Jump to content

Recommended Posts

30. ОВЦЕТЕ

Когато бяха на Сините камъни Учителят и приятелите през 1920 г. отиват към върха Българка. На една поляна пасат овце каракачански. Учителят подвиква нещо на овцете и всички овце се устремяват към Него, заобикалят Го, почват да блеят, напускат овчаря. Каракачанинът се уплаши, тича да види какво става? Учителят му казва: „Аз съм много стар овчар, овците ме познават. Те сега ми се оплакват от теглото си. „Млякото ни вземат, вълната ни вземат, агънцата ни вземат". Казвам на овците: почакайте още малко и ще се уреди вашата работа." Учителят потупва някоя от тях по гърба, помилва ги и след малко овците се успокояват.

Една по една се връщат на предишното място да си пасат тревата. Има един пастир и едно стадо. Пастирът познава стадото си и стадото познава гласът му. Това се отнася за Школата на Учителя и за Неговото Слово. Един е Бог и едно е Неговото Слово.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...