Jump to content

168. РАЗХОДКА ВЪВ ВЪЗДУХА


Recommended Posts

168. РАЗХОДКА ВЪВ ВЪЗДУХА

В малкия ни дом на ул. „Симеоновско шосе" бяха ни дошли гости. Заприказвахме се както обикновено за Учителя. Една сестра разказа една своя опитност. Тя живееше на стотина метра „от нас в една барака. Случката е следната.

През времето на Школата една неделя след сутрешната беседа и след Паневритмията Учителят се прибрал в стаичката си да Си почине. Както знаете сутринта имаше от Него Утринно Слово. След това играехме шестте гимнастически упражнения и после Паневритмия. Следваше закуска. След това почивахме, защото от 10 часа започваше неделна беседа. Значи програмата беше наситена и следваха една след друга онези точки от нашият неделен наряд. В един промеждутък от 15 минути Учителят е в своята стая и почива. По това време сестрата заедно с една приятелка стоят пред чешмата и разговарят. Едната от тях вижда как Учителят излиза от стаята си и се движи на половин метър от земята във въздуха, отива до поляната, обикаля я и по същия начин се връща като се усмихва на сестрата и накрая се завръща в стаята Си. Ето, така разказва сестрата тази опитност. И ние всички я възприемаме, че това наистина е опитност с Учителя, така както ни е разказала. Обаче пред мен е един млад брат, който има за задача да запише историята на Братството и всички случки и примери с Учителя. Той е добре запознат с много неща и задава следния въпрос: „Сестра, този пример с Учителя за мен е верен, но трябва едно допълнение от Ваша страна и да се уточни. Затова питам: Вие как видяхте Учителя да се движи във въздуха? На физическото поле или в друго поле, да кажем в духовното поле?" Всички се изненадват на въпроса. Сестрата също. После тя се усмихва и добавя: „До мен беше моята приятелка. Когато Учителят се зададе и вървеше във въздуха половин метър над земята аз я бутнах с лакет и й казах: „Виж, Учителят се движи във въздуха" и посочвам с глава. Тя казва: „Нищо не виждам. Къде е Учителят?" Аз й посочвам, че Учителят е минал покрай нас и че вече обикаля поляната. Тя отново казва: „Нищо не виждам". Значи аз виждах Учителя, а приятелката ми не виждаше. Моите очи бяха отворени за тази „въздушна разходка" на Учителя, а нейните очи бяха затворени. А сега вие ще кажете в какво поле се е разхождал Учителя". Младият брат се разсмива гръмогласно: „Ето това е една истинска опитност на един ученик от Школата. Досега никой не е виждал Учителя да крачи по въздуха. Такъв случай няма. Вашият случай е верен, защото е в друго поле. И точно така трябва да се дават опитностите".

Ето ви един пример какво значи човек да има разбиране и да има знание. Знае какво да пита, може да различава нещата и може да ги назовава с истинското име.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...