Jump to content
valiamaria

153. МАГДАЛЕНА СЕ ПРОДАВА НА ПОПОВЕТЕ

Recommended Posts

153. МАГДАЛЕНА СЕ ПРОДАВА НА ПОПОВЕТЕ

Казваше се Магдалена. Кога и защо дойде на Изгрева не можахме да разберем. Беше много своенравна понеже беше медиомична за онези сили и духове, които гонеха Братството и воюваха срещу него с всички позволени и непозволени средства. А тя се движеше в нашите среди, идваше и сядаше е салона, когато Учителят изнасяше беседи, играеше Паневритмия с нас на поляната като сестра и бе напълно смирена. Но.;идваха и такива дни, когато тя правеше скандали, беше непоносима, говореше срещу Братството, срещу Учителя, пред всички нас дори и пред лицето на Учителя. Ние седяхме или стояхме изтръпнали. Учителят мълчеше, беше строг, а братята едва се сдържаха да не се нахвърлят върху нея и да я разкъсат. И щяха това да го направят, но строгото лице на Учителя ги възпираше. Образа на Учителя за нас бе свещен. А тя бе застанала на две крачки пред Него, ръкомахаше и чрез устата й се бълваха хули срещу Учителя. Накрая братята не изтърпяха и поискаха от Учителя разрешение да се справят с Магдалена като й се забрани и не се допуша да идва в салона и на Изгрева. Бяха се определили и дежурства, като онзи, който беше дежурен, ако я зърнеше, че идва на Изгрева, то трябваше да я изгони. Планът бе готов само се искаше съгласието на Учителя. Той ги изслуша и каза: „Добре, ще изгоним Магдалена, но някой трябва да заеме нейното място. Готов ли е някой от вас да заеме нейното място и да стане проводник на тези духове, които сега се проявяват чрез нея?" Всички примряха и замлъкнаха. Никой не подозираше, че тя изпълнява една важна задача, да бъде отдушник, проводник и чрез нея да изтича всичко онова, което се носеше във въздуха над София като мисли, чувства и действия насочени срещу Учителя и Братството. Нямаше как, оставиха я на мира. Но тя не мирясваше и продължаваше да прави много бели на Братството. Така поповете я бяха подкупили, бяха й обещали да й дадат много пари и тя се съгласи да носи на челото си една дъска с надпис: „Жертва на Дънов". С нея се разхождаше по целия град -срещат я, четат, смеят се и клатят глава. Накрая тя идва на Изгрева и започва да вика срещу Учителя, за да привлече повече хора около себе си. А на главата й седи оня надпис. Аз излизам срещу нея и казвам: „Махни се от Изгрева. Отиди при онези, които са ти сложили този надпис". Тя не си отива и вика и крещи срещу дъновистите. Казвам й отново: „Да се махаш от Изгрева!" Аз не обичам да се бия, но едва се сдържам и нещо в мене говори, че трябва този път да се набие и се чудя как да го направя. В това време идва Учителят. Приближи се до нея и я почна с бастуна. Видях Учителя за пръв път да налага някого с бастуна си. Наби я хубаво..Отначало тя врещеше, после само ревеше, накрая плачеше, а като спря да я налага с бастуна си само хълцаше.

След като я наби и изрони онези духове, които бяха влезли в нея, я прогони от Изгрева. След време тя пак дойде на Изгрева, но беше смирена и седна на масата пред Учителя, но го нямаше онзи надпис на главата й. Учителят я запита: „Колко ти платиха поповете?" Магдалена отговори: „Обещаха ми шест хиляди, но ми дадоха три хиляди". За много малко си си продала душата!", отговори Учителят. Всички мълчахме и слушахме. Учехме един урок за градивните и рушителните сили и как да се справим със силите на разрушението. За тях бе необходим гръмоотвод за светкавиците, комин за пушека и канал за мръсната вода. Чрез тези три неща трябваше да изтече злото и така да се справим с него. Но този урок бе много труден да се разбере и да се приложи.

По едно време на Изгрева дойде един поп с расо и започна да ругае Учителя. Обикновено поповете не идваха. Те изпращаха други подкупени лица. Но този поп беше дошъл сам. Аз се приближих към него, блъснах го с двете си ръце, защото той беше застанал срещу Учителя, на два метра от Него. След това се приближих до него, хванах го с двете си дълги ръце и го разтърсих така, както се разтърсва круша, за да паднат узрелите круши на земята. Разтърсил съм го силно, защото той се свлече в краката ми. Дойде още един брат, аз го хванах за ръцете, а той за краката и като чувал го изнесохме от Изгрева и го захвърлихме в гората на една поляна. Този поп повече не се мерна. Бяха го изпратили на Изгрева със задача. А ние го отпратихме също извън Изгрева, за да си решава сам своята задача.

Имаше много такива случаи. Идваха, провокираха, нарочно поставени лица - изпратени и платени. Имаше и други, които идваха по собствено усмотрение, но водени и изпроводени от сили, които воюваха срещу Братството. При всеки един случай се прилагаше строг специфичен метод. Изгревът трябваше да се отбранява и отвътре и отвън.

Един ден седим на поляната около Учителя и Той поглежда на някои дланите на ръцете и им разглежда линиите. Идва Магдалена Попова и тя подава ръката си. Учителят хваща ръката й и съвсем тихичко казва: „За колко ме продаде, колко ти дадоха?" Магдалена отговори: „Обещаха ми 6000, а ми дадоха 3000 лв." „За много малко си Ме продала". Магдалена бе държала сказки против Учителя както в църквите, така и на обществени места, за което поповете й бяха платили. В един от дворовете на Софийските църкви след църковната служба Магдалена се качва на масичка и говори против Учителя, за да може да я видят и чуят всички. Обаче какво се получи от това. Няколко от слушателите са се заинтересували от Учението, дойдоха на Изгрева, намериха Учителя и останаха при нас.

„Бог не е Бог на мъртвите, но е Бог на живите!"

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×