Jump to content

36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР


Recommended Posts

36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР

Вергилий: Какво ще ни разкажете за щайнеристите? Кои бяха първите представители в България, които застъпваха неговото учение, превеждаха и т.н.

Веска: Аз това не мога да ви кажа, но аз самата попаднах на него и го обикнах, защото първо аз чух неговото име от катедрата на нашия професор Гълъбов, когато ни говори за Гьоте, той ни спомена за Рудолф Щайнер. Рудолф Щайнер е един от тези, на които е била възложена задачата като един голям екип от академици и познавачи на черковното творчество, да, именно да обследват цялото литературно творчество на Гьоте и на Шилер във Ваймар. И съм чела специално, а пък от професор Гълъбов аз се насочих към Рудолф Щайнер. Но имах моя приятелка германка, която пък имаше, нейната сестра е била във връзка с швейцарец от неговото общество и те имаха много литература от него на немски и аз от него съм чела много лекции и ми е абсолютно изяснен неговият образ. Даже знам, че той е роден в една и съща година с Учителя - 1864 г. Но си заминава 27-а година ли, 25-а година ли, ако се не лъжа, но Учителят в една беседа казва на класа: "Знаете ли кой присъства сега тука невидимо? Рудолф Щайнер. И се учудва, че такива висши, големи, сложни истини могат да се преведат на толкова прост език както аз съм ви ги предал." Щото аудиторията на Рудолф Щайнер е била, неговото общество е от образовани хора с по 2-3 дипломи. Литератори, писатели, художници, скулптури, музиканти. И той говори на един академичен език там. А тука се учудва, че има например една Мария-захарната, тука при Учителя имаше не необразовани, а неграмотни хора имахме, а Учителя със своя Божествено-педагогичен усет успя и до тези съзнания да сведе великите Истини. И това е учудило в момента, когато той е слушал лекцията на Учителя Рудолф Щайнер.

В: Аз си спомням, че са ми разказвали как му е изгорена Школата.

Веска: да, аз ще ви разкажа специално за него, понеже много го обичам Рудолф Щайнер. Защото той за мене е един от учениците на Учителя, който работи в Европа пред просветените европейски умове.

В: Какво знаете вие за неговата школа, която е изгорена?

Веска: Ами ще трябва да ви кажа подробно. Ще ви разкажа всичко подробно, защото съм чела. В 1964 г., когато празнуваха 100 години от неговото рождение аз получих от моята приятелка германката алманах.

В: Имате ли го този алманах?

Веска: Дадох го на един човек, който не ми го върна въобще. Много съжалявам, че аз много работи така съм дала. Алманах, в който имаше много интересни статии и аз ги преведох и ги дадох на една моя близка, която почина. Спомням си статиите, спомням си съдържанието.

В: Тези статии можем ли да ги намерим?

Веска: Не, абсурд, безвъзвратно са загубени, но каквото си спомням ще ви го разкажа когато специално ви говоря за Рудолф Щайнер.

В: Да.

Веска: Той е една крупна личност. Имайте предвид, че той се ражда в едно много бедно семейство. Баща му е пощенски чиновник, телеграфист. Майката една обикновена домакиня. Но ако им видите портретите, това са патриархални духовно изработени личности. Бащата с един висок лоб, правилни черти, с една брада библейска, майката с едни изящни черти, изящна, умна, с едно хубаво чело, с красив нос, всичко това красиво, но бедни. И той е роден в едно селце тогава на границата между Австрия и Унгария. Австро-Унгария тогава още е била цялостна империя. На границата между Югославия и Австро-Унгария. И той казва: "Не е случайно, че аз се раждам в един пункт, който е на границата между изтока и запада, защото моята задача е да проумея и да направя връзката между двата свята. Светът на съзерцанието, което е изтока и светът на деятелността, на дейното начало, но което дели със запада".

Много интересно. Той самия като дете, така много силен ученик е бил и още като дете обичал да помага на своите съкласници. Той казва така: "Аз още като дете знаех, че много по-реален и по-цялостен е невидимия, така наречен духовен свят, отколкото физическия свят. Аз по-мъчно се ориентирах във физическия отколкото в духовния свят. По ми беше трудно да опиша един предмет от физическото поле отколкото от духовния свят". И още като дете той имал видения, но мълчал. А, той е роден, неговото слънце е в знака на рибите, мълчание, мистичен знак. А в Асцендента има скорпион. Така е хубав човек, такива очи, асцениращи очи, дълбок. Аз имам неговия портрет, ще ви го покажа някога, но вече по-възрастен. Много честен, безкрайно честен човек, честен, доблестен, благороден, с огромна любов към знанието, към просветата, към мъдростта. И като дете той е трябвало да живее в една стая голяма, която е била и кухня, и спалня, и приемна, и всичко. Това е било на някаква гара, в която са слизали много пътници и са се събирали винаги при баща му и така той има много приятели: учители, аптекари, така хора от най-различни слоеве и малкия Рудолф обичал да се вслушва в техните разговори. Но най-интересен ми беше неговия приятел, който му разказал за страните, в които е бил, който му разказва за далечните страни. "А когато започнах да уча геометрия, аз изпитах особено вълнение, особено вдъхновение." Той завършва реална гимназия, обаче научава латински, гръцки, староеврейски сам. Всичко това нали изниква от неговото подсъзнание, от големия склад на неговото подсъзнание. Научава езици, всичките езици тези, и даже, той разказва само. Даже когато му пишат биографията, той казва, той не обича много всичко да разказва за себе си и просто едва са успели да изтръгнат някои работи да им разкаже. И казва, още като дете, бил е седем годишен един ден както седял в стаята сам се явява един техен роднина, който си е заминал преди няколко време. Казва: "Рудолф, моли се за мене". След това той в училище е бил едно ученолюбиво дете и обичал да помага на своите съкласници, на по-слабите си съученици. Той е завършил тука основното училище, първите седем. След това баща му го преместват вече в някакво близко селце до Виена. Там той завършва гимназия като отличник и в гимназията той помага на всичките свои слаби съученици да могат да имат по-хубави бележки и да завършат. След като завършва във Виена гимназия, той записва във Виенската техника инженерство и всичките негови професори разчитат, че той ще стане един прочут инженер, математик, понеже бил безкрайно способен в тая област. Но той в това време вече се занимава с билкарство, с астрология, с тайни науки, обаче никой не знае за тези му занимания и даже имал само един човек, чието име той не споменава от много голям пиетет към него и уважение и някакъв си билкар с когото са се засрещали в полетата край Виена. Той, Рудолф ходел вече да проучва развитите растения и билки, с който човек се разбирали на тяхната тема за влиянието на планетите върху билките и вече влиянието на билките върху човешкия организъм. Той завършва техникума и започва да предава уроци като частен учител в разни частни домове и един от интересните случаи, че в един дом на Виена той успява да подготви един ученик от гимназията, който е бил умствено изостанал. И той го подготвя така, че той завършва като отличник гимназията. След това това момче завършва медицина. Но във първата световна война пада на фронта убит. В това време му възлагат задача, но в същото време Роза Люксенбург вика Карл Либкнехт да работят във Виена. Те са социалисти. Вече изнасят новия мироглед, нали атеистичният вече аспект нали, внасят го в мирогледа на своите съвременници и го поканват като много добър математик, понеже те се грижат за духовното издигане на работниците, да благоволи да вземе участие в курсовете, които те учредяват за работниците. И казва, неговите аудитории бяха претъпкани от работници. Той преподаваше математика, но така, че те го слушаха с притаен дъх. Но той казал на Роза Люксенбург и на Либкнехт: "Аз съм с вас, но не съм с вас в едно отношение отрицателно, което имате към първопричината, към Бога. тука не съм с вас". С него са се занимавали какви ли не фактори, които искат да еманципират жената, тези общественици големи. Познава и Ничше. Той казва: "Когато аз трябва да проуча един човек, аз влизам в контакт с неговия лъч и го откривам в акашевите ръкописи и тогава мога да говоря за него".

В: А кога организира Школата си?

Веска: По-късно. Сега първо, той изнася сказки обаче: за Гьоте, за Шилер, за големите хора. Той много уважава Гьоте, който е един от културтрегерите на света, не само на Германия.

Неговият труд е важен за светлината и за растенията. Той също така има много интересни есета върху природни явления, за гранита. И той бива избран в един екип с академици да обследват литературното наследство на Гьоте и Шилер във Ваймар. И като отиват там, той Гьоте казва така: "Имаше огромна разлика в тълкуванията, които даваха моите академични колеги и неговото тълкувание, което се ръководеше от един дълбок мистичен критерий". В това време той изнася сказки разбира се и понеже живее като бекяр така, една съпруга на един починал военен, която има синове в гимназията го поканва. Казва: "Г-н Рудолф Щайнер, в моя дом ще намерите квартира и пълна обслуга. А в замяна на това вие ще бъдете така добър да занимавате моите синове". Не знам как става, но той се оженва за нея. Сега, предполагам, моето предположение е това, че той, за да спаси нейното име, понеже хорските уста са без мярка. Вероятно, за да я спаси от клюките, той сключва с нея брак. Обаче тя умира подир две години. Това го смущава. В това отношение както Учителят казва: "Той не усети как се подхлъзна!" Но това може да каже Учителят, аз не мога да го кажа.

В: С какво?

Веска: Ще ви кажа после, защото той се жени втори път. Във Ваймар той развива тази дейност вече, същевременно окултните общества в Европа се ориентират към него, защото виждат, че той е един човек, има сила, има знание, има много дълбоки познания и Ани Безант и Блаватска и Ледбитер така го наобикалят понеже в Европа има вече създадено окултно общество. Ани Безант и Блаватска го канят да стане техен сподвижник. И той става секретар и известно време работи с тях. Но той вижда техните много несъстоятелни методи, по които работят, чрез които те искат да докажат на този вече много обострен, обективен ум на европееца, интелект, да докажат истинността и правдивостта на невидимите светове. Той казва: "Това са европейци, хора на интелекта, други са методите, по които трябва на тях да се откриват реалистичните духовни истини". И понеже те прилагат методите на източната школа, той казва: "Вие трябва да знаете, че източния човек е един натюрел, европееца е друг натюрел. Източния човек е съзерцател, у него още, той не е слязъл още напълно във физическото поле, и той индуса казва: "Всичко е мая, всичко е измама". Рудолф Щайнер казва: "А задачата на европееца е, на бялата раса е, на петата раса е да проучи докрай, до последната фибра физическата Вселена. Затова аз разбирам материалистите, те са задълбали вече толкоз дълбок кладенец, че са стигнали до дъното на конуса, на върха на конуса и вече губят нишката, губят връзката с духовните изяви в битието. Ако вие работите така, няма да имате резултат, аз се отделям от вас". Тогава той казва: "Вие сте заети с вашата теософия, вашите индуски божества, аз създавам антропософия". Антропос значи на гръцки човек. "Мен ме интересува човекът. Как е засегнат във Вселената, какви са неговите пътища, по които той се развива, какви култури ще създаде и каква е крайната цел на неговия път, на неговия живот". И действително, той в живота си успява да изгради една такава система обоснована на много трайни истини, които той е заимствал от акашовите ръкописи. И всичките негови лекции са изградени върху тези абсолютни Истини на тази огромна Вселенска библиотека където са засегнали вечните принципи на Битието. Той е против всякакви сеанси да се правят, но когато трябва само. Те са ги правили, те са правили сеанси с Ани Безант, Блаватска е била медиум, и онази е била медиум, но те не са имали тази култура, този поглед, исторически поглед за развитието на нещата на Вселената и на човека отделно и на взаимоотношението на човека и Вселената и природата. Такава е разликата между тях. И тогава той се отделя от тях и създава антропософското общество. Така той създава своята школа. Негови последователи са от всички европейски страни, хората, които са се интересували от последните открития на науката, на философията, последните така концепции и които са запознати до голяма степен и с концепциите на източните школи и затова виждаме в неговата аудитория хора от всички културни области на Европа. Това са лекари, писатели, поети, художници, мислители, философи, естествоизпитатели, хора на науката. Той работи неуморно. Както ви казах той бил първоначално във Ваймар, където му били поставили задачата, а той взима участие в един огромен екип от Академията на науките, където му била поставена задача да изследват цялото литературно дело на Гьоте и на Шилер във Ваймар. И той със своите дълбоки познания и със своите възможности да проследява събитията и живота нали чрез записите в акашовите ръкописи създава една абсолютно различаваща се от тази на неговите колеги, така да се каже хората с академична подготовка за тази работа, тълкувание на Гьотевите произведения, на Гьотевата концепция за живота и за изкуството и за човека. Работи усилено в това направление, той самия даже отбелязва: "Имаше пропасти между това, което аз изнесох като тълкувание за Гьотевите творби и онова, което дадоха моите колеги от официалната катедра на литературната наука". Той продължава своята дейност като изнася сказки в цяла Европа на най-различни теми. Същевременно той работи усилено и върху себе си, прави своите анализи, своите проверки в акашовите ръкописи и съжалявам, че не мога да ви кажа с години как точно става, но някъде към хиляда деветстотин и нещо след това той създава в Швейцария, в Дорнах своя институт, който той наименува Гьотеанум в почит към приноса, културния, който е дал Гьоте на човечеството. Гьотеанума е построен по негов архитектурен план. Той взима живо участие в неговото изграждане. Материала, от който той е построен е дърво. Интересното в тази постройка е централния купол, подпрян на седем колони и всяка колона символизира една от епохите на развитието на човека. Всяка колона има свой специфичен символичен знак, изписан върху нея. Петата колона, символизира петата раса, именно културата, която изгражда бялата раса, нашата епоха. Той сам я изработва от бряст и върху нея поставя като символ двойният змиевиден жезъл; това е змията, която слиза с главата си надолу. Тя представлява инволюиращия човек, човекът, който слиза от Божествените светове, минава през всичките други светове докато се облече в плът и кръв и стане абсолютен гражданин на физическата Вселена. Змията в движение нагоре символизира човекът, който, след като е слязъл до физическото поле, е опознал напълно, изучил нейните закони, започва да се въздига нагоре към духовните светове и така се създава цялостния човек, който съчетава в себе си съзерцателното начало, което представлява източния човек и идейното начало, което представлява западния човек. Това е именно новия човек, който ще създаде отношение правилно, както и към духовните светове, така и към физическата Вселена. Той работи в този институт години наред, защото създава цял комплекс навред с чисто мистичната школа, която създава този Гьотеанум. Той създава и специална фармакология. Тука има специална аптека, в която се приготовляват лекарства, фармакологическа аптека всъщност нали, в която растенията, билките, които той ползва от природата биват събирани при специални фази на луната, при които според неговите знания вече в астрологията, билките достигат своя най-висок лечебен стадий, най-висок лечебен капацитет, способност. Във връзка с това той пише и трудове много, същевременно той изучава напълно и човешката анатомия, физиология, изобщо с медицинските науки се занимава извънредно задълбочено и неговите лекции обхващат цели периоди, като започнете от социологическия характер и стигнете философския характер, минете през естествените науки и стигнете вече домистичните концепции. Един абсолютно богат диапазон, който обхваща всички дейности на човешкия дух във философско, в научно и в естетично отношение. Той даже е и скулптор, той сам изработва някои скулптурни фигури в този храм, в този негов институт. Прочул се е в цяла Европа и Англия, даже и в Америка вече, той е уважаван, почитан, търсен, води усилена кореспонденция с лекари, инженери, архитекти, педагози, създава своя специална школа, своя концепция педагогическа, според която всяко дете трябва да се възпитава, да се обучава с любов, с нежност, с проникновение в неговия характер и да се наблюдават неговите прояви и така да му се даде правилно отношение при неговите изяви и евентуално професията, която би имало в живота си. В Европа имало навсякъде такива негови училища, по негов образец създадени, даже и в Америка, дори аз имах случайно възможност да се запозная с един швейцарец, чиято съпруга и сега работи в едно такова училище в Швейцария по образец и системата на Рудолф Щайнер. Имало е такива училища и в Германия, в Чехия и в Полша, но по време на Хитлеро-фашизма те са били закрити. В това време една от неговите най-културни и добри сътруднички е Мария фон Сиверс, една много културна жена, знаеща няколко езика. Тя познаваше литературните ценности на Европа, отлична музикантка, която е била дясната ръка в цялата негова работа, която той е вършил. И когато аз съм чела негови лекции, той казва: "Тази задача, която по план ще изнеса, поверявам на г-ца фон Сиверс, тя ще я разработи". Но изглежда, че тука освен тази чисто делова сътрудническа работа ги е свързало и нещо по-дълбоко, по-интимно, за което самата фон Сиверс споменава в своите мемоари. Когато го среща, тя има и сън-откровение, че това е връзка от много далечни времена, от времето на древна Елада, когато той бидейки Питагор, ръководител на древногръцката окултна школа, я среща като своя ученичка. С нея сключил брак. Тя разбира това нещо, разбира се и той го разбира, но Учителят в беседата си казва: "Той не разбира как се подплъзна", защото все пак у него, той е бил един човек с много голяма любов към ближния, обичал е своите ученици, ценял е своите ученици като сътрудници. Моето предположение е, че той е сключил с нея брак, един брак, който е абсолютно необикновен, щото тя му е била дясната ръка и може би той от кавалерство, от рицарско чувство да я защити от клюките на обществото, вероятно той е направил този брак заради това. Но той не е трябвало да жертва, все пак да прави този компромис заради мнението на хората. Той може би трябваше да остави тя да понесе да кажем клюките по свой адрес, той по свой адрес, без да има някаква истина, т.е. някаква как да ви кажа обикновена връзка, за която тъй може би се говори. Това е моето схващане, защото те са работили така къртовски, че те не са имали време да спят. Той както разказва, в неговата автобиография те са били в преписка с целия свят. Тя е превеждала неговите лекции и след това са се разпращали по всички европейски страни и в Америка и в Англия са отивали. Трябвало да бъдат превеждани и както той казва цели свитъци, те са натрупали в такива кошове за пране каквито имаше на времето, такива високи кошове за пране и са ги мъкнели двамата до пощата, да ги предават на пощата. Това е един огромен, огромен труд, на който той се е посветил с целия си жар. В това време разбира се не спира дейността си и враждебната ложа. Чрез хора на науката, които застъпват материалистическите концепции, с хора на обществото. Така един ден когато той пътува във влака за Мюнхен, някакъв кондуктор, който го познава когато му проверява билета го нагрубява даже, което изразява едно обществена неприязън към него, което произтича от известни кръгове. Дори си спомням, че той познава много добре и оправдава и разбира защо един естествоизпитател като Хекел е материалист. Той казва: "Той вижда само формата на растението или животното или на минерала, той не вижда духа, който работи в него, затова той е както и един художник, който се интересува само от външната форма на нещата, отрича духовната същина и духовния произход на всички феномени в природата". Никого не обвинява, всекиго разбира, обаче той си има въпреки това своите неприятели и врагове, а дори разбира и Ницше. Той даже знае причината, поради която Ницше изпада в умопомрачение със своята философия за свръхчовека. Но той го почита пак като един гений, който се е опитал да даде едно обяснение на някое явление в обществения живот, но когато един ден той отива при сестрата на Ницше, тя го обругава, наругава го и го изпъжда, защото тя не е могла да схване философската позиция, от която Щайнер преценява и обяснява учението за свръхчовека на Ницше. И се случва така, че безспорно неговите неприятели следят кога биха могли да уязвят неговото движение и на една Коледа, когато те се събират всички да празнуват Рождество Христово в Гьотеанума в Швейцария, след като са имали тържествена служба, голяма лекция той изнесъл за Христа, понеже той има едно абсолютно преклонение, любов към Христа и неговото учение. Понеже знае, че Христос е Този, Който ще води човечеството в неговото съвършенство. Христовия Дух, е Който през вековете нали ще бъде Просветителя, Избавителя, Учителя на човечеството. Той празнува в своята школа Рождество Христово и през нощта бива опожарена неговата школа, бива опожарена тази централна сграда и когато на сутринта всички констатират ужасния пожар, който е изпепелил тази тяхна школа, от която останал само централния купол. Той самия казва: "За да допусне Бог това явление, отрицателно явление, трябва да има нещо гнило в нашето общество". Той търси причината все пак в живота на обществото си, но факторите, които опожаряват, които създават опожаряването в школата са католиците, които са го гонили непрекъснато заради неговото, според тях, отцепничество от официално признатата религиозна институция тогава на времето. Всички са покъртени, но същевременно той е един човек на волята. Казва: "Ние пак ще изградим нашия дом". От всички страни на света се стичат хора да помогнат със своите дарения материални и той казва сега така: "Сега постройката на Гьотеанума ще бъде изградена от съвременен строителен материал, т.е. железобетон, който да отговаря на днешния век, на нашия век, с който се гради днеска всичко". И той пак дава така идеята и скицата за архитектурното оформление на сградата като казва, че понеже тя е на фона на Юрските планини в Швейцария, контурата на сградата трябва да бъде в хармония с хребетната линия на юрския масив. И така той успява да я построи на нова сметка и работи. В това време той създава много трудове във всички области. Съжалявам, че не пазя един алманах, който имаше много интересни статии във връзка с неговата цялостна дейност, която обхваща неговата дейност като човек на експерименталната наука, на естествените науки, като човек, който се занимава с философия, с мистика и с религия. Но една от основните концепции, която е залегнала в неговото учение за отношение между лекари и пациенти е тази: той казва: "В бъдеще и лекари и пациенти взаимно ще си помагат. Лекарят със своята любов към пациента, да му помогне като ще има вече друго виждане за болестта и за нейните причини, и пациента, който ще има абсолютно доверие в своя лекар и ще се старае да взима участие в своето привдигане от болестта".

В: Аз искам да питам следното: във връзка с Питагор и неговата школа и онзи момент когато гърците изгарят...

Веска: Има еквивалент.

В: И сегашните събития, когато пак изгарят и спомням си, че съм слушал едно изказване, което ми е предадено, може би по друг начин съм го чул, от Учителя, който казва: "Ето, той не взе поука от времето когато гърците изгориха школата му и сега допусна същата грешка".

Веска: Е, същата грешка, това е дето се подхлъзна с жени, той не трябвало да сключва бракове.

В: Той първия брак сключва.

Веска: Първия с една Ойнеке, която е съпруга на бивш военен. Когато той е във Ваймар и прави своите изследвания, той живее у тях под наем. Тя вижда, че той нито редовно се храни и тя му казва: "Г-н Щайнер, аз съм готова да ви дам всички удобства, да имате и храна, и удобно жилище и чисто жилище, но моята молба е да помагате на моите синове в тяхното учение". И той разбира се е отзивчив. Тука веднъж помага и може би пак, за да я спаси от хорските клюки той сключва брак с нея. Тя подир две години си заминава, освобождава го. И тука е може би неговото недовиждане за нещата. Но как да ви кажа, аз като един съвсем обикновен човек не смея да правя тази преценка и да дам това мнение. Само Учителят би могъл да даде тази преценка и така да определи неговата спънка в този живот. Но за мене той си остава един от много големите просветени умове на Европа, който хвърли голяма светлина по всички въпроси, понеже той написа тълкувание на всички Евангелия, на Битието, на много, разчете като дешифрира съдбата на много велики личности, исторически на човечеството, на хора на науката, на изкуствата, с голямо преклонение пред Христа и Христовия Дух, с голямо преклонение пред Учителя също.

В: Кога се срещат впрочем с брат Боев и проф. Консулов?

Веска: Като студенти.

В: Това при първия брак или втория брак?

Веска: Не, той вече е професор. Това е може би преди втория му брак. Там нататък някъде, понеже той вече е установен професор в Мюнхен. Той вече не е бекяра, който живее във Ваймар. Той си е приключил работата с Гьотевите изследвания и сега е вече в Мюнхен професор по ботаника. Той завежда катедрата по ботаника.

В: Значи в онзи етап, в онова време на основаване на школата го срещат Боев и Консулов.

Веска: Да, срещат него. Тогава. И той има вече отношение към славянството, знае че бъдещата мисия на човеколюбив е именно, тя е мисията на славянството, затова с такъв интерес той се отнася към тях и ги отправя именно към Учителя, който работи в България.

В: Кои са първите му последователи в България?

Веска: А, това не мога да ви кажа. Знам, че той има тука общество, но никога не съм се срещала, лично аз не познавам никого от неговите освен една швейцарка, която ми беше дала негови книги да чета, а знам, че тука някъде в София, в Русе ми се струва, че има негови последователи, но аз абсолютно с нито един от тях не съм се срещала, за да разговарям.

В: Аз си спомням, че в първите години, когато брат Боев се връща от Германия студент, той пише доста статии за антропософите във "Всемирна летопис".

Веска: Да, пише, пише вероятно, защото той все пак е познавал него като професор и се е интересувал от неговото учение, от неговата школа бих казала, световна школа в Европа, аз така мога да я нарека.

В: Аз съм срещал някои преводи, т.е. на пишеща машина написани, преводи от Рудолф Щайнер. Кой ги е правил?

Веска: Не мога да ви кажа. Знам, че много от нашите хора са се занимавали, чели са ги и са ги правили, не мога да ви кажа кой ги е превеждал. Аз с удоволствие бих превела нещо от него, но нямам нищо в момента. Понеже той е с много ясна мисъл. Той написва, ето направи едно тълкувание на Битието, на Генезиса в Битието, но го дава така, поетапно, как човек е загатнат като една топлинна енергия във Вселената и постепенно как се облича в своите тела докато стигне до физическото тяло. Много е интересно и прави един анализ на всички епохи, през които човекът минава до идването на Христа и след това вече една перспектива за развитието на човека, когато ще се върне към своето духовно тяло. Тогаз ще бъде пълноценен човек, понеже физическото и духовното начало, идейното начало ще бъдат съчетани в хармония. В него тогава той ще бъде истински човек, за който както Пилат казва на евреите за Христа: "Ето човекът". А Учителят за Исус Христос казва: "Това е истинския човек. Да бъде с Бога заедно, да бъдеш в света, да работиш за света, да не се свързваш със света и да си свършиш мисията като Божи син, като Божий пратеник". Рудолф Щайнер до последния си момент пише. Пише някакъв акт научно-медицински труд и неговото легло, така да се каже, в което той прекарва последните месеци от живота, е поставено в подножието на този пети стълб в неговия Гьотеанум. Там той си заминава. Пише, работи непрекъснато. Сега знам, че той има някакво страдание стомашно, в тази област коремната. Дали е бил някакъв рак.

В: Коя година си заминава?

Веска: Не мога, върти ми се нещо в ума към 25 година ли е? Струва ми се, че някъде около своята 60-годишна възраст си заминава. Направете сметка -1864 г. е роден, много съжалявам, аз имах така пълни бележки бях държала за него, но нямам материалите, за да ви кажа датите. Те са интересни датите да знае човек разбира се за него. Така си заминава и остава обаче много голямо движение, което и досега работи, което съществува, но никакви, те работят строго херметически, строго дискретно, не допускат абсолютно никого, който би желал да влезе в техните среди, понеже вече знаят колко е деградирало човешкото общество и казват, че би могло да настъпи опошляване, едно окарикатуряване дори на това учение. Дори една моя близка Вера Гьолгелиева, с г-н Феликс, дошъл от Америка като наш съмишленик тя замина за Швейцария с надеждата, че може да влезе във връзка с хора на Щайнер. Обаче изобщо те са спуснали строга завеса и не са ги допуснали. Това е за Рудолф Щайнер.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...