03_8 “ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ БОЖИЕ…”

[Albena]

“ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ БОЖИЕ…”

 

Като разглеждат въпроса за създаване на живота, хората казват, че човек е направен по образ и подобие на Бога, а всички останали – камъни, растения, животни, са създадени чрез Словото на Бога. Всъщност и човек е създаден чрез Словото. Бог се посъветва със Словото как да създаде човека и реши да го направи от пръст. Той взе пръст, направи човек и вдъхна в него дихание на жива душа, т.е. вложи в него Божественото, частица от Бога. Днес всички искат да знаят каква е била материята, от която Бог е направил човека. Ако ви се каже, ще разберете ли?… Материята крие в себе си известна разумност. Човек трябва да изучава проявите на разумността в цялата природа. Само по този начин той вижда колко много има да се учи. Достатъчно е да погледне на себе си, да види колко много неща не знае. Той не знае как са създадени очите, носът, устата, веждите, клепачите, ушите му. Той не знае, че за създаване на неговия организъм са работили разумни и възвишени същества, и то в продължение на хиляди и милиони години. Не е лесно да се създаде материята за съграждане на човешкия организъм. Богословите казват, че Бог създал света в шест дни. В шестия ден Той направил човека. Когато турчинът слуша да му говорят неща, които за него са невероятни, той казва: “И да видиш - да не вярваш.” В Писанието пък е казано: “За Бога тисящите години са като един ден и един ден е като тисящи години.” Следователно шестте дни, за които се говори в Писанието, се равняват на шест Божествени дни. В един Божествен ден влизат милиони години. Според едни учени от създаването на света са изминали 8000 години, според други – 2 милиарда и 500 милиона години. Кое от двете твърдения е вярно, не се знае. Важно е, че времето и пространството са относителни величини. За разумните хора колкото по-дълго е времето, толкова по-добре. За глупавите хора колкото по-кратко е времето, толкова по-добре. Времето и пространството са образи на мисълта.(31, с. 141)

 

Животните са създадени от Словото Божие – Сина. Той създаде играчките на хората. Бог Отец създаде човека. За да има той играчки, Словото каза: “Да бъдат животните!” – и създаде животните. “Земята да прорасте растенията, водата – рибите, въздухът – птиците.” И всичко, каквото каза разумното Слово, стана. – “Че аз животно ли съм?” – Ами какво си?(69, с. 311)

 

Сега при бомбардировките виждате колко слабо същество е човекът. В известни случаи той е по-слаб от комара. Комарът е доста издръжлив. Същевременно човек е страхлив и неустойчив. Той е неустойчив и в мислите, и в чувствата, в любовта си, във вземането и даването.(94, с. 164)

 

Мислите ли, че вълкът, лисицата, тигърът първоначално са били такива, каквито днес ги виждаме? Мислите ли, че първият човек е бил като сегашния? Не, първоначално Бог ги е създал други, но отпосле са се изменили.(106, с. 5)

 

Бог направи човека. Това, което представя сегашният човек в сравнение с онзи, създаден по образ и подобие на Бога, е карикатура.(69, с. 230)

 

Бог е създал човека по строго определени геометрични мерки и правила. Дълго време Той е правил изчисления и пресмятания, докато най-после създал една разумна форма, отговаряща на геометричните правила. Който си позволи да измени Божиите линии, Божиите закони, животът му не може да се развива правилно.(122, с. 44)

 

Ние още не сме изучили езика или живота на житото. Ние още не сме изучили живота на всички онези растения, които ни помагат да живеем. Ние още се спираме върху един от стиховете на Писанието и казваме: “И направи Бог человека от пръст по образ и подобие Свое, и духна в ноздрите му дихание.” Значи Бог се уподобява на човек като нас. Колко дни е работил Бог върху човека, за да го създаде от тази кал? Тъй щото Бог е бил скулптор. Бог вдъхнал дихание в ноздрите на този човек и той станал жива душа. Тъй се предава на съвременното човечество в свещената Книга легендата за създаването на първия човек. От коя раса е останала тази легенда? – От семитите, от четвъртата подраса. Те са хора крайни материалисти. От тия хора днес като остатък се явяват китайците – хора, които даже и за Бога нямат име. Когато китайците искат да кажат нещо за Бога, казват “тао” – това означава небето. За тях всичко на небето горе е Бог. У евреите пък когато Яков отиваше при своя роднина Лавана, той сънува един сън, видя Бога и Му каза: “Там, дето ме водиш, благоволи да ми дадеш овци и говеда, а пък аз, като се върна, ще Ти направя един малък олтар и жертва ще Ти принеса.”(104, с. 298)

 

Сега като задача 20 дни правете следното упражнение: като ставате сутрин, мислете върху това, че сте душа, съставена от милиарди интелигентни, разумни същества, които работят за вашето повдигане. Извиквайте тия същества и съзнателно се свързвайте с тях. Като мислите за тях, вие ще можете да работите успешно. Мислете за тях без никакво съмнение, без никакво колебание. Човек е създаден от две вещества: твърдо – пръст, и меко – дух, дихание. Бог казва: “Да направим човека по образ и подобие Свое.” Той взе пръст, размекна я, направи тесто, от което извая човека – неговата форма. След това вдъхна живо дихание, което одухотвори всички клетки, направи ги живи разумни същества. Към тези разумни същества отправете мисълта си, да се свържете с тях. Като мислите върху разумните клетки в себе си, вие ще дойдете до въпроса за вашето създаване. Докато Бог не беше вдъхнал дихание в човека, той беше мъртъв. Щом вдъхна в него, той стана жива душа. Божието дихание представлява Божественото начало в човека, което внася мир и радост. Няма ли този мир и тази радост в себе си, човек е мъртъв. Наистина срещате хора, които учат, работят, движат се, но нямат никаква радост в себе си. Ние наричаме тия хора мъртви. Пробуди ли се Божественото в тях, внесе ли радост в душите им, те оживяват и възкръсват. Божественото начало представлява мекия глас на Бога, Който съживява и възкресява, Който стопля замръзналия и го прави годен за работа и за живот. Който веднъж само е чул този глас, той никога не може да го забрави.(105, с. 181)

 

Попитайте някого какво нещо е сила, какво нещо е Бог – той ще ви каже това-онова, ще ви каже, че Бог е Първичната причина в света, която е създала всичко. Вие ще кажете, че Бог е създал света. Не, това са ваши схващания! Аз казвам, че Бог не е създал света! Тогава Писанието казва, че Бог ни е родил. Ще мислим, значи, че Бог ни е родил. По същия начин, обаче, Писанието казва, че Бог е направил човека от пръст. Питам: кое е вярното от тия положения? Бог създаде ли човека, роди ли го, от пръст ли го направи? – От пръст създаде неговото тяло, чрез вдъхване произведе неговия живот, но не му вдъхна в устата, а в носа. Защо в Писанието се казва, че Бог вдъхнал живот на човека чрез носа? Какво означава носът? – Носът е емблема на човешката разумност. Когато Бог създаде разумното в човека, тогава Той му вдъхна дихание в носа, но това още не значи, че светът не е съществувал и по-рано. Мислите ли, че в онази семка, която държите в ръката си, не се крият потенциални, непроявени сили? Кога ще ги прояви? – Като се постави при благоприятни условия. И във вас има много такива непроявени сили. Те само чакат условия, за да се проявят. За вашето пробуждане се изискват условия.(104, с. 362)

 

Ако не разбирате езика на природата, завинаги ще останете невежи. И философите още не са се научили да преведат езика на природата. От създаването на света досега са се явили много преводчици на природата, но ще дойде ден, когато Бог ще извика всички тия преводчици – философи, учени, проповедници – и ще ги постави на изпит, като накара всеки едного да създаде един свят според своята философия, според своите знания и проповеди. За тази цел невидимият свят ще изпрати велика комисия, която да присъства на този изпит. Всички учени, философи, проповедници, музиканти, художници ще бъдат поставени на този изпит. Между тези хора ще бъдете и вие… Казвате: “Какво нещо е човекът?” В първата глава на “Битие”-то Мойсей пише за създаването на човека: “Взе Бог пръст, направи от нея човек, вдъхна в ноздрите му дихание и той стана жива душа.” Значи животът, живото в човека, което седи далеч от неговия интелект, от неговите добродетели, от качествата на неговото сърце, които го смущават – това е истинският човек.(140, с. 124)

 

Казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие, но това още не е реализирано. Човек е създаден по образ и подобие Божие, но още не е направен така. И наистина, казвате, че Бог е всезнаещ, обаче човек не е всезнаещ. Знае ли той какво има на Слънцето? Знае ли той какво всъщност е въздухът? Знае ли на каква височина достига атмосферата около Земята? Знае ли какво има в дълбочината на океана? Знае ли какво има в центъра на Земята? Защо не знае всичко това? Нали е създаден по образ и подобие Божие? Само онзи може да знае тези неща, в когото космическото съзнание е пробудено. Той може да напуща тялото си и да обикаля цялата Земя, да влиза във вътрешността й, да види от каква материя е направена, от колко пласта е съставена. Той може да слиза и до дъното на океана, както да отива и на Слънцето. Много неща знае този човек, но нищо не съобщава за тях.(148, с. 135)

 

Та в днешния свят малко хора ще намериш такива, каквито Бог ги е създал. Ти трябва да ги търсиш със свещ и ако ги намериш, да ги пазиш като писани яйца. Ще дойде някога един Учител или един светия между хората – той е вече човекът, който е дошъл от Бога. А всички обикновени хора са все по този начин създадени, както майката им е внушила. (Каквото е пожелала и помислила майката, такова става и нейното дете.) Днес казвате, че човек е направен по образ и подобие Божие. Казвате, че хората са все от Бога направени. Ще бъде смешно хората да са направени от Бога, а да са нещастни; ще бъде смешно хората да са направени от Бога, а да са крадци; ще бъде смешно хората да са направени от Бога, а да са разбойници; ще бъде смешно хората да са направени от Бога, а да са престъпници. Това ще бъде едно крайно противоречие. Този живот, който ние имаме, не е от Бога създаден, той е от нас създаден. Има нещо чуждо в този живот. Това е най-голямото противоречие. Това насилие, което съществува в света, безразлично отде иде, е от хората създадено.(60, с.13)

 

Казал е Бог: “Да направим човека по образ и подобие Свое.” И каквото е казал, това е станало. “По образ и подобие” – разбирам по ум и по сърце. Наистина по ум и по сърце човек е направен точно като Бога. Бог се възмущава от всяка неправда. Лошото в света седи в това, че хората се възмущават от доброто. Да се възмущава човек, това е право, но не от доброто. От злото трябва да се възмущава той. Нашите мисли и чувства се проявяват точно по образ и подобие Божие. Ако не се проявяват както трябва, ние никога не можем да познаем Божественото. Човек познава Божественото начало в себе си само чрез образа на своите мисли и чувства.(70, с. 125)

 

Ще кажете, че човек е най-съвършеното същество на Земята, създадено по образ и подобие Божие. Думите “образ и подобие” означават предаване на Божията Любов в по-голяма степен в сравнение с всички други същества. И растенията, и животните предават Любовта, но човек я предава в най-висока степен. Когато възприема и предава Божията Любов правилно, човек е направен по образ и подобие Божие. Когато предава само своята любов, човек е изопачил образа на Бога в себе си и е създал свой образ, в който има нещо изкривено: или очите, или носът, или ушите, или черепът, или ръцете, или краката. Като разглеждате сегашния човек, виждате, че нещо му липсва. Това показва, че той се е отклонил повече или по-малко от Първичния образ, по който е създаден.(31, с. 61)

 

Казано е в Писанието, че човек бил създаден по образ и подобие на Бога. Да, така е било! Човек е бил красив, светъл, но сега той, както и нашата Земя, представя развалина – всичките й пластове са разместени. Нашата Земя е станала за посмешище! Който не вижда това, казва: “Красива е нашата Земя!” – Не, развалина е нашата Земя, развалина е и човекът. Като гледаш очите, лицето, ръцете на сегашния човек, виждаш, че той е цяла развалина, представя архаични останки.(64, с. 217)

 

С музиката нещата се понасят по-лесно. Страданията имат за цел да калят човека, да го направят силен, подобен на Бога. Казано е, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. Кой човек е създаден по образ и подобие? – Роденият от Бога. Ако не си роден от Бога, не можеш да бъдеш подобен на Него. Казано е още, че роденият от Бога грях не прави. Следователно, ако искате да проявите подобието си с Бога, трябва да се родите от Него.(23, с. 293)

 

Ще работите, за да станете истински човеци – нищо повече. И животните подлежат на развитие. И хората не са дошли още до най-високата точка на своето развитие. Следователно и човекът, направен по образ и подобие на Бога, не е още роден. За да дойде до истинския образ, човек трябва да се роди от Бога. Христос казва: “Роденото от Духа дух е, роденото от плътта плът е.” Кой се ражда от плътта? На този въпрос вие сами ще си отговорите.(99, с. 154)

 

В човека се проявяват два ума, но висшият ум в него трябва да господства над обективния. В животните господства обективният ум, затова те са жестоки. В тревопасните господства субективният ум. Библията нарича тези два ума – двата човека: човека на плътта и човека на духа, които живеят всякога заедно.(44, с. 39)

 

Любовта определя правите отношения между хората. Мнозина казват, че Царството Божие със сила се взема, но това не подразбира, че трябва да се счупят вратите на това Царство и така да се влезе вътре. “Със сила” подразбира “с Божията Любов”. Само Божията Любов разполага със сила, която може да отвори вратата на човека за Царството Божие. Значи нещата, които са казани в Евангелието, имат свой вътрешен смисъл. Ако ги разглеждате буквално, непременно ще изпаднете в известни погрешки. За пример, казано е, че човек е създаден по образ и подобие Божие. Въпреки това ние виждаме, че човек не прилича на Бога. Де седи това подобие, за което се говори в Писанието? Подобието се заключава в ума и сърцето на човека, по които той се отличава от останалите животни. Чрез ума и сърцето си човек има възможност да бъде проводник на Божиите мисли и чувства. По този начин той е проводник същевременно и на ангелските мисли и чувства, затова и ангелите го обичат. Значи чрез чувствата си човек се свързва с животните, а чрез интелигентността, чрез ума си – с ангелите. “Направил си го малко нещо по-долен от ангелите.” Какъв трябва да бъде човек, за да отговори на това положение? Той трябва да бъде честен, добър, справедлив и високо благороден.(82, с. 160)

 

Едно от отличителните качества на света е неговата външна красота. Външно светът е красив, величествен, вследствие на което изкушава хората. Ако става въпрос за красота, търсете я в света. Ако става въпрос за хармония, търсете я на небето. Обаче красотата на света е повече външна. Ако се вгледате в едно красиво човешко лице, ще забележите в него желания, които нарушават красотата му. В тия желания няма нищо морално. Човек още не е изработил своето лице. Казва се, че човек е създаден по образ и подобие Божие, но това се отнася до първия човек. Впоследствие обаче, след грехопадението, човек е изгубил красивото – онази вътрешна хармония, онази вътрешна симетрия, която Бог първоначално е вложил в него. Истински красива мома е онази, която може да отклони и най-големия крадец от желанието му да краде от чуждите каси. Истинска красота е тази, която е в състояние да отклони човека от желанието му да върши престъпления, да се обижда, да се огорчава и т.н. При вида на тази красота човек трябва да е готов на всякакви жертви. Красота, която подтиква човека към кражби, престъпления, обиди, не е никаква красота.(130, с. 243)

 

Чрез Любовта Бог е създал света. Казано е в “Битие”-то, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. Къде е този човек днес? Ако го срещнете някъде, ще видите, че той коренно се различава от всички хора на Земята. Той има светло лице, чист поглед, чисти мисли и чувства. Животът му е осмислен. Той има една идея в живота си - да служи на Бога. Който е изгубил първоначалния си образ, той живее с идея за своето минало величие. Той иска Бог да мисли само за него. Права е тази идея и това желание на човека! Бог мисли за човека, но ако и човек мисли за Него. Обаче, ако човек мисли за Бога и Го вижда само в отделни лица, т.е. само в частите Му - той не е прав. Мислете за Бога като за нещо Цяло. Мислете за всички части на Цялото, а не само за няколко. Бог се проявява и в най-малките същества (като части от Него), но същевременно Той се проявява и в Цялото, което наричаме закон за единство или велик закон на Любовта. Като мисли за Цялото, човек трябва да обхваща в себе си всички Негови части. Дойде ли до това положение, човек е дошъл до постижение на Любовта. Той трябва да започне с проявата на Любовта и да свърши с постижението ў. Казано е, че Бог е Любов. Ние виждаме тази Любов проявена на Земята. Питаме тогава: кое е накарало Любовта да дойде на Земята? За човешкото съзнание този въпрос е неразрешим. Новороденото дете знае ли защо и как майка му го е родила? Цели девет месеца детето прекарва в спящо, в подсъзнателно състояние в утробата на майка си, но нито един човек досега не е описал състоянието си и фазите, през които е минал там. Също така човек е прекарал хиляди години в утробата на своята Велика Майка – Любовта, но никой нищо не помни за това време. След като Бог е вдъхнал през ноздрите на човека и го е одухотворил, човек е започнал да живее самостоятелно – да диша и да мисли. Като не помни своето минало, т.е. времето, когато е бил в утробата на Любовта, човек признава за майка и баща ония, които вижда около себе си. То е все едно да познавате само външната природа!(41, с. 378)

 

В първа глава на “Битие”-то се казва, че Бог направил човека от пръст. Докато е бил в състоянието на пръст, човек е бил лишен от съзнание. Той е бил в бременно състояние, каквото е състоянието на водата (която тече), на въздуха (който се движи), на камъните (върху които стъпва). “И вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана человек жива душа”(2. глава, 7. стих). От този момент в човека се събуди съзнанието. Носът е свързан със съзнанието на човека, устата – с подсъзнанието, ушите – със самосъзнанието, а очите – със свръхсъзнанието. Тези фази на съзнанието се обединяват в едно посредством Любовта…

 

… Всички хора се стремят към Любовта, защото само тя е в състояние да преобрази света. Първоначално човек е живял за себе си. Велико нещо е да живее човек за себе си! Това е Божествено качество. И Бог е живял за Себе Си. След като е създал света, Той започнал да живее за всички същества, които сам е създал. По този начин Той се е самоограничил, но радвал се е на самоограничението Си, че може да опознае съществата, които е създал. Присъствието на Бога в малките същества е станало причина за техните страдания.(47, с. 285-287)

 

Лесно е да се каже, че работите ще се оправят, че Царството Божие ще дойде на Земята, че хората ще станат братя помежду си, но мъчно се постига това. Днес, докато сте още на Земята, това е непостижимо. Това не става във времето на Христа, няма да стане и във ваше време. Вие искате да постигнете тия неща още днес. Нито в сегашния живот, нито в бъдещия може да се говори за идване на Царството Божие на Земята. Защо? Защото не сте готови още за новия живот – за живота на безсмъртието. Докато живее само в плътта си, човек никога не може да придобие безсмъртие. Бог създаде човека и го направи от две вещества: от материя (т.е. от плът) и от дух. Казано е в Писанието: “И направи Бог човека от пръст, и вдъхна в ноздрите му дихание, и той стана жива душа.” Пръстта всякога ще си остане пръст. Тя не може да наследи Царството Божие. Това, което е от земя, на Земята ще си остане, няма да влезе в Царството Божие. “Плът и кръв няма да наследят Царството Божие.” Като не знаете това, вие се стремите към земята, работите само за вашето физическо тяло.(144, с. 15)

 

Мнозина не успяват в живота си, защото чакат всичко да им се даде наготово. Те разчитат на благоволението на Бога, да погледне към тях благосклонно. Бог е показал Своето благоволение, Своята благосклонност към човека още със създаването му. Той е създал човека, направил го е малък космос с милиарди живи, интелигентни душй, които работят за неговото повдигане. Човек трябва да гледа на тия живи разумни същества, дошли да работят в неговата държава, със свещен трепет. Като не разбира това, човек казва: “От мене нищо няма да излезе, нищо не ме очаква освен черната земя.” Това е неразбиране на живота, неразбиране на самия човек, на силите и способностите, които се крият в него. Дарбите и способностите се крият в клетките на човека, те не са вън от него. Отнасяте ли се добре с клетките си, със своя организъм, дарбите ви ще се проявят, но за това се изисква време. Всички науки, всички добродетели се крият в клетките на човека, защото са свързани с разумни сили, с разумни същества.(105, с. 175)

 

Сега искам да остане у вас следната мисъл: мъжете да обичат земята, от която са направени; жените да обичат мъжете, от които са излезли. Преди това, обаче, мъжете и жените да обичат Бога, от Когото са излезли. Тялото на мъжа е направено от пръст; тялото на жената е направено от тялото на мъжа. Но душата и на двамата е излязла от Бога. Първото нещо е всички да имаме Любов към Бога. Щом имаме Любов, всичко останало ще се нареди. Любовта осмисля всичко!(69, с. 330)

 

И остана Иисус сам с жената и рече: “Жено, де са онези, които те обвиняваха? Не те ли осъди никой?” – “Никой, Господи!” И Иисус й рече: “Нито Аз те осъждам. Иди си и отсега не съгрешавай вече!” Сега вашето заключение: “Тая жена е виновна; все жените вършат бели, за друго не ги бива! Когато Господ създаде мъжа, нямаше бели по света. Със създаването на жената дойдоха и белите.” Така казват противниците на жените. Това е въпрос. Ако светът беше оставен дълго време без жени, може би щяха да станат повече бели, отколкото сега! Затова Господ каза: “За да не стават много бели, да дойде и жената в света.” Това е моето заключение. – “Как ще докажеш това?” – Как ще докажете вие своето твърдение? Нещата се доказват само тогава, когато принципите и величините, които ги обуславят, са еднакви.(91, с. 183)

 

Малко хора ще срещнете, които са доволни от положението си. Слугата иска да бъде господар, ученикът – учител, детето – възрастен, жената – мъж. Не е важно да бъде човек мъж или жена по форма, но по съдържание. Какво всъщност е мъжът и какво жената? Мъж е този, който мисли право, по законите на мисълта; жената е тази, която живее правилно, по закона на разумното сърце. В по-широк смисъл казано: всеки, който живее според законите на възвишената мисъл, е момък; всеки,който живее според законите на разумното сърце, е дева. Понятията “мъж и жена” са се явили отпосле, като резултат на някои временни положения, които човек заема в живота. Природата обаче е създала чистите форми – момък и дева. Като резултат на неправилния човешки живот е станало известно преплитане между тези форми. Тази е причината, където днес срещаме умни хора, които не живеят добре. Значи те са запазили качествата на ума си, а са изопачили сърцето си. Широко погледнато, този човек не е умен. Може ли да бъде умен този, който увлича своя народ в безразсъдни дела? Умен ли е този писател, който написал книги, които тровят младото поколение? Умен ли е този учител, който води учениците си в кривия път?(135, с. 194)

 

Било е време, когато човек е съществувал извън времето и пространството. Било е време, когато човешкото съзнание или човешката душа е била извън времето и пространството… Душата излиза из абсолютното битие, дето е била щастлива. Нали всички хора търсят щастието? И вие го търсите. По-голямо щастие от това да живее човек в Бога има ли? Обаче да излезе душата в света, това не е желание на душата, това е желание на Бога. Следователно Бог е заставил своите щастливи деца насила да излязат от дома Му. Неговото желание е те да излязат и да отидат в света да работят. Тия деца другояче никога не биха излезли. Туй е един факт в природата. Изобщо всички организми се отличават с една вътрешна леност, всяко едно съзнателно същество се отличава с леност, не обича да работи. Всички същества по възможност гледат да отбегнат работата. И тъй още в първите епохи на човешкото битие човекът е бил заставен да напусне своето щастие по разни причини. Само Божествената Мъдрост е могла да застави тия деца да излязат от Бога.(26, с. 107)

 

В духовния свят богати хора са само разумните, незлобивите и скромните хора. Това са богатите хора в света! И действително, разумът е един дар на човека от ангелите, те са го подарили на хората. Когато Бог направил човека, повикал всички разумни същества да му дадат по нещо, понеже той бил последният, най-малкият им брат. Ангелите, като го погледнали, видели го в много незавидно положение – живеел в една колибка, не му стигал умът как да си направи къща и си казали: “Да му дадем от нашия разум!” И така човекът се нарекъл “човек на мъдростта”. И действително, единственото нещо, което отличава човека в сегашната природа, то е неговият разум. Сега аз взимам думата “ум” в най-широк смисъл, а “разумът” взимам като една сила вътре в ума, в по-ограничен смисъл; т.е. ума взимам като нещо, което включва всичко; а разумът включва само способностите на човека, с които той работи в даден случай.(37, с. 14)

 

Ако не можете да носите страданията, какъв човек сте? Единственото нещо, с което човек се отличава, това е неговото търпение да носи страданията. В страданията човек се учи да мисли и като мисли, той носи страданията. Човек се яви в света, за да поправи известни грешки в него. Чрез човека се поправят известни грешки в света. И ако Бог създаде тоя свят, Той го създаде за известни душй, които са направили грешки, за да ги изправят. Раждането и прераждането – това са пътища и възможности за поправяне на грешките и повдигане на душите. Хората, преди да дойдат на Земята, бяха щастливи. Но в щастието има един закон, че щастливият човек от своето щастие трябва да слезе да даде на нещастните. Нима мислите, че Христос не беше щастлив? Той беше най-богатият, най-съвършеният от съвършените и слезе при страдащите хора, за да им покаже пътя, по който трябва да се развиват.(4, с. 120)

 

Христос казва: “Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби.” Какво иска да открадне крадецът? – Вашата свещ. Щом открадне свещта ви, вие оставате в тъмнина, а в тъмнина не се чете. Мнозина живеят в тъмнина и казват: “Така е наредено, няма какво да се прави, ще се примирим.” Това е турско разбиране. Турците казват: “Седем ката нагоре, седем ката надолу – няма какво повече да мислим, Господ е наредил така.” Това не е правилна логика, така не се мисли. Бог не е създал вълците, мечките, лисиците и лошите хора. Той е създал добрите и мислещите хора. Не мислете, че всичко, което съществува, е все от Бога създадено. Бог е допуснал злото, но Той не го е създал. Когато срещнете човек, който иска да се сближи с вас, запитайте го първо от кои хора е той: от онези, които Бог е направил от пръст, или от онези, които е създал по образ и подобие Свое. Сегашните хора са направени от пръст, тяхната култура е култура на пръстта, на калта. Бог взе пръст, направи от нея човек и вдъхна в него дихание, и той стана жива душа. Бог вложи в човека живот – да живее, да се учи, да разбере, че животът има по-дълбок смисъл, отколкото той си представя. Като говори за крадеца, Христос иска да предпази човечеството от него. Всеки да се вгледа в себе си, да разбере, че злото е в самия него, в неговите изопачени разбирания.Следователно, за да възпитавате хората, а себе си да самовъзпитавате, трябва да приложите Христовото учение – учението на Любовта.(30, с. 170)