18. ВСЯКАКВИ СЛУЧКИ

[valiamaria]

18. ВСЯКАКВИ СЛУЧКИ

Иванка: Аз имам много такива наблюдения. Например, когато ще ми се случва нещо лошо, дохожда някакъв вятър така, разбирате ли, така дохожда нещо да ми вее на лицето като предупреждение. После напоследък когато внучката ми да забременее, тя не знаеше, че е бременна и аз отивам оттатък в спалнята на младите и гледам, че едно бебе пълзи по кревата им, техния. Виждам го да така, с дупенцето разбира ли, пълзи. Викам: "Иве, ти си бременна сигурно". Ама тя не е сигурна още. И после наистина се доказа, че е бременна. Такива някакви случки. Имам ги и се случват и досега.

Имах една приятелка,която също така обичаше да идва с нас горе на Изгрева, ходеше на беседи при Драга Михайлова. Драга имаха там събрания, нали брат й ги водеше. Тя, Ева ходеше там и все си казвахме: "Ева когато умре някой от нас, а тя е 1900 г. раждана, беше учителка, викам, ще се обади някой от нас от Невидимия свят". Преди 40-те дни, значи на другия ден е 40 (тя си замина отдавна вече, може би има 6-7 години ако не и повече) и какво виждам, виждам я в един облак, вечерта преди 40-те дена през нощта, сънувам я в един облак така ме погледна, засмя се и изчезна.

А пък друг много интересен опит такъв имам пак, имах сестра, ученичка в гимназията, четвърти клас беше тогава, първи гимназиален клас, която имаше апендикс и трябваше да я оперираме. И така днеска да я оперираме, утре, все нямаше легла, отлагаха се нещата и бе ноември месец и на 20.ХI. я приеха в болницата и тя направи перитонит. Това 1932 г. става, разви бронхопневмония и почина, ученичка бе в гимназията. И пристига моя братовчедка от Калофер, аз съм раждана в Калофер, и пристига моя братовчедка, тя учителка беше знам, за 40-те дни и вечерта преди да стане другия ден, 40 ден, така двете много дълго приказвахме, и двете следвахме с нея и бяхме много близки, много така като деца отивахме лятно време в Калофер и сме си споделяли, много, много близки сме били. И така приказвахме много дълго, може би стана към 12, към 1-3 през нощта ли е било и в това време тя така ме хваща за ръката и казва: "Видях Пенка, че влезе във вратата и седна до нас". В същото време, същото нещо и аз го виждам. И двете изтръпнахме така. Разбираш, видяхме, но тя понеже извика, разбирате ли, тя изглежда изплаши духа и изчезна. Вече и аз я видях, аз видях същото. Отвори се вратата, влезе, седна до нас, имаше един сандък, така до леглото и седна на сандъка. Това става в Пловдив и тя същото вижда и след това тя толкова много се уплаши, че на другия ден си замина и вече не дойде у нас. Не стъпна в нас изобщо. Толкова се изплаши от туй нещо. Това е колективно виждане, нещо такова.

В.К.: Не случайно Невидимия свят не винаги се изявява. Човек трябва да бъде подготвен. Иванка: И трябват много психически сили за туй нещо, за да се издържи.