Jump to content
valiamaria

105. ПЪРВАТА СКАЗКА НА УЧИТЕЛЯ

Recommended Posts

105. ПЪРВАТА СКАЗКА НА УЧИТЕЛЯ

Учителят прекарва 3-4 години в семейството на баща си, който е бил свещеник в Нови Пазар. Отвън не прави впечатление, че с нещо се занимава, но има вътрешен интензивен живот. През тези години Той се свързва с няколко приятели и води кореспонденция с тях. По нея днес съдим за много неща за първоначалната дейност на Учителя. След три години мълчание излиза с една сказка в градчето пред цялото гражданство. С туй започва Неговата проповед пред българския народ. Тази сказка я имаме записана лично от Учителя собственоръчно, защото Той я изпраща после на Пеню Киров, да му каже каква сказка е държал, какви мисли и идеи е развил пред народа. Разбира се сказката се посреща с въодушевление. И от тогава Петър Дънов започва да пътува между народа и изнася сказки по френология, хиромантия, окултни науки и сказки върху пътя на човешката душа. Така Той пробва идеята на учението и вижда как народа реагира на него при тези Му пътувания по градове и села. Намира малки духовни групи, които работят самостоятелно, някои са спиритически групи, други религиозни групи, които се подвизават като верующи хора. Всички тези групи Учителят ги посещава, поставя ги във връзка едни с други, обединява ги и полека лека започва да се оформя Братството в България.

Така се запознават след време с Айтоската група на Георги Куртев.

Те Го приемат с отворени обятия и разбират, че в духовните работи трябва да има ръководител. Той ги упътва в духовния им път. Не може така блуждаещо да се работи.

После отива в град Бургас. Там са Пеню Киров и Тодор Стоименов.

В Търново намира Мария Казакова, гимназиална учителка, която имала духовна група, била интелигентна и с големи духовни интереси. Те работели с медиум на спиритическите си сеанси. По-късно към нея се присъединяват няколко семейства в Търново, които образуват едно духовно общество и приемат ръководството на Учителя. Има редица запазени писма от Казакова до Учителя и от Учителя до Казакова, където Той ги насочва и ориентира в духовния живот. Той често ги посещава. Когато дойде в Търново, то за тях е пролет. Ще се съберат в някой дом и там ще стане необикновено събрание. По-късно се събират в една колиба на едно лозе и там прекарват по 1-2 дни. Така се туря начало на братските срещи в Търново. После започнаха да канят приятели от другите кръжоци. И така започнаха съборите в Търново. Но братството се оформи като едно духовно общество, което имаше клонове почти във всички градове на България.

От 1905 г. Учителят е непрекъснато в движение и изнася своите сказки по градове и села. Сказката е онази форма, чрез която Той прави контакт с народа. Тези сказки не са запазени, защото не са стенографирани. След всяка сказка Той е поканен от няколко приятели в някой дом, където се започват разговори по духовни въпроси. Така Той прави връзка с тези малки духовни групи, насочва ги в духовната им работа и им определя един ясен път. Имаше единични приятели закътани по села и градове, но Учителят някои от тях посъветва да се преместят към София, за да не се загубят, а други които бяха по-силни остави по места, за да бъдат като фарове в тъмното море на още непробудена България за Словото Му. Такива случаи имаше много. И тези приятели бяха много активни през време на Школата и се интересуваха за всичко, което ставаше на Изгрева. С тях се срещахме по време на съборите и на Рила.

Ето така започна първата сказка, която впоследствие се претвори в друга форма - беседа на Учителя с народа. И тази форма остана. Нея не я загубихме. А тя бе стенографирана и запазена. Днес беседите на Учителя са издадени и отпечатани.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×