове, ядат сирене, кашкавал, масло. "Аз гледам през прозореца на влака, за да не се съблазнявам от тяхното ядене. И така, казва, по едно време във влака влезе един военен и понеже до мене мястото беше свободно, той каза: "Може ли да седна?" "Може да седнете." Той сяда до нея и отваря един куфар. И вътре в хубави опаковки наредени: сладкиши, банички, закуски, всичко, плодове. И той казал: "Хайде сега пък малко да обядваме". И тя започва с най-голям апетит, разбира се. Той нито хапка не хапвал. И след известно време той казва: "Довиждане" и си заминава.

В: Ха...

Веска: Хиляда и една нощ, нали!

В: Тя от къде беше? От Добрич? Познаваш ли я?

Веска: Не, лично не я познавам. Но тя е разказвала този случай на свои приятелки и аз от тях го научих това нещо.

В: Добре. А за Янакиева, тя беше ли женена? Съпруга на кого беше тя?

Веска: Не, повече на зная. Аз я заварих така. Вдовица, белокоса с много хубава усмивка на лицето. Много чиста и много спретната.

При нея отиде един ден една наша млада сестра, която има голям страдалчески път като дете още и работила като слугинче тук-там с една криза, която преживява, някой й казва: "Абе иди, вика, при тия дъновисти да живееш при гората". И тя отива и първо се завърта около Лулчевите хора. Обаче среща сестра Янакиева, която й казва: "Ела при мене да живееш". И тя й казва: "Виж какво, ако пиеш вода, няма да пиеш от локва, ще пиеш направо от извора". "С две думи, казва, тя ме ориентира към Учителя. Не ми проповядва много, не ми философствува много. При Учителя. Така се спасих от влиянието на онези там." Тя беше много мила, любезничка, чистичка, спретната.

В: Как се казваше тя?

Веска: Елена ми се струва, че беше, не й помня даже първото име. Това са двете опитности. Те водят началото си от древността, защото това са души дошли тук от памтивека.

В: Между двете световни войни идват други такива с идеологическа подкладка, така наречените толстоисти. Вие познавате ли някои, които вероятно са кръжали около братските среди?

Веска: Не. Нямам лични връзки с толстоисти, но знам, че те бяха много фанатизирани вегетарианци. В Пловдив те имаха вегетариански ресторант. Поддържаха много хубав вегетариански ресторант. Там дори ние като деца сме ходили, така за някои срещи, събирания, но нямам връзка с толстоисти, но знам, че бяха много фанатизирани, ходеха с рубашки като Толстой, вегетарианци, така те бяха идейни хора, разбира се, но ограничени. Не можаха да прескочат бариерата на вегетарианството и да се доберат до Словото на Учителя. Останаха под бариерата.

БРАТЯ КАМБУРОВИ

В: Друг въпрос. Искам да ви питам, там за тези братя Камбурови, които са в Пловдивско (Прослав) те от така наречените Павликени ли са, от къде идват те?

Веска: Сега, аз когато заминах за Казанлък като учителка първа година, там живееше Никола Камбуров, живееше и Стефан Камбуров, двамата братя Камбурови - Стефан и Никола. От които Стефан беше простичък човек, но веселяк и много музикален. Той е баща на Петър Камбуров, този цигуларя, който вие познавате и на Танка, която беше съпруга на Кирил Икономов (инспектор) по музика. Танка, тя е дъщеря на Стефан Камбуров от Казанлък. Но на Стефан Камбуров жена му беше Екатерина, те са родители на Петър Кабуров, цигуларя, също на Константин Камбуров, който беше нещо като писател, но така имаше един бохемски живот, който водеше повечето. И Танка, която завърши пеене. Пееше хубавичко и беше съпруга на Кирил Икономов. Знам Екатеринка, тяхната къща беше срещу гимназията и аз често пъти така отскачах през голямото междучасие при нея. Тя гледаше хубаво на кафе. Петър Камбуров бе учител по естествена история, който беше мой колега в гимназията. За него знам следното: за Никола Камбуров. Учителят казва, че той е от времето на Христа - Симон, керинееца, който е поел кръста на Христа да го носи. Това знам за него. Не са случайни души, а души от памтивека.