38. ПРЕВОДИ НА АНГЛИЙСКИ - СЛОВО И ПАНЕВРИТМИЯ

[valiamaria]

38. ПРЕВОДИ НА АНГЛИЙСКИ - СЛОВО И ПАНЕВРИТМИЯ

В: Един друг въпрос на друга тема. Вие сте имали възможност да наблюдавате и да преглеждате различните преводи на немски и на английски от Словото на Учителя. Какво е вашето мнение за преводите на немски, които са издавани?

Веска: Първите преводи на немски е правила сестра Тереза Керемидчиева, която ги е правила на немски добре, според мене, макар че някои от братята намираха, че не ги е превела добре, но тя е превела на тоя немски, който тя е знаела, който е бил на разположение тогава. Аз знам само нейните преводи само, други преводи не зная. А знам, че Веса Несторова е работила на английски превода на "Свещените думи на Учителя", Савкиния оригинал, не съм го чела този превод, не мога да ви кажа нищо, но знам само едно, че когато Тереза го е чела на Учителя, Той се е изказал: "Все пак на български те си звучат най-добре". Тъй че моята мисъл е, че в бъдеще до такава степен ще бъде голям интереса към Учителя, че европейците ще желаят да учат български само и само в оригинал да четат Словото на Учителя, което ще бъде най-добре.

В: Сега аз си спомням, имаше една книжка "Дер Майстер шприхт". Вие я преглеждахте тая книжка.

Веска: Аз я преглеждах, да. Ами превеждана е от сестра Керемидчиева на немски, а от сестра французойката Маркова на френски. И са преведени компетентно.

В: И превода е много труден.

Веска: По начало превода на Учителя трябва да бъде чист, трябва с много неща да се съобразява човек. Например, когато аз преведох на английски и на немски, какво преведох, не си спомням.

В: Хио-Ели-Мели Месаил.

Веска: Ха така. Там трябваше да се справя с чисто библейски, библейският език трябва да се ползва там. Друг език е невъзможно. И се справих, така ми се струва. Това, което съм дала. Пък сега знам, че сестра Цанка, понеже около нея имаше голям антураж от млади, новодошли интересуващи се, тя ми е казала, че някаква си много голяма чиновничка от Държавна сигурност, която знаела разкошно английски била превела всичките беседи на Учителя.

В: Невъзможно е да ги преведе всичките.

Веска: Е, така ми се казваше и аз нищо не възразих, аз държа на това "Днеска не е време още, за да се пропагандира Словото. Понеже имайте предвид, че цяла Европа, специално Америка, гъмжат от окултни школи, гъмжат".

Сестра Виола Йорданова беше наша съученичка от Окултния клас и наша много мила, сърдечна, добра приятелка. Тя завърши в София Музикалната академия, отдела по пеене, но свиреше много хубаво на пиано. Беше един много красив човек, много красив, тя като египтянка, красива беше, но една фатална връзка, сърдечна с Михаил Иванов, която я беше довела почти до изчерпване на жизнените сили, тя беше демагнетизирана. Учителят й помогна да се избави от тази връзка. Тя ми е разказвала подробности, обаче.

В: И какви им бяха отношенията, до брак ли бяха стигнали?

Веска: Тя с много голяма радост идваше, с много голяма радост тримата с брат ми и аз, ние живеехме близко, сутрин рано, за школа, за беседи, по съборите, това беше така едно хубаво пътуване пеш от София до Изгрева. Преди това, било е някакъв момент когато Учителят я вижда и й казва с много нежен тон, възлага й една много приятна задача да работи Паневритмията. Не мога да ти кажа как. Дава й задача да отпечата, да направи едно издание на Паневритмията, даже я целува по челото.

В: В България ли?

Веска: Въобще й дава задача. Тя още не знае, че ще замине за странство. А брат й в това време е в Америка, авиатор, който при една рационализация в авиомеханиката получава много големи награди, парични и възползвайки се от това в 1946 г. той я поканва в Америка, да замине при него. Там тя заминава и остава и до този момент тя живее в Америка. Там свърза живота си с един, който бил говорител в радио Ню Йорк. Като съпруга на тоя човек тя се нарича вече Виола Бауман.

В: А тук се казваше?

Веска: Виола Йорданова от София. Баща й е бил минен инженер и ние понеже живеехме близко се сприятелихме. Даже по едно време тя ми даваше ноти, за да свиря аз, а аз й предавах немски. Но тя замина 1946 г. и дълги години не беше се обаждала изобщо на нас, защото живота там я грабна и преди няколко години, не мога да ви кажа точно коя година, 1979 г. ли беше, тя дойде за пръв път в България и ме намери. Обади ми се. С Гали заведоха много голям разговор и тя беше ентусиазирана вече, каза: "Аз имам една задача, която Учителят ми я даде. Трябва да я реша, и безспорно не минаха две години и тя каза: Аз съм готова с Паневритмията", която беше издала в Америка с нотния текст и тя на един много хубав английски език, спазвайки всичките образи, мотивите поетичните и образите, тя прави един разкошен превод на английски език на текста на Паневритмията.

В: Вие сте го прегледали.

Веска: Имаме го. Тя го е превела.

В: Вие го прегледахте?

Веска: Той е много хубаво направен и изпраща подарък един екземпляр с посвещение на брат ми и на мене, като на добри приятели. Брат ми, който обаче беше много стриктен и много строг във всичко, което се вършеше в Школата и което трябва да бъде оставено като достояние на бъдните поколения, държеше много за прецизна работа и се нае такт по такт да провери напечатаната Паневритмия, нотната част и откри много грешки в тактовете, неспазване на тактове, мелодична форма.

В: На какво се дължат тези грешки, на редакторите?

Веска: Грешка на редакторите. Виола се е доверила на тях и изглежда не е следяла работата отблизо, за да им напомня за направените грешки. И така отпечата работата с грешки. Брат ми с брат Филип Стоицев прегледаха работата също и брат ми й написа много подробно писмо с този анализ и го прати. Но след това той вече заболя и не мога да зная Виола какво би могла да направи след това. Не зная дали е предприела нещо, защото в това време пък тя се разболя. Правиха й операция на окото от глаукома и от катаракт и на другата година пък почина мъжът й и тя е имала неприятности от този характер, които са я ангажирали. Даже и до този момент аз нямам писмо от нея. С нея си кореспондирахме редовно, от годините когато вече се видяхме нали. Това е за нея, което мога да кажа.

В: А остана ли копие от изложението на Галилей до нея?

Веска: Не, няма нищо. Той й пише просто писмо на ръка написано писмото.

В: А няма ли бележки от коригирането?

Веска: Не, няма нищо.

В: Вие казвате, че имате Паневритмията.

Веска: Да, имам я. Гали извика тогава Филип: "Ела, филипе, има нещо интересно". Но впоследствие тя изпрати една ролка с нейно вокално изпълнение на Паневритмията струва ми се акомпанимент на пиано.

В: На английски?

Веска: Да, на английски, обаче аз това изпълнение не съм го чула понеже ние нямаме магнетофон и Гали е ходил при Филип и вероятно в неговия дом са направили проверката, но Гали беше на мнение, че не е качествено изпълнението. Тя имаше едно тремоло в гласа така сега вече гласът й е отпаднал и някои тонове са занижени изобщо има една нечистота на изпълнението във вокално отношение, но безспорно за това именно е то да се запази така като антика отколкото сега да се пуска.

В: Насам-нататък.

Веска: Да.

В: Значи така стои въпроса.

Веска: С Виола, да. Тя е много предан човек.

В: Паневритмията я имате.

Веска: Да тя е при мен, тя е с посвещение на нас, получихме я за жалост много късно, тъй като тя имайки доверие на брат Крум Въжаров, който беше в Париж, с когото тя се срещнала там, за чиито постъпки тя не знае нищо и той я държа книгата месеци наред без да ни уведоми, че има за нас изпратена книга, поне да беше казал: "Моля ви се, мога ли да я задържа", което изисква едно учтиво отношение. И добре, че тя ни писа. И ние изчакахме известно време и не знам как стана, Гали напомни на някого да му каже и той по телефона каза: "Елате да си вземете книгата". Аз даже бях малко строга към него и казах: "Гали, ела ти да говориш!" Не ми се говореше, защото щях да го нарежа направо, аз много мразя неучтивостта. Както и да е, получихме книгата с автограф от Виола. И това е. Иначе текста поетичния е много добре преведен, много красиво направен, много точно, но в нотния текст има грешки.

В: Може ли да се смята и да се приеме от вас този превод, който е на английски, така да остане за в бъдеще на английски?

Веска: Абсолютно. Това мога да ви кажа и подпиша с четири ръце. Абсолютно.

В:Защото първо тя е българка, която знае много хубаво български, знае езика.

Веска: Абсолютно хубаво го е превела. Аз даже й писах: "Поздравявам те с този прекрасен превод от български на английски език". Прекрасен превод. Но вече в музикалната част Гали там имаше забележки.

В: Значи ние имаме вече модел за превод на английски.

Веска: Да, разкошен. Точен, прецизен, така точно спазени образите, идеята, всичко. Тя е много хубава душа и даже си споделяше, че този Михаил Иванов пак й се обаждал когато ходил в Америка, искал да я види. И тя казва: "Направо се страхувам да го срещна и не желая да го срещна". Та така беше последното й отношение към него. Така че той в Канада има общество.