71. ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА

[valiamaria]

71. ВЪТРЕШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА

Учителят приемаше всеки ден посетители, които идваха по най-различен повод при Него - било да разрешат лични свои задачи, било болни, които искаха помощ от Него, било хора, които искаха да поговорят с Него или по тяхна лична работа. Учителят приемаше от сутрин до вечер. Само в един ден не приемаше посетители. Това беше съботата. Съботния ден Учителят не приемаше никого. Това знаеха всички и не допускаха да Го безпокоят никакви хора, колкото и да беше нуждата голяма, при Учителя не допускаха никого. Той бе казал: „Съботния ден е определен за Господа. Него съм определил и за това съботния ден не приемам."

В Школата на Учителя, човек като влезе в нея почва да работи върху себе си, върху своят характер и своя мироглед, върху своето минало и наследство от минали поколения. Всичко това е една много сложна работа. Тук се иска знание, методи за работа, упражнения. Всичко това е дадено в Школата на Учителя в един разнообразен материал, който е записан и отпечатан и е на разположение на учениците. Това е единия път.

Школата на Учителя не е само теоретична, но може да се приложи в живота и всеки според усилието, което е направил и според усърдието си като ученик може да се ползва от това знание. Учителят всякога даваше съвети, когато се обръщахме към Него. Особено обичаше да Го запитват по идейни въпроси по ориентиране за духовния свят. Тогава бе доволен. Не обичаше да Го занимават с лични интереси, макар че и тук даваше съвети, за да може ученикът по-бърже да разреши въпросите си, за да му остане време да се занимава с духовна работа.

Той даваше обикновено простички природни средства за лекуване и Неговите съвети винаги даваха резултат. Затова всеки гледаше да изиска някакъв начин за лекуване, като знаеше, че даде ли някаква препоръка резултат винаги ще има. А Учителят лекуваше с най-различни методи според причината на болестта, която само Той знаеше. Затова опитностите на учениците в това отношение бяха много големи. Но обикновено лечението за едного от една болест не биваше същото лечение за другиго, болен от същата болест. Тогава разбрахме, че Учителят първо лекува по духовен път, по Божествен път и накрай даваше практически методи, за да може човек да се ползва от това знание.

Обикновено Учителят започваше беседата с тайна молитва. Това е една вътрешна работа на ученика в даден момент. Това е размишление. Това е молитва свободна. Всеки отправя своята мисъл към Бога според своята нужда и своите разбирания. Тайната молитва има голямо разнообразие. Всеки индивидуално се моли, а не общо. Общо се молим с познати молитви, които произнасяхме гласно или тайно, но общо всички. Тайната молитва е лична и всеки се моли в себе си по начин какъвто той си знае и каквато нужда има. Тя е повече размишление и съзерцание и отправяне на едно дълбоко религиозно чувство към Бога. Тайна молитва винаги произнасяхме преди беседа и при някои други случаи. След нея започваха общите молитви и песни.

В класовете Учителят задаваше теми, които да се развиват. Учениците си я запишат и следващия път всеки трябваше да бъде с развита тема. Някои от тях се четяха, но не всичките, защото за да се четат темите на 60 човека са нужди 2-3 часа. Но темите на онези, които желаеха доброволно се прочитаха пред всички. А останалите теми се събираха и после от тях се правеше резюме общо на зададената тема. Те се четяха в началото на класа. Ако времето беше напреднало не се четяха, но се събираха и се запазваха темите, които Учителят беше дал. Не се печатаха. Те бяха запазени дълго време. Това бяха опити и задачи на учениците. Понякога Учителят говореше и върху темата, която е дал и даваше пояснение, разширяваше я и се простираше върху темите, които са прочетени.

Учителят изискваше, но не го налагаше учениците от всяка беседа, която са чули от Него, да правят резюме. Това значи да се извадят основни мисли и идеи на беседата и то кратко. Това нещо редовните ученици го правеха. Тези резюмета всеки си ги запазваше лично в тетрадка. Не се изнасяха общо и не се печатаха. Не се четяха, защото на толкова ученици да се четат резюметата е много. Така водеше Учителят Школата в разстояние на 22 години, което е един слънчев цикъл от 1922-1944 г. За този цикъл за пръв път е говорил Учителят. После този цикъл стана астрономически известен, за който официалните астрономи започнаха да говорят. Това бе времето отпуснато на Учителя от Бога, за да се предаде Словото Му за Школата. След заминаването на Учителя настъпи епохата на проучаване Словото на Учителя и Неговото приложение.