valiamaria Posted March 20, 2011 Share Posted March 20, 2011 ПЪТЯТ КЪМ ВЪРХА – ПЪТ КЪМ БОГА Докато Природата не оживее за човека, той не може да разбере Любовта. Да оживее Природата за тебе, това значи тя да бъде за тебе жива и разумна – навсякъде да виждаш проявата на Разумното, на Бога! При сегашните земни условия човек трябва да има светлинка вътре в себе си. Вие искате да ви се открие новото знание. Но откриването върви последователно. Представете си, че вие се движите към планински връх. От този връх цялата местност ще се открие. Всяка стъпка към този връх, всяко усилие допринася за това. А на самия връх ще ви се разкрие цялата гледка. 12, с. 268 Аз съм ви събрал тук за кого? За Господа. Бог ми е казал да ви събера. Той ми казва: “Това ще им разправиш.” Вие казвате: “Така си помислил Учителят да ни говори.” Не, аз ви говоря, каквото Бог ми каже. Каквото ми каже Господ, ще го кажа на вас. Никой от вас не ме познава кой съм. И Христа никой досега не Го е познал. Ако бяхте Го познавали, щяхте да имате Неговата Любов! 12, с. 112 Аз мисля да ви предам Божията Любов! Аз трябва да я пусна да върви! Земята ме интересува толкова, колкото ме интересува и небето! Вие някой път трептите за небето, а пък аз се интересувам и за земята. За мене раят и адът са тук! Като видя ад някъде, внеса светлина и го направя на рай. 12, с. 113 Та като се събираме както сега тук на планината, ние имаме за цел да се събуди Божественото в нас или ние да се събудим за Божественото – да Го оценяваме. Трябва да почувствувате присъствието на своята душа. Да почувствувате готовност да се пожертвате за всички поне веднъж или няколко пъти в годината. Тогава се проявява вашата душа. Христос е казал: “Който положи душата си, ще я намери.” 12, с. 131 Казвам: Ако желанията на хората имат съдържание, те са на мястото си. В такъв случай животът има смисъл само тогава, когато Божественото, което Бог е вложил в нас, представя негово съдържание. Сега някои от вас, като седят тук на Бивака, казват: “Да се качим нагоре по планината!” Под думата планина, висок връх, разбирам разумното начало в живота. И тогава ако се качваме на планината, за да разберем какво иска Бог от нас, това качване има смисъл. И ако слизаме в долината, за да занесем от онова, което сме взели от планината, това слизане има смисъл. Следователно ако се качваме при Бога и не взимаме нищо от Него, и ако слизаме при хората и не им занасяме нищо, ние сме хора, осъдени на страдания. 3, с. 22 Нашите идеи тук са по-силни, понеже сме много високо. Малцина са, които живеят толкова високо, колкото ние. Тук даже и говедарите не са направили колиби. Те слизат долу да спят. Човек може да изпрати по въздуха своята мисъл. Като седим тук, ние ще изпращаме нашите добри мисли на всички хора по целия свят – Божествените мисли! На планината сме като при радиостанция – да изпращаме оттук своите мисли. А пък онези същества, които разбират природните закони, те ще ги предават от станция на станция. Нищо не се губи. Тези места тук са добри за съзерцание и молитва! Те могат да се използват за мистична работа. А пък за външна работа може да се използва това място, като се говори на външните лица, които минават през тези места. Отивайте на планината за размишление! Резултат от Рила ще има онзи, който действително ще може да се потопи в живота на планината! Планината е място за проява на Любовта. Човек може да намери Великото и Красивото в света само по високите места. В този смисъл всеки човек трябва да се изкачва на високи върхове. Човек физически може да е в долината, а умствено и духовно – по високите места. 12, с. 138 Казвам: Ние сме дошли тук да изучаваме Божиите дела, да видим какво Бог е направил; после ще се срещнем с Него и ще си поговорим малко. Ако кажете на някой външен човек, че сте се разговаряли с Бога, какво ще помисли той за вас? На хора, които не ви разбират, трябва ли да им разправяте какво сте видели и с кого сте се разговаряли? Ако срещна художника, чиито картини съм разглеждал, ще му кажа: “Много се радвам, че видях твоите картини, много ми харесват”. Трябва ли да разправям за картините на този художник на човек, който нищо не разбира от художество? На човек, който не обича екскурзии и не прави никакви излети из планините, трябва ли да разправям защо ходя на екскурзии? Каквото и да му кажа, той няма да ме разбере. Обаче ако кажа на този човек, че на планината някъде има заровено голямо количество злато, той веднага ще ме разбере. Колкото и да не обича екскурзиите, макар и никога да не е ходил по планините, той веднага ще се приготви и ще тръгне на път. Стремежът да намери заровеното злато ще му даде сила да премине и най-трудния път. Един ден споменах пред някои от приятелите, че на много места из Рила има злато. Те веднага казаха: “Кажете ни де има тук злато, защото ни дотегна вече сиромашията.” Казвам: На много места из Рила, дето човешки крак не е стъпвал, се намира този първичен, жизнен елемент, който още старите алхимици са търсили. Достатъчно е човек да стъпи на мястото, дето е този елемент, за да се подмлади моментално. Ако е бил стар, подмладява се; ако брадата му е побеляла и окапала, изведнъж става черна и гъста; ако косата му е побеляла, моментално става черна. Като се види в това положение, човек сам ще се чуди как се е преобразил. Ако някой прекара известно време в Рилската пустиня и се върне между познатите си така преобразен и подмладен, какво ще кажат за него? Ще вярват ли в това, което той ще им разправя? Никой няма да вярва. Всички ще го питат: “Кой си ти? Ние не те познаваме.” Колкото и да им разправя, че той е същият техен познат, те няма да го вярват. 3, с. 119 Някои ще кажат: “Защо дойдохме на тази планина да дивеем?” Не, вие дойдохте тук да разгледате именията на Баща си. Толкова години вече как живеете и не знаете какви богатства има Баща ви. Например онзи ден се качихме на Еленин връх. Някои се колебаеха да дойдат или не. Една от възрастните сестри не се решаваше да дойде, но после каза: “Толкова годишна съм вече и ако сега не отида, един ден ще съжалявам, че не видях хубостите на Природата.” На връщане обаче, изморена от трудния път, тя казва: “Втори път не предприемам такава дълга екскурзия из чукари и камънаци. Полезната страна при всяко качване и слизане е тази, че и в съзнанието на човека става също такова качване и слизане. И тази сестра, след като си почина един-два часа, каза: “Сега вече съм готова за нова екскурзия. Чувствам се бодра, свежа и напълно доволна.” Ако при 14-часова разходка из планината ние видяхме такива чудни гледки, какво щеше да бъде, ако бихме обикаляли цяла година имението на Баща си? Тъй щото, ние сме дошли в света да видим какво Бог е направил, да влезем във връзка с Него, да вземем участие в Неговата работа. 3, с. 151 Казвам: Всеки момент бъдете будни, активни, готови на всяка нова работа, на всеки нов импулс. Представете си, че някой ви предложи да се качите на един висок планински връх. Вие веднага се отказвате под претекст, че не сте разположени, че сте ходили на екскурзия, че сте видели много високи върхове. Не, вие не знаете още какво нещо е истинската екскурзия, какво богатство е да се качите на висок връх. Някой казва: “Аз се качих на еди-кой си връх и много нещо научих.” – Нищо още не си научил. За нас денят има смисъл дотолкова, доколкото през този ден ние сме могли да видим Бога, скрит някъде в необятната Природа. Този е смисълът на живота. Тъй щото ако отидете на Еленин връх или на кой и да е друг връх, трябва да считате, че там ще видите Бога. Щом видите Бога, кажете си: “Желал бих през целия си живот да виждам Бога!” Който казва, че се е уморил и втори път не мисли да се качва по върховете, това показва, че той не е видял Бога. И сега, като излизаме всяка сутрин, някои казват: “Защо трябва да излизаме толкова рано? Какво ще придобием от това излизане?” – Ние излизаме рано сутрин, за да видим Господа. Днес например Господ ни поговори малко чрез дъжда. Понеже братята и сестрите отдавна не бяха мили палатките си от прах, Господ им изпрати малко дъжд, да ги измият добре. Този дъжд ги изми не само отвън, но и подовете им отвътре. По този начин всеки провери доколко палатката му е солидна. 3, с. 165 Екскурзиите, които правите из планините, представят външната страна на живота. Нима изпитанията на човека не са екскурзии? Като вървите по високи, стръмни места, вие се ужасявате, страхувате се да не се подхлъзнете и паднете. Нима беднотията, болестите, несгодите и несполуките в живота на хората не внасят в тях също такъв ужас и страх? Тези явления в живота представят също такива стръмни планински места, каквито и вие срещате по екскурзиите. Като погледнете към тия места, вие се страхувате и казвате: “Как ще изкараме живота си, как ще се прехраним?” Лоши хора има в света. Какво ще се прави? Казвам: Това е най-малкото още. Някога ще изгубите вярата си в Бога, ще изгубите смисъла на живота си, ще изгубите всякаква светлина и около вас ще настане пълен мрак. Друг път ще се намерите пред големи земетресения; около вас ще гърми, ще се святка; хоризонтът ви ще се заоблачи, ще почне да вали дъжд, камъни ще се събарят около вас и надеждите ви една след друга ще се рушат, ще изчезват. Какво ще правите тогава? Има ли по-голям ужас за човека от тези състояния? Обаче, който ходи в закона на любовта, той ще види, че всички тия неща са привидни. Те ще изчезват пред него като сапунени мехури. 3, с. 110 Всяка идея представлява един планински връх. В това отношение идеите имат известно съотношение помежду си и могат да се съпоставят както и планинските върхове. И когато една идея не се възприема навреме, тя не може да се развие правилно. По тази причина и на съвременните хора липсват много неща. Казано е в Битието: “В начало създаде Бог небето и земята, но земята беше неустроена и пуста.” Обаче земята и до днес не е още устроена напълно. Ние виждаме, че и досега планините претърпяват известни промени. Предполага се, че докато дойде шестата раса, земята ще претърпи още ред промени, за да придобие по-стабилна и красива конфигурация. Шестата раса именно ще бъде в състояние да изпълни волята Божия. Промените, които стават сега на земята, се дължат на нейната материя, която претърпява вътрешно преустройство. Това преустройство, което става с материята на земята, се отразява и върху характера на хората. Характерът на хората зависи не само от планините и долините, около които те живеят, но и от направлението на водите, на техните течения. Теченията на реките не са произволни, те се обуславят от известни закони. Ако течението на реката в някое село е от юг към север, то ще има едно влияние върху характера на хората; ако течението е от север към юг, ще има друго влияние; ако пък течението е от изток към запад или от запад към изток, ще има съвсем други влияния. Който не разбира тези закони, минава покрай някоя река, погледне я и казва: “Голяма е тази река!” Каква е дължината й, каква е посоката на теченията, това не го интересува. За онзи, който разбира, реката е една от основните черти, по която може да се познае характерът на хората около нея. Каква е посоката, по която тече река Искър? – От юг към север. Какви са по характер хората, които живеят покрай Искъра? – Те са студени хора, неотзивчиви, без култура. Следователно те вървят отдолу нагоре. И затова всеки човек, който се качва нагоре, не може да носи много неща. Качването нагоре подразбира желание на човека да стигне до някой висок планински връх в материалния свят. Такова желание е стремежът на човека към богатство, да стане милионер, да бъде учен. Човек мисли, че като придобие големи богатства или много знания, ще стане щастлив. Не, материалните блага не правят човека щастлив. Животът не се заключава в материалните блага. Те са само условия, които имат смисъл и цена само тогава, когато могат да се използват за благото на човешката душа. Какво струват силата, богатствата и знанието на човека, ако той не може да ги използва за благото на своята душа? 1, с. 103 Помнете: където и да ходите – по езера, по планини или върхове, работете съзнателно, учете и прилагайте. Докато работата е приятна, тя е Божествена. Щом не е приятна, щом се вкисвате, тя е човешка. Работете с приятност и радвайте се на Божието дело! 6, с. 62 Като ходите по планините, вървете бавно, спокойно, без бързане. На всеки сто метра спирайте на малка почивка на крак, около 30 сек. Във време на почивката ще придобивате енергия. Колкото по-високо се качвате, по-бавно ще вървите. По този начин ще се приспособите към силите на Природата и ще ги използвате правилно. Иначе те ще ви противодействат; вие ще харчите енергията си, без да се ползвате от тях. Всяка частица от планината е свързана с разумното начало, което работи по Природата. Следователно като се качвате на планинските върхове, мислете за службата, която те изпълняват в Природата, за да се свържете с; разумността в нея. Всяка планина, всеки връх, всяко езеро има свое велико предназначение. Някой казва: “Колко евтино прекарваме на Рила! Досега сме изхарчили много малко пари.” – Не е въпросът в парите, дали малко, или много сте изхарчили, но важно е да използвате времето както трябва. Ако седите тук и не изпълнявате волята Божия, дохождането ви е безсмислено. Вие дойдохте за чистия въздух, но трябва да изразите любовта си към Бога. Много ли струва това? Преди всичко вие се намирате на кръстопът. Какво ви коства да вземете онази посока, която ще ви изведе в правия път? Казвате: Дълъг е този път! Ходи ли човек без любов, тогава пътят е дълъг, труден, а желанията са непостижими. Имате ли Божията Любов в себе си, каквото и да ви се случи в живота, всичко ще се превърне на добро. 3, с. 49 Достатъчно е да погледнете света през очите на Любовта, за да видите красотата навсякъде. В духането на вятъра, в течението на реките, в движението на светлината и в проявите на живота се крие езикът на Бога. В тях аз слушам реч, каквато не съм слушал от най-добрите оратори. В говора на бурята слушам езика на Бога! В духането на ветровете, на бурите, ще чувате гласа на съществата, които ви обичат. Търсете Бога! Той е вътре във вас. Срещнете ли някой човек, влезте във връзка с Бога в него. 12, с. 67 Ние сме дошли тук да разберем волята Божия и да я изпълним. Който не е готов за тази работа, той не трябва да дохожда повече на езерата. Ако иска да дохожда за свое удоволствие, той е свободен, но да идва тук, да се заблуждава, че върши волята Божия, това не е позволено. Както аз служа на Бога, така и вие трябва да служите. Няма защо да губите времето си в залъгвания само, че това ще направите или онова ще направите. Небето е сито от залъгвания и неизпълнени обещания на хората. 4, с. 46 И тъй, като дохождаме на езерата, ние имаме предвид да изпълним волята Божия. Щом изпълняваме волята Божия, и Природата ще бъде по-разположена към нас. Щом вършим волята Божия, и Бог се интересува от нас и ни благославя. Ако не вършим волята Му и не вървим в Неговия път, и Той не се интересува от нас. Законът е такъв. 4, с. 49 Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now