ДО ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ МАЛКИ И ГОЛЕМИ И НА ДОБРИТЕ УЧЕНИЦИ

[valiamaria]

ДО ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ МАЛКИ И ГОЛЕМИ И НА ДОБРИТЕ УЧЕНИЦИ

Само когато слънцето грее живота има смисъл. Само когато реките текат земята се разработва. Само когато дъждът пада сятото се благославя. Когато плодовете зреят душата се радва. Хранете се с плодовете на добродетелта. Обичайте се, и Господ ще бъде и вън и вътре във вази. Носете дрехите на правдата. Обработвайте сърцето си с Любовта. Разкопавайте умът си с Мъдростта. Служете на душата си с Истината и Великия Живия баща на Мира Отец на бъдещите векове ще бъде с вази и вие с Него; само тогава ще познаете Истинния Бог и Христа.

Ж.К.В.О. (Жив е Този, Който ви обича)

21.I.1918 г., Варна (Свещеният подпис)

Забележка: Това писмо е писано от Учителя, когато по принуждение от българските властници (цар Фердинанд и министър-председателя д-р Васил Радославов), бе му наредено да не говори своите беседи и го интернираха да живее в гр. Варна. Учителят се подчини на това нареждане. Поменатите управници бяха недоволни от Учителя, понеже Той в беседите си бе казал: "България да не участвува във войната, защото ще загуби".

Когато Учителят е заминавал за Варна, казал е пред приятелите, които го изпращали: "Аз пак ще видя София, но те няма да видят никога България!"

Знае се от историята, че България излезе от първата световна война с катастрофа, Фердинанд абдикира, а Радославов избяга в Германия! И повече не се върнаха в България!

Учителят се завръща в София и продължи да изнася Словото ни за человеците земни и небесни.