143. СЛЪНЧОГЛЕДЪТ НА ПАША

[valiamaria]

143. СЛЪНЧОГЛЕДЪТ НА ПАША

Една година на Изгрева точно пред приемната на Учителя изникна стрък слънчоглед в лехата между цветята. Никой не бе го посадил, но беше паднала слънчогледова семка и тя поникна. Беше саморасъл. Много от нас обичаха да чоплят семки и така се беше самонасадил. Поникна между другите цветя. Първа го откри Паша, започна да се грижи за него, да го тори, полива, изобщо да се грижи за него като за другите цветя в лехата. Стотици хора минаваха покрай него и го оглеждаха и му се усмихваха. Беше смешно - слънчоглед всред цветя - цяло недоразумение. Но той порасна, наедря, стъблото му стана високо колкото човешки бой и дебело колкото човешка ръка. А питата му голяма като тепсия. Това може да го видите днес, има една снимка с него. А беше от красив, по-красив особено когато цъфтеше. Грееше като слънце. Какво нещо е да си слънчоглед, да чувстваш радостното присъствие на хората. Изреждаха се да се снимат с него. Когато питата узря, те я отрязаха, изчоплиха семките и от тях дадоха на братята и сестрите от селата да си посеят от това семе. От тях изникнаха слънчогледи по цялата страна. Беше направен един опит повече от сполучлив, защото всички от Изгрева взеха участие в него. Всеки от нас се спираше пред слънчогледа, радваше му се, разговаряха с него, някои го поглаждаха с ръка, други го галеха, че и песни му пееха. Така този слънчоглед израсна като великан и стана цар на всички слънчогледи. И от своята пита той размножи своите поданици по цялата страна. Години след това приятелите ни носеха торбички със слънчогледово семе. Обясняваха ни, че това е от онзи слънчоглед, царят на слънчогледите. Интересното бе, че семките му бяха едри като дренки. Един сполучлив опит за нас. А за вас остават няколко хубави снимки от този слънчоглед. Дори е заснет и с Учителя, който стои до него. Царят на слънчогледите бе заснет с Учителя, с Царят на Духа.