135. ЧАШАТА ВИНО

[valiamaria]

135. ЧАШАТА ВИНО

Учителят даваше правила за Школата, които трябваше да се спазват. Той държеше за тях, но останалите ученици са свободни да се проявят както искат. Това трябва да става по свобода отвътре, а не чрез налагане отвън. Когато е по свобода участва вътрешния человек, пробужда се съзнанието му и чак тогава има смисъл. За механичното приложение няма място. Така в една беседа Учителят след като разглежда въпроса, че и апостол Павел е съветвал ученика си да слага капка вино в храната си за слабия си стомах то изведнъж Учителят каза, че може да се пие по една чаша вино на ден, за да се оправи храносмилането. А до тогава Учителят държи за пълно вегетарианство, въздържание от алкохол и пушене на цигари. Това изказване на Учителя впечатлява много брат Давидов и след беседа той се приближава до Учителя и пита дали това е верно, което е чул с ушите си или погрешно е разбрал. „Учителю, ами дали може по една чашка вино на ден?" Учителят го поглежда, става строг и отсича: „Не, не може!" Давидов е бил обзет от желание да пие. С намръщена глава той се връща назад и си мърмори. „Значи не може! Значи не може! Язък! Язък" Ние го поглеждаме и се усмихваме. А той се отдалечава и чуваме как повтаря само: „Язък! Язък!"