Jump to content

125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН


Recommended Posts

125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН

Когато говорим за окултната страна от живота на Учителя - това са факти, явления, случки, на които ние учениците на Школата бяхме свидетели и които произтичат от свръхсъзнанието, т. е. от Космическото съзнание. Те ни показват, че стоим пред едно Възвишено Духовно същество от ранга на Христа, което е свалило Божествения свят на земята. Те за Него са най-естествена проява на неговия живот, защото Той нямаше личен живот. Неговия живот беше израз на живота на Космоса, на живота на Небето, на живота на всички съвършени същества, които стоят зад него. И Той казва: „Зад мене стои цялото Небе. И Словото, което ви говоря, не е мое то е на съществата, които стоят зад мене, а те не са едно и две, а хиляди и милиони. Това са идеите на Бога;-на Вечния Дух, които проникват цялото Битие". И за Учителя могат да се приведат думите на Христа, който казва: „Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, от себе си ги не говоря, но Отец, който пребъдва в мене, делата Той прави. Вярвайте ми, че аз съм в Отца, и Отец е в мене: ако ли не, вярвайте ми за тия дела", (ев. Йоана гл. 14 ст. 10-11))

Учителят казва: „Аз мога да ставам видим и невидим, когато пожелая. Мога да излизам от тялото си, когато пожелая и да влизам пак. Аз искам да науча и вас на това изкуство." Учителят казва още: „Аз не съм в тялото, тялото ми е само като катедра, от която говоря".

Също така, Учителят можеше да се излъчва и да помага на далечни разстояния без да се дематериализира. Такива случаи са съзнателно излизане на Учителя от тялото, отиване на далечно разстояние и връщане отново в тялото си. Ето един такъв случай.

Както винаги, когато Братството е на Рила на 7-те езера, лагерът е построен и устроен както трябва, като всеки ден живота върви по своя специален ритъм насочван от Учителя. Вечерно време се палят големи огньове, около него са насядали всички-наметнати повечето с пелерини, да ги пазят от студения вятър и всички без изключения пеят братски песни и песни от Учителя. Понякога Учителят говори, стенографите записват. Един път при такъв огън Учителят е седнал между двама братя и се грее на огъня, а всички наоколо пеят. Из един път Учителят наклонява главата си на една страна към единия от братята, като че заспива с притворени очи. Всички забелязват това и остават учудени. Един брат се сеща и поглежда часовника би - било е към 22 часа вечерта. След две-три минути Учителят изправил главата си и всички с облекчение въздъхват, че не се е случило нищо лошо на Учителя и пак запяват песните и Учителят продължил да говори, като че ли нищо не се е случило. Това направило силно впечатление на всички, но никой не можал да си го обясни.

На другия ден към десет и половина часа преди обяд пристига група от 16 души братя и сестри, които тръгнали предната вечер от гр. Дупница и за по-напряко някой им показал нов път за към езерата. В първите години на лагеруването на Рила се е излизало през Дупница, като от София са тръгвали с влака. По-късно се прехвърлят през Самоков, а от там село Говедарци, през Гьолечица и Вада. Но като тръгнали по тоя път, стъмнило се, объркали се в клековете, било толкова тъмно, че не виждали нито път, нито посоката, по която вървят. Като се лутали в безизходица цели два-три часа, най-после един брат предложил да се спрат и да се помолят на Учителя, за да им помогне по някакъв начин, та да излезнат от това положение. Всички се съгласили. Спрели се и почват общо да четат молитва, като отправят силно мисълта си към Учителя, за помощ. Веднага след молитвата виждат, че блясва светлина всред мрака и в светлината те ясно видели фигурата на Учителя, който с пръст им посочил посоката накъде да вървят. Те взели тази посока и намерили пътя, по който трябвало да тръгнат. Когато блеснала светлината, те погледнали часа и видели, че е към 22 часа вечерта. Значи по това време когато Учителя заспал при огъня на бивака при второто езеро, се явява при тях в светлина и им показва пътя. Този факт показва, че Учителят е чул тяхната молитва, видял опасността, в която се намират и моментално се излъчва и отива да им посочи пътя. Значи съзнанието на Учителят е винаги будно и долавя мисълта на всички нуждаещи се като се притича на помощ винаги и навсякъде когато бъде призован. Учителят е човек с Космическо съзнание, човек на Реалния живот, който функционира в целия Космос и твори и вечно обновява формите, чрез които се проявява.

Той беше Маг от най-висш разряд, защото разполагаше със силите на живата Природа за изпълнение на волята на Бога и за благото, както на отделни лица, така и на цялото човечество. Той можеше да става видим и невидим, да се пренася на далечни разстояния и да бъде едновременно на много места. Той беше ясновидец от най-висша степен и затова нямаше нищо скрито покрито за него. Той виждаше всичко не само около себе си, но виждаше всичко, което става по цялата земя и в целия Космос. Виждаше в миналото на хора, събития и епохи. Виждаше и в бъдещето им. Владееше събития, епохи, съдбата на човечеството и го направляваше съгласно Божият план, който Той знаеше.

Идва поредната вечер, лагерния огън се разгаря, групата се е увеличила с онези 16 човека дошли сутринта след голямото лутане през нощта и с една голяма опитност от порядъка на Космичното присъствие на Великия Учител на земята. Няколко цигулки подемат напевите на братските песни, всички запяват потопени в един друг свят от песен, където тя преминава в молитва. Най-висшето състояние на песните на Учителя са молитвите. Песента преминава в молитва от Духовния свят в Божествения свят, които е свят на Истината, а тя е светлина от Слава - Божествена светлина.

Незабравими вечери, незабравими преживявания, незабравими извисявания на човешкия дух за общение с Бога!

Ние преживяхме всичко това. Оставяме опитностите си, защото те са живо свидетелство за тези дни когато бяхме с Учителя на земята. Ако очите ви се отворят за живота на Словото Му, ще намерите методите да се ползвате както от Него, така и от нашите опитности. И тогава ще ви се отворят ушите и ще чуете как се извисява човешката душа, която пее песните на Учителя и как тази песен преминава в молитва пред Божието лице. Тогава ще бъдем едно с вас: ние, които бяхме с Учителя на земята българска и вие, които четете Словото Му и пребъдвате в него. Амин!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...