16. МЕТОДЪТ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ОПИТОМЯВАНЕ НА ВЪЛЦИТЕ

[valiamaria]

 

16. МЕТОДЪТ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ОПИТОМЯВАНЕ НА ВЪЛЦИТЕ

Учителят преди много години беше казал, че той няма да се бори с вълците, а ще опитоми най-големия вълк и ще го прати да се бори с вълците.

Аналогията: Учителят още на ул. "Опълченска" 66 опитоми необузданият, грубият и елегантен в униформата си подполковник Лулчев, след много спорове и дори скандали от страна на офицера и видяхме всички удивителното търпение на Учителя.

След време изпрати послушния и дисциплиниран бивш офицер да се бори, щях да кажа с вълците, не, а с Цар и министри, да не бъде въвлечена България във война и със страшни поражения, както се случи с окръжаващите ни Югославия и Румъния. За сведение: през 1946 г. бях в Югославия и в Белград на крепостната стена на "Кале мегдан", на входа имаше плоча, на която прочетох, че сърбите (югославяните) през годините 1941-1945 г. са дали жертви 1700000 (един милион и седемстотин хиляди души жертви). Румънците, които се биха на страната на Хитлер - 800000 жертви. Правя малко отклонение - да разкажа за Румъния, 1947 г.

През 1945 г. по идея на Драган Прокопиев, брат на нашата сестра от Изгрева, доктор Давидова, създадохме военен ансамбъл с хор и оркестър. Ансамбъла се водеше към военното министерство, към отдела "Сектор за научна и културна пропаганда сред войската". По моя препоръка бяха назначени нашите братя: Филип Славов, Ангел Иванов, Симеон Арнаудов (дякона) и цигуларя Ангел Янушев. Облякохме сините офицерски униформи от Царския симфоничен оркестър и с диригент Драган Прокопиев обикаляхме гарнизоните из страната. Направихме и две задгранични турнета в Югославия и Румъния. В България се свързвахме с нашите братства, гостувахме им и им изнасяхме малки програми-концерти от братски песни. Това го правехме разбира се малко тайно от колегите от ансамбъла. Диригента Прокопиев подразбира някой път, но си премълчава, нали сестра му е от Изгрева.

През 1947 г. бяхме за един месец на обиколка в Румъния. И какво видяхме? войната преди две години свършила, а населението гладува. Разбрахме, че през зимата на 1946-1947 г. по източната граница румънци са умирали от студ и глад. Руските войски са иззели всичките им хранителни резерви. Полето около големия център "Яш" беше осеяно не с жито или царевица, а с разбити танкове и оръдия, които стърчаха като разнебитени гробища.

За нас румънските военни имаха грижа и при обиколката ни снабдяваха изобилно с храна. При пътуването ни към Темешвар, влака спираше на някои спирки. Край вагоните ни се тълпяха млади и стари и умолително викаха: "Пъйне, пъйне", т.е. "хляб, хляб". Набързо се организирахме, особено нашата изгревска група, събирахме от колеги и наш хляб и им подавахме през прозорците. А те, милите със сълзи на очи ни целуваха ръцете с благодарност. Разбрахме какво е война. След голямата обиколка на Румъния наново спряхме в Букурещ за почивка няколко дена. За нас, говоря за групата от Изгрева, гостувахме на наш брат Бенедито Барух, който години пред това се беше изселил от България, като занесъл със себе си и идеите на Учителя. Бенедето призова и негови букурещки съидейници и в дома му четохме и беседи от Учителя, и песни пяхме, и молитви правихме. Незабравими мигове! С Бенедето поддържах връзка, той много искаше това, да има новини от Изгрева. Когато бях в Русенската опера, той ми се обади от Италия, беше вече се преселил там и дори в един колет ми беше изпратил... лимони!

Връщам се отново в България. Можем да разсъждаваме какво ни струва нашият неутралитет. А с неутралитета възвърнахме ли си и нашата "Златна Добруджа" отнета ни преди 30 години (1913 г)?

А за запазване живота на евреите в Метрополията (в границите на България) не тичаха ли евреите в бараката на Лулчев за помощ, поединично и групово да молят за неговото застъпване пред Царя, като знаеха неговото влияние пред Царя. И Лулчев успя да спре изселването на българските евреи за Полша, откъдето знаете, че връщане въобще няма...

След 9 септември 1944 г. когато брат Любомир Лулчев беше арестуван, еврейският равин Даниел Цион ме помоли да занеса негово писмо до председателя на съда, който съдеше бившите царски съветници и министри. Ето и писмото:

До господин Председателя на Върховния Народен съд

Осветление

от равин Даниел Цион

Председател на Върховния еврейски съвет, живущ на ул. "Искър" 15

„Господин главен обвинител,

Позволете ми да дам следното кратко осветление относно дейността на задържания общественик Любомир Лулчев, подполковник от запаса, София.

В качеството си на равин и председател на Върховния еврейски духовен съвет, съм се обръщал за съдействието на господин Любомир Лулчев да ходатайства пред цар Бориса, пред другите членове на царския двор както и пред министрите от миналите правителства, да се облекчи положението на евреите в България, както ида се спре пъкленото им намерение да пратят българското еврейство в Полша. Г-н Лулчев предприе редица сполучливи застъпничества в полза на евреите в България пред тези висши инстанции и лица, и тези застъпничества успяха да допринесат за предотвратяването на крайните намерения спрямо еврейството ида се облекчи участта му."

16 декември 1944 г.

Равин: подпис

Това е само част от Осветлението на равина Даниел Цион.

Някои братя споменават в един от томовете на "Изгрева", че Учителят е казал, че Лулчев е кучето-пазач на Изгрева. И това е вярно.

Полицията, особено през войната не смееше много много да се разпорежда на Изгрева. Това се използваше и от много комунисти, които се бяха позаселили на Изгрева под чадъра на "кучето".

Имах такъв случай: Вика ме Лулчев един ден, да отида при началника на полицейския участък в Лозенец заради Тошо-босия, когото са арестували, че се бил изказал малко по-анархически за Царя.

По указание на Лулчев питах началника има ли друго обвинение освен тези приказки и ако няма, да бъде освободен. След един час Тошо-босия се беше завърнал на Изгрева.

Та кучето (с грива на лъв) се наложи на началника на участъка.