ПЪТЯТ КЪМ ВЪРХА – ПЪТ КЪМ БОГА

[valiamaria]

ПЪТЯТ КЪМ ВЪРХА – ПЪТ КЪМ БОГА

 

Докато Природата не оживее за човека, той не може да раз­бе­ре Любовта.

Да оживее Природата за тебе, това значи тя да бъде за тебе жи­­ва и разумна – навсякъде да виждаш проявата на Разумното, на Бо­га!

При сегашните земни условия човек трябва да има светлинка вът­ре в себе си. Вие искате да ви се открие новото знание. Но от­­к­­риването върви последователно. Представете си, че вие се дви­жи­­те към планински връх. От този връх цялата местност ще се от­крие. Всяка стъпка към този връх, всяко усилие допринася за то­ва. А на самия връх ще ви се разкрие цялата гледка.

12, с. 268

 

Аз съм ви събрал тук за кого? За Господа. Бог ми е казал да ви събера. Той ми казва: “Това ще им разправиш.” Вие казвате: “Та­­ка си помислил Учителят да ни говори.” Не, аз ви говоря, каквото Бог ми каже. Каквото ми каже Господ, ще го кажа на вас.

Никой от вас не ме познава кой съм. И Христа никой досега не Го е познал. Ако бяхте Го познавали, щяхте да имате Неговата Любов!

12, с. 112

 

Аз мисля да ви предам Божията Любов! Аз трябва да я пусна да върви!

Земята ме интересува толкова, колкото ме интересува и не­бе­то!

Вие някой път трептите за небето, а пък аз се интересувам и за земята. За мене раят и адът са тук! Като видя ад някъде, внеса свет­лина и го направя на рай.

12, с. 113

 

Та като се събираме както сега тук на планината, ние имаме за цел да се събуди Божественото в нас или ние да се събудим за Бо­жественото – да Го оценяваме.

Трябва да почувствувате присъствието на своята душа. Да по­чувствувате готовност да се пожертвате за всички поне веднъж или няколко пъти в годината. Тогава се проявява вашата душа. Хрис­тос е казал: “Който положи душата си, ще я намери.”

12, с. 131

 

Казвам: Ако желанията на хората имат съдържание, те са на мяс­тото си. В такъв случай животът има смисъл само тогава, когато Бо­жественото, което Бог е вложил в нас, представя негово съ­дър­жа­ние. Сега някои от вас, като седят тук на Бивака, казват: “Да се качим на­горе по планината!” Под думата планина, висок връх, разбирам ра­зум­ното начало в живота. И тогава ако се качваме на планината, за да разберем какво иска Бог от нас, това качване има смисъл. И ако слизаме в долината, за да занесем от онова, което сме взели от пла­нината, това слизане има смисъл. Следователно ако се качваме при Бога и не взимаме нищо от Него, и ако слизаме при хората и не им занасяме нищо, ние сме хора, осъдени на страдания.

3, с. 22

 

Нашите идеи тук са по-силни, понеже сме много високо. Мал­ци­на са, които живеят толкова високо, колкото ние. Тук даже и го­ве­да­рите не са направили колиби. Те слизат долу да спят. Човек може да изпрати по въздуха своята мисъл.

Като седим тук, ние ще изпращаме нашите добри мисли на вси­чки хора по целия свят – Божествените мисли!

На планината сме като при радиостанция – да изпращаме от­тук своите мисли. А пък онези същества, които разбират при­род­ни­те закони, те ще ги предават от станция на станция. Нищо не се гу­би.

Тези места тук са добри за съзерцание и молитва! Те могат да се използват за мистична работа. А пък за външна работа може да се използва това място, като се говори на външните лица, които ми­нават през тези места.

Отивайте на планината за размишление!

Резултат от Рила ще има онзи, който действително ще може да се потопи в живота на планината!

Планината е място за проява на Любовта.

Човек може да намери Великото и Красивото в света само по високите места. В този смисъл всеки човек трябва да се изкачва на високи върхове.

Човек физически може да е в долината, а умствено и духовно – по високите места.

12, с. 138

 

Казвам: Ние сме дошли тук да изучаваме Божиите дела, да ви­дим какво Бог е направил; после ще се срещнем с Него и ще си по­говорим малко. Ако кажете на някой външен човек, че сте се раз­говаряли с Бога, какво ще помисли той за вас? На хора, които не ви разбират, трябва ли да им разправяте какво сте видели и с кого сте се разговаряли? Ако срещна художника, чиито картини съм раз­глеж­дал, ще му кажа: “Много се радвам, че видях твоите картини, мно­го ми харесват”. Трябва ли да разправям за картините на този ху­дожник на човек, който нищо не разбира от художество? На човек, кой­то не обича екскурзии и не прави никакви излети из планините, тряб­ва ли да разправям защо ходя на екскурзии? Каквото и да му ка­жа, той няма да ме разбере. Обаче ако кажа на този човек, че на пла­нината някъде има заровено голямо количество злато, той вед­на­га ще ме разбере. Колкото и да не обича екскурзиите, макар и ни­кога да не е ходил по планините, той веднага ще се приготви и ще тръг­не на път. Стремежът да намери заровеното злато ще му даде си­ла да премине и най-трудния път. Един ден споменах пред някои от приятелите, че на много места из Рила има злато. Те веднага ка­заха: “Кажете ни де има тук злато, защото ни дотегна вече си­ро­ма­шията.” Казвам: На много места из Рила, дето човешки крак не е стъп­вал, се намира този първичен, жизнен елемент, който още ста­ри­те алхимици са търсили. Достатъчно е човек да стъпи на мястото, де­то е този елемент, за да се подмлади моментално. Ако е бил стар, подмладява се; ако брадата му е побеляла и окапала, изведнъж ста­ва черна и гъста; ако косата му е побеляла, моментално става чер­на. Като се види в това положение, човек сам ще се чуди как се е преобразил. Ако някой прекара известно време в Рилската пустиня и се върне между познатите си така преобразен и подмладен, какво ще кажат за него? Ще вярват ли в това, което той ще им разправя? Ни­кой няма да вярва. Всички ще го питат: “Кой си ти? Ние не те поз­наваме.” Колкото и да им разправя, че той е същият техен познат, те няма да го вярват.

3, с. 119

 

Някои ще кажат: “Защо дойдохме на тази планина да дивеем?” Не, вие дойдохте тук да разгледате именията на Баща си. Толкова го­дини вече как живеете и не знаете какви богатства има Баща ви. На­пример онзи ден се качихме на Еленин връх. Някои се колебаеха да дойдат или не. Една от възрастните сестри не се решаваше да дой­де, но после каза: “Толкова годишна съм вече и ако сега не отида, един ден ще съжалявам, че не видях хубостите на Природата.” На връ­щане обаче, изморена от трудния път, тя казва: “Втори път не пред­приемам такава дълга екскурзия из чукари и камънаци. По­лез­ната страна при всяко качване и слизане е тази, че и в съзнанието на човека става също такова качване и слизане. И тази сестра, след като си почина един-два часа, каза: “Сега вече съм готова за но­ва екскурзия. Чувствам се бодра, свежа и напълно доволна.” Ако при 14-часова разходка из планината ние видяхме такива чудни глед­ки, какво щеше да бъде, ако бихме обикаляли цяла година имението на Баща си? Тъй щото, ние сме дошли в света да видим какво Бог е направил, да влезем във връзка с Него, да вземем участие в Не­го­вата работа.

3, с. 151

 

Казвам: Всеки момент бъдете будни, активни, готови на всяка но­ва работа, на всеки нов импулс. Представете си, че някой ви пред­ло­жи да се качите на един висок планински връх. Вие веднага се от­казвате под претекст, че не сте разположени, че сте ходили на екс­курзия, че сте видели много високи върхове. Не, вие не знаете още какво нещо е истинската екскурзия, какво богатство е да се ка­чите на висок връх. Някой казва: “Аз се качих на еди-кой си връх и много нещо научих.” – Нищо още не си научил. За нас денят има сми­съл дотолкова, доколкото през този ден ние сме могли да видим Бо­га, скрит някъде в необятната Природа. Този е смисълът на жи­во­та. Тъй щото ако отидете на Еленин връх или на кой и да е друг връх, трябва да считате, че там ще видите Бога. Щом видите Бога, ка­жете си: “Желал бих през целия си живот да виждам Бога!” Който каз­ва, че се е уморил и втори път не мисли да се качва по върховете, то­ва показва, че той не е видял Бога. И сега, като излизаме всяка сут­рин, някои казват: “Защо трябва да излизаме толкова рано? Какво ще придобием от това излизане?” – Ние излизаме рано сутрин, за да ви­дим Господа. Днес например Господ ни поговори малко чрез дъж­да. Понеже братята и сестрите отдавна не бяха мили палатките си от прах, Господ им изпрати малко дъжд, да ги измият добре. Този дъжд ги изми не само отвън, но и подовете им отвътре. По този на­чин всеки провери доколко палатката му е солидна.

3, с. 165

 

Екскурзиите, които правите из планините, представят вън­ш­на­та страна на живота. Нима изпитанията на човека не са екс­кур­зии? Като вървите по високи, стръмни места, вие се ужасявате, стра­хувате се да не се подхлъзнете и паднете. Нима беднотията, бо­лестите, несгодите и несполуките в живота на хората не внасят в тях също такъв ужас и страх? Тези явления в живота представят съ­що такива стръмни планински места, каквито и вие срещате по екс­курзиите. Като погледнете към тия места, вие се страхувате и каз­вате: “Как ще изкараме живота си, как ще се прехраним?” Лоши хо­ра има в света. Какво ще се прави? Казвам: Това е най-малкото още. Някога ще изгубите вярата си в Бога, ще изгубите смисъла на жи­вота си, ще изгубите всякаква светлина и около вас ще настане пъ­лен мрак. Друг път ще се намерите пред големи земетресения; око­ло вас ще гърми, ще се святка; хоризонтът ви ще се заоблачи, ще почне да вали дъжд, камъни ще се събарят около вас и на­деж­ди­те ви една след друга ще се рушат, ще изчезват. Какво ще правите то­гава? Има ли по-голям ужас за човека от тези състояния? Обаче, кой­то ходи в закона на любовта, той ще види, че всички тия неща са при­видни. Те ще изчезват пред него като сапунени мехури.

3, с. 110

 

Всяка идея представлява един планински връх. В това от­но­ше­ние идеите имат известно съотношение помежду си и могат да се съ­поставят както и планинските върхове. И когато една идея не се въз­приема навреме, тя не може да се развие правилно. По тази при­чи­на и на съвременните хора липсват много неща. Казано е в Битието: “В начало създаде Бог небето и земята, но земята беше неустроена и пуста.” Обаче земята и до днес не е още устроена напълно. Ние виж­даме, че и досега планините претърпяват известни промени. Пред­полага се, че докато дойде шестата раса, земята ще претърпи още ред промени, за да придобие по-стабилна и красива конфигурация. Шес­тата раса именно ще бъде в състояние да изпълни волята Божия. Про­мените, които стават сега на земята, се дължат на нейната ма­те­рия, която претърпява вътрешно преустройство. Това пре­ус­т­рой­с­т­во, което става с материята на земята, се отразява и върху ха­рак­тера на хората. Характерът на хората зависи не само от планините и до­лините, около които те живеят, но и от направлението на водите, на тех­ните течения. Теченията на реките не са произволни, те се обус­ла­вят от известни закони. Ако течението на реката в някое село е от юг към север, то ще има едно влияние върху характера на хората; ако течението е от север към юг, ще има друго влияние; ако пък те­чението е от изток към запад или от запад към изток, ще има съв­сем други влияния. Който не разбира тези закони, минава покрай ня­коя река, погледне я и казва: “Голяма е тази река!” Каква е дължината й, каква е посоката на теченията, това не го интересува. За онзи, кой­то разбира, реката е една от основните черти, по която може да се познае характерът на хората около нея. Каква е посоката, по която те­че река Искър? – От юг към север. Какви са по характер хората, кои­то живеят покрай Искъра? – Те са студени хора, неотзивчиви, без кул­тура. Следователно те вървят отдолу нагоре. И затова всеки човек, кой­то се качва нагоре, не може да носи много неща. Качването нагоре под­разбира желание на човека да стигне до някой висок планински връх в материалния свят. Такова желание е стремежът на човека към богатство, да стане милионер, да бъде учен. Човек мисли, че ка­то придобие големи богатства или много знания, ще стане щастлив. Не, материалните блага не правят човека щастлив. Животът не се за­ключава в материалните блага. Те са само условия, които имат сми­съл и цена само тогава, когато могат да се използват за благото на човешката душа. Какво струват силата, богатствата и знанието на човека, ако той не може да ги използва за благото на своята душа?

1, с. 103

 

Помнете: където и да ходите – по езера, по планини или вър­хо­­ве, работете съзнателно, учете и прилагайте. Докато работата е при­ятна, тя е Божествена. Щом не е приятна, щом се вкисвате, тя е човешка. Работете с приятност и радвайте се на Божието дело!

6, с. 62

 

Като ходите по планините, вървете бавно, спокойно, без бър­за­не. На всеки сто метра спирайте на малка почивка на крак, около 30 сек. Във време на почивката ще придобивате енергия. Колкото по-високо се качвате, по-бавно ще вървите. По този начин ще се при­способите към силите на Природата и ще ги използвате правилно. Ина­че те ще ви противодействат; вие ще харчите енергията си, без да се ползвате от тях. Всяка частица от планината е свързана с ра­зумното начало, което работи по Природата. Следователно като се качвате на планинските върхове, мислете за службата, която те из­пълняват в Природата, за да се свържете с; разумността в нея. Вся­ка планина, всеки връх, всяко езеро има свое велико пред­наз­на­че­ние.

Някой казва: “Колко евтино прекарваме на Рила! Досега сме из­харчили много малко пари.” – Не е въпросът в парите, дали малко, или много сте изхарчили, но важно е да използвате времето както тряб­ва. Ако седите тук и не изпълнявате волята Божия, дохождането ви е безсмислено. Вие дойдохте за чистия въздух, но трябва да из­разите любовта си към Бога. Много ли струва това? Преди всичко вие се намирате на кръстопът. Какво ви коства да вземете онази по­сока, която ще ви изведе в правия път? Казвате: Дълъг е този път! Ходи ли човек без любов, тогава пътят е дълъг, труден, а же­ла­нията са непостижими. Имате ли Божията Любов в себе си, как­во­то и да ви се случи в живота, всичко ще се превърне на добро.

3, с. 49

 

Достатъчно е да погледнете света през очите на Любовта, за да видите красотата навсякъде.

В духането на вятъра, в течението на реките, в движението на светлината и в проявите на живота се крие езикът на Бога. В тях аз слушам реч, каквато не съм слушал от най-добрите оратори. В го­вора на бурята слушам езика на Бога!

В духането на ветровете, на бурите, ще чувате гласа на съ­щес­твата, които ви обичат.

Търсете Бога! Той е вътре във вас.

Срещнете ли някой човек, влезте във връзка с Бога в него.

12, с. 67

 

Ние сме дошли тук да разберем волята Божия и да я из­пъл­ним. Който не е готов за тази работа, той не трябва да дохожда по­вече на езерата. Ако иска да дохожда за свое удоволствие, той е сво­боден, но да идва тук, да се заблуждава, че върши волята Божия, то­ва не е позволено. Както аз служа на Бога, така и вие трябва да слу­жите. Няма защо да губите времето си в залъгвания само, че то­ва ще направите или онова ще направите. Небето е сито от за­лъг­вания и неизпълнени обещания на хората.

4, с. 46

 

И тъй, като дохождаме на езерата, ние имаме предвид да из­пълним волята Божия. Щом изпълняваме волята Божия, и Природа­та ще бъде по-разположена към нас. Щом вършим волята Божия, и Бог се интересува от нас и ни благославя. Ако не вършим волята Му и не вървим в Неговия път, и Той не се интересува от нас. За­ко­нът е такъв.

4, с. 49