Jump to content

40. ДОМ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ


Recommended Posts

40. ДОМ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ

Вергилий: Искам да питам кога Учителят е посещавал домът на вашия баща и на дядо ви?

Веска: Учителят е посещавал домът на дядо ми, понеже Учителят е бил в евангелски среди. А освен това Той е посещавал и цяла България и вероятно търсил своите ученици или там където семейства, в които негови ученици ще се преродят. Затова Той е посещавал домът на моя дядо и на моята баба в Пловдив. Даже моята майка Го е черпила със сладко, без да знае разбира се, знае, че Той е г-н Дънов и повече нищо. Дядо ми и баба ми са имали отношение към Него, но те са си останали верни на черквата, били са много предани евангелисти. Това знам от майка ми.

В: Тогава вие били ли сте родени?

Веска: А-а, не съм била родена още, не. Това е било още когато майка ми е била в гимназията ученичка. Да, тя след това отива в Цариград, да.

В: А след като се връща, майка ви се оженва.

Веска: Той посещава много често Пловдив, понеже там има Бяло Братство, но ми се струва, че тогава не са имали срещи.

В: Значи преди това.

Веска: Преди това.

В: Значи фактически вие сте още горе в невидимия свят.

Веска: Той вероятно ни напътва къде да дойдем, защото действително, мога да кажа лично за себе си, че аз съм благодарна на живота, който Бог ми е дал в този век: първо, че срещнах Учителя и второ, че действително това семейство, в което се родих, които ме отгледаха и възпитаха, аз действително срещнах един максимум от Любов, която може да даде човешкото сърце, човешката душа, една просвета, която човешкия ум може да даде. Защото от страна на майка ми и на баба ми и на дядо ми, от страна на майка ми на баща ми, на брат ми Гавраил и на брат ми Апостол и на лелите ми, аз съм срещнала Любов, обич и много, много нежна грижа. Това се дължи именно, вероятно на тази грижа на небето, да ми даде условия чрез това възпитание да мога да срещна и да видя в лицето на Учителя Христа. Защото аз още като малко дете в нашия дом, Библията беше настолна книга. И ние започвахме деня и свършвахме деня с Библията или със стихчета от Библията. А в черквата имахме неделно училище, при което след служба поотделно възрастните, младите и малките деца изучаваха Евангелието и Библията вече според тяхната възраст. Нашето неделно училище беше ръководено от много добри учителки, където освен, че прочитаха живота на великите характери от Библията и от Евангелието, но в много красиви художествени илюстрации, ние можехме да видим образи на Христа, на Неговите апостоли и на Неговите съвременници. И това действително винаги е създавало у мене един голям стремеж, копнежа и даже и съжалението, че не съм живяла във времето на Христа. А моята баба, на мама майка й, с нейния баща Захари Доспевски, те са живели в Ерусалим, където той е изографисал българските черкви.

В: Вашата баба?

Веска: По майчина линия, мама Ефтимия. Тя именно е живяла в Ерусалим и баща й изографисал там черквите, дори той се казва Захарий. Той дори ги е водил на реката Йордан и ги е кръстил, тука нашият Спасител се е кръстил, така ги е завел, даже поръсил главиците им с вода от реката Йордан. Бил е един много честен и много правдив човек, който си е бил предан на изкуството. След като идват в България той наскоро си заминава. А тогава вече в България имало американско училище, американски девически пансион отворен в Пловдив и баба ми постъпва в него и там завършва. Дядо ми пък е свирел хубаво на цигулка, дядо Гавраил, тъй че в това отношение, те са били някак си облагодетелствани от присъствието на Учителя. Но останаха си верни на църквата.: А вашата майка? Какво беше отношението й към Учителя, към Словото?

Веска: Мама, как да ви кажа. Мама понеже беше слушала клевети от света срещу Учителя нямаше така, нямаше правилно отношение към Учителя. Тя скърбеше, че ние се отделяме от черквата. Баща ми беше по-свободолюбив, по-отворен някак си, дори той идваше на Изгрева да слуша беседи, дори в Мърчаево съм го водила и бяха приятели с д-р Жеков. Доктор Жеков много го обикна него. А майка ми, след като си е заминала вече, сестра Йорданка Жекова, мир и светлина на душата й, тя каза на Гали, защото аз пожелах, понеже мама си обичаше черквата, и ходихме с нея заедно на нашата евангелска черква, когато мама си замина, аз изказах желание, като мислех, че ще й доставя радост, да прекара една нощ преди погребението в църквата, което тогава беше позволено. И тя действително там прекара една нощ, преди да я изпратим вече. Но доколкото я разбрах, Гали ми каза, че сестра Йорданка му казала, че мама е била по-доволна от аурата и атмосферата в къщи, отколкото атмосферата в черквата. И тя се е ориентирала към Учителя горе вече. Всъщност мама беше един много честен, много чист, много правдив човек и тя не би могла да търпи този калейдоскоп от характери и хора, които бяха дошли много натоварени и много обременени с недостатъци и които често пъти правеха рецидиви и тя не можеше да понася това нещо. И тя се е натъквала на такива неща, заради което именно жалеше, че ние сме в това общество.

В: Ха, жалеше.

Веска: Да, съжаляваше.

В: Вие бяхме споменали за някои прераждания, които Галилей ги е казал на майка си и на баща си.

Веска: Не, това само знам. Това само аз зная. А в предишното прераждане мама е била в Ливърпул, английски по произход.

В: Това ви го е казал Галилей.

Веска: Да, Гали ми го е казал.

В: А баща ви?

Веска: Баща ми е бил италианец, така съм го чула, но дали му го е казал Учителя, не съм сигурна. Това не мога да си спомня. Но баща ми много обичаше да пее и беше един така благ характер. Много непрактичен, не умееше да печели пари. Когато си замина, майка ми намери цял списък на хора, които му дължаха, накрая изгори списъка. Но благороден, добър човек беше баща ми, кротък човек.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...