46. УРОК ПО ПЕСТЕЛИВОСТ

[valiamaria]

46. УРОК ПО ПЕСТЕЛИВОСТ

На ул. „Опълченска" 66 по покана на Учителя трябваше да препокрием покрива на къщата, който течеше на 1-2 места. Учителят ме попита: „Можеш ли да поправиш покрива?" Аз кимнах: „Мога." Заех се да го поправя, но беше трудно, защото къщата беше покрита с турски керемиди и по особен начин се подреждаха - две отдолу и една отгоре. Свърших и се готвех да сложа стълбата до стената, за да сляза долу на земята. Учителят по това време говореше със сестра Иларионова от Търново на двора. Изведнъж се обърна към мен и каза: „Чакай!" Той остави сестрата, дойде към стълбата, наведе се, издигна половин керемида, която стълбата щеше да счупи и ми я подаде. Не каза нищо. Аз се качих отново горе и се огледах наоколо. Намерих подходящо място и сложих тази половин турска керемида. После слезнах на земята. Дадоха ми да пия чай. Учителят ме погледна строго. Разбрах че това беше урок по пестеливост, защото аз бях много щедър, стигащ до разточителство. Бях с много широки пръсти и през тях минаваха много пари. И ги давах за неща, за които после виждах, че съм сгрешил. Дългите ми пръсти на ръката, както и широките ми пръсти останаха до края на живота. Не можах да се променя. Останах си щедър и разточителен, по някой път по-малко, а други пъти повече. Зависеше от случая и от обстоятелствата. Но урока по пестеливост трябва да го разкажа, защото това е урок от Учителя към ученика. Днес съм тук, но утре ме няма, а урока по пестеливост, предаден от Учителя трябва да остане, защото той е предаден за ученика от Школата.