Jump to content

15. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ


Recommended Posts

15. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Една ранна сутрин ставам да се приготвя да отида в Париж. Както се обличам, вратата на моята стая се блъсва и Ярмила се втурна в стаята, плачейки, каза: „Виола бързай, по пътя за Париж в трена ще ти разправя защо плача". Ето какво Ярмила ми откри. Едно от младите момичета, които са играели Паневритмия се оплакало на баща си, че Михаил ги милвал по тялото за да изследва качеството на техните кожи, когато са минавали покрай него играейки Паневритмията. /До този момент аз нямах понятие, че млади момичета играят Паневритмия и че Ярмила е преподавала на тях. Аз не бях виждала Ярмила от времето на бомбардировките в София и не знаех че е в Париж./ Отиваме, аз и Ярмила в къщата на тази френска фамилия, но бащата като видя Ярмила направо ни изпъди.

„Ела Виола, бързо да вървим при Басан, казва Ярмила. Басан може да спре френската преса, да не се замесва името на българското братство в тази история". Обаче, Басан категорично отказа. „Аз не се бъркам в работата на Михаила".

Почна да се смрачава. Разделих се с Ярмила. Исках по-скоро да се прибера в моята стая на Север. Но там бях пресрещната от шофьора на Михаил, който ме отведе в една друга къща на Михаил. Влизам в стаята, виждайки Михаил моето възмущение да злоупотребява, просто да използва Паневритмията по този начин извиках. Той ми зашлеви един шамар. Аз си отидох.

Следващата неделя отивам на неговата сказка. След завършване на сказката излезнах вън. Скоро и Михаил дойде при мене със самочувствие на голям учител. Аз обаче имах чувството, как Михаил умело хваща чудно хубавите души в своите мрежи. Обърнах се към Михаила и казвам: „Ти можеш да бъдеш за мене каквото искаш, но никога мой Учител. Аз имам своя Учител! Моля Бога, моята душа никога да не те срещне". Разгневен Михаил си обърна гърба и си отиде.

Аз бях вече освободена! Край на кармата! На следващата неделя Михаил говори един час против мене на своите съмишленици. Създаде една атмосфера толкова нагорещена, че те бяха готови да ме разкъсат. Всички излизат навън. Аз бях веднага заобиколена от сестра Бояджиева, Мария Христова и брат Бертоли.

„Виола, каза сестра Бояджиева, тичай вземи си твоите неща, аз те чакам тук с колата. Няма да оставаш тук повече."

Набързо прибрах моите работи, грабнах куфара си и потеглихме за Сан-Пуле, къщата в която живееха братята Янкови, Буков, Любомир Йорданов и Елена - певица.

Всички тези талантливи български младежи бяха издържани материално от сестра Бояджиева и брат Басан.

Наскоро пристигна моят племенник от София и аз се преместих да живея в Париж. Тук бях заета с 40 души французи, които искрено се интересуваха от учението на Учителя.

След известно време се разчу между нашите братя и сестри, че Михаил е арестуван, съден и изпратен в затвора.

Аз в това време даже не бях чела френските вестници. Наскоро получих моята виза за Съединените Щати. Напуснах Париж. Годината бе 1949-а.

До тук е първата част от историята на бавно покълващото семе, посято в градината на Беинса Дуно.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...