Jump to content

154. НАПАДЕНИЕ И ОТСТЪПЛЕНИЕ


Recommended Posts

154. НАПАДЕНИЕ И ОТСТЪПЛЕНИЕ

Имахме един брат военен, полковник Бошков. Той отива веднъж при Учителя по работа. Учителят го приема, но при Него са били две сестри, с които Той разговарял. Били са Теофана Савова и Катя Грива и са водили такъв разговор, съвсем обикновен за незначителни неща. Така сметнал Бошков като ги чул. А той е офицер, от кариерата, свикнал е на заповеди и на изречения, които са точно отмерени, а този разговор, който слуша и приказките, които говорят двете сестри за него е едно обикновено дрънкане. Той чака, за да свършат сестрите разговора си с Учителя. А това не било според него разговор, а приказки, и то празни приказки изречени от две сестри. Той се възмутил и се скарал с тях, че занимават Учителя с такива неща. Сестрите се сконфузват, разбират, че разговора им е обикновен, а забележката на Бошков е била нещо повече от обида и то пред лицето на Учителя. Като излизат двете, той се обръща към Учителя и казва: „Учителю, аз за Вас съм готов бой да водя, а тези двете Ви губят само времето". Бошков е бил с военната си униформа, е офицерската сабля и с пистолет на пояса си. Униформен, български офицер. Тогава офицерите ходеха точно по този начин. С излъскани ботуши, които светеха като джам и прашинка няма по него. Целият е излъскан и свети на слънцето. Учителят го изслушва и му казва: „Ти сега отстъпи най-малко 50 км от предната позиция". Бошков Го гледа и не може да повярва, как така ще отстъпи, когато той е в атака и защитава Учителя? И то с реч и със сабля. Мерките за света са различни за нас обикновените хора. А за онези, които знаят истинската им стойност нещата имат друго значение.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...