13. АНИНА (АННА) БЕРТОЛИ

[valiamaria]

13. АНИНА (АННА) БЕРТОЛИ

В Париж се запознах и с една втора сестра, която много работеше за Делото на Учителя - Анна Бертоли. Тя е дъщеря на брат Бертоли. Всъщност продължи неговото дело по издаването на едно малко списание "Житно зърно", което се издава на френски език. Тя имаше някъде към 500 абоната за това списание. Тази сестра беше извънредно много предана и коректна към Делото на Учителя. Тя просто работеше денонощно, за да може това списание да излезе навреме. Издаваше се четири пъти в годината, всеки три месеца и тя никога не закъсняваше да го издаде навреме, и материали си спомням, че събираше и търсеше в България от Борис Николов и от други братя и сестри. Накрая на списанието винаги имаше пример с Учителя и тя разказваше някои от примерите на сестра Елена Андреева или на други братя и сестри с Учителя. Списанието беше много интересно и много търсено от французите. В него се даваха части от беседа и така продължаваше в следващия брой докато се завърши беседата. Сестра Анна Бертоли беше много коректна, много прецизна, много сериозна, много авторитетна. Тя беше извънредно предана на Учителя. Освен с това списание тя се занимаваше и с това да обяснява Паневритмията на известни абонати или други, които желаеха да я изучават. Така че в неделен ден се събираха на едно място където тя обясняваше Паневритмията. Беше издала също така едно малко ръководство на френски за смисъла на различните упражнения. Много добре работеше и върху песните и музиката. Нейни близки хора бяха разучили много от песните на Учителя и ги пееха на български език и също така тя обясняваше много добре и Паневритмията. И играехме с нея също Паневритмия в един от парковете на Париж, където се събираха поне в неделен ден понякога дори до 15-20 души и играехме Паневритмията. Можехме дори и лъчите да играем. Лошото в това беше, че тези две сестри - Ярмила Менцлова и Анна Бертоли не се разбираха и не работеха заедно. Имаше една трета сестра - Мария Христова, която също работеше настрани. Не се разбираше нито с Ярмила, нито с Анна Бертоли. И тя участваше по издаване на беседи и по преводите на известни материали на Учителя и беше много предана към Делото на Учителя. Жалкото е, че тези три сестри всъщност не се обединиха, за да може да се създаде така един по-мощен център в Париж, свързан с Делото на Учителя Петър Дънов. Помагала съм в дейността на сестра Анна Бертоли с каквото мога, но в действителност тя много не държеше на контакта си с българите, а държеше повечето на контакта с латинските народи. Тя беше по произход италианка. Всъщност тя обобщи всичките тези части от беседи, които изнасяше в списанието "Житно зърно" в две книги - I и II том,които издаде. И всъщност в тези две книги ги имаше цялостно преведени тези беседи, върху които тя беше работила, които беше изнасяла в списанието. Можеше да се разчита на тази сестра Анна Бертоли. Тя беше много сериозна и много вярна на Учителя, просто беше безупречна. Във всичките ни разговори сутрин, докато се изкачим до поляната в парка където играем Паневритмията, тя непрекъснато ни разказваше примери с Учителя, за Учителя и Рила и имаше едно такова велико вдъхновение. Тя се молеше, за да бъде хубаво времето. Обикновено сутринта не валеше дъжд, за да можем да си изиграем Паневритмията. Всъщност тази сестра работи до последния момент от своя живот. Тя си замина 1989 г. някъде към Петровден, месец юли. И в крайна сметка, всъщност последните години и месеци е работила и е била болна, но не е споделяла това и накрая вече ние видяхме, че тя съвсем вече не е добре и така разбрахме, че всъщност тя с последните си сили работи. И дори нейното списание "Житно зърно" след като тя си замина абонатите бяха платили и последния брой, нейните приятелки и сътруднички се организираха и издадоха и едно последно "Житно зърно", така че един вид приключиха нейната работа за годината. Спомням си още, че сестра Анна Бертоли организираше празници за Учителя във връзка с Неговото заминаване - 27.декември. Тя плащаше за една голяма зала наема, където се събирахме, към 20-25 души сме се събирали на хубава вечеря. Всеки носеше по нещо и с песни и разговори сме прекарвали много приятно. Всъщност аз дружах и с двете сестри, понеже те не се разбираха и малко се ревнуваха една друга, аз бях неутрална всъщност, но дружах и с двете. И когато някой от последователите от групата на Анна, ни заведоха един вид в тази група на Ярмила, за да можем да пеем в това хорче, което тя беше създала, песните на Учителя, Анна Бертоли се много възмути и много ожесточи, ядоса и просто ме нападна много остро с много силни думи. Тя ми заяви, че това са нейните хора, нейната група и че те нямат нужда да отиват там да пеят, че тя ги учела. Всъщност аз й обясних, че става въпрос за песните на Учителя и че затова съм ги завела. Тя каза, че тя си ги учела и това са били нейните си хора, един вид тя смяташе, че тази група са нейни хора и държеше те да отиват при нея и никъде другаде. Всъщност така аз разбрах, че има и личен елемент в тези прекрасни сестри и ако те бяха успели да се обединят, това би дало една голяма сила за Делото на Учителя във Франция и в Париж. Въпреки всичко това, тя за мене си остана една прекрасна сестра, просто свещена сестра, която свърши една много хубава, прекрасна работа във Франция и в Париж.