30. ОВЦЕТЕ

[valiamaria]

30. ОВЦЕТЕ

Когато бяха на Сините камъни Учителят и приятелите през 1920 г. отиват към върха Българка. На една поляна пасат овце каракачански. Учителят подвиква нещо на овцете и всички овце се устремяват към Него, заобикалят Го, почват да блеят, напускат овчаря. Каракачанинът се уплаши, тича да види какво става? Учителят му казва: „Аз съм много стар овчар, овците ме познават. Те сега ми се оплакват от теглото си. „Млякото ни вземат, вълната ни вземат, агънцата ни вземат". Казвам на овците: почакайте още малко и ще се уреди вашата работа." Учителят потупва някоя от тях по гърба, помилва ги и след малко овците се успокояват.

Една по една се връщат на предишното място да си пасат тревата. Има един пастир и едно стадо. Пастирът познава стадото си и стадото познава гласът му. Това се отнася за Школата на Учителя и за Неговото Слово. Един е Бог и едно е Неговото Слово.