Jump to content

55. ВЪЛЦИТЕ


valiamaria
 Share

Recommended Posts

55. ВЪЛЦИТЕ

Брат Гръблев служи в Дели Ормана, на границата, охранява границата. Тази зима е била зима с дълбоки снегове и студ, че чак дърветата се пукат. Брат Гръблев обхожда на кон границата от пост на пост през дивите гори на Дели Ормана. От Румъния нахлуват вълци, страшно става да се ходи из горите. Като идва в София в отпуска брат Гръблев пита Учителя: „Какво да правя? Нося оръжие. Да ги избивам ли?" Учителят му казва: „Няма да убиваш! Когато си в опасност ще Ме призовеш, ще си представиш живо Моят образ." След няколко дни като се връща брат Гръблев, върви през гората и ето заобикаля го глутница вълци. Носи оръжие, пушка, има пистолет, но не ги употребява. Призовава Учителя. Вълците наклякват наоколо и нищо не му правят. Спомня си думите на Учителя: „Когато си в опасност, представи си живо моят образ и Ме призови."

Той преминава покрай тях, а те го гледат, гледат ли, гледат и мируват. Човек минава покрай тях. А над него е Божията ръка.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...