04_1 АДАМ И ЕВА / “И НАПРАВИ БОГ ЧОВЕКА ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ СВОЕ…”

[Albena]

АДАМ И ЕВА

 

“И НАПРАВИ БОГ ЧОВЕКА ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ СВОЕ…”

 

Казано е в Писанието, че човек е направен по образ и подобие на Бога, обаче не всички хора са направени по образ и подобие на Бога – само родените от Бога. Казано е: “Роденото от плътта плът е, роденото от Духа – дух е.” Христос казва: “Ако не се новородите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие.” В това раждане е смисълът на живота. (54, с. 73)

 

Всички се запитват как е възможно човек, създаден по образ и подобие Божие, да има слабостите на животните? В този смисъл човек е създаден по образ и подобие на Бога, но той не е още проявен, т.е. не е проявил Бога напълно. Има хора, които са проявили Бога напълно – това са светиите и учителите на човечеството. Обаче те не остават на Земята, както обикновените хора. Те временно идат на Земята и скоро след това си заминават. (34, с. 82)

 

Не искам да мислите като мене, нито аз да мисля като вас. Всеки ще мисли по свой начин. За всеки човек е определено специфично място. Никой не може да заеме мястото на своя ближен. “Искаме да бъдем като Бога.” – Това е невъзможно. Едно е мястото на Бога. Какво означава думата “подобие”? Да бъдеш подобен на Бога, значи да дадеш възможност на Божественото в себе си да се прояви такова, каквото е всъщност. Ще бъдеш проповедник на Божественото, но никога не можеш да направиш това, което Бог прави. Бог оправя света. Ти можеш ли да го оправиш?(142, с. 211)

 

По какво познава човек себе си? – По Божественото. На каквато възраст и да е човек, Божественото в него не се изменя. Човешкото е преходно, а Божественото – вечно и неизменно. Външно плодът може да бъде голям или малък, но въпреки това той може да издържи само няколко месеца. Семената на плода обаче са дълготрайни. Казано е в Писанието, че Бог направи човека по образ и подобие Свое. Този образ и това подобие именно представят неизменното, Божественото начало в човека. Като стигне към 50-60 годишна възраст, човек казва, че е остарял. Какво означава думата “остаряване”? Ако някой ви нацапа лицето с боя, остарели ли сте? Щом се измиете с вода и сапун, ще станете такъв, какъвто сте били първоначално. Следователно остаряването не е нищо друго освен оцапване. Човек може лесно да се подмлади, но трябва да има жива вода и магически сапун. (116, с. 29)

 

“И направи Бог човека по образ и подобие Свое” – това е човешката душа. Това е обективната страна на Бога. В нея ние живеем и се движим, и съществуваме. Всеки има право да си каже: “Аз имам душа, значи в мен съществува Това, Безсмъртното, и никой няма право да ме ограничава.”(24, с. 231)

 

Казано е в Писанието: “Никой никога не е видял Бога.” Това значи: без Любов никой не може да види Бога. Неговият единороден Син разбра, че само Любовта е в сила да разкрива нещата. Щом видиш Бога, ти ставаш подобен на Него. “И направи човека по образ и подобие Свое.” – “По образ и подобие Свое” значи да обича човек, както Бог обича. (52, с. 41)

 

Ние говорим за истинската Любов и за истинското знание, които излизат от Бога, а не за изопачената човешка любов и изопаченото човешко знание. Следователно човек проявява любов към всичко, което вижда. Ще възразите, защото и в Писанието е казано, че никой не е видял Бога. Думата “никой” подразбира онзи, който не носи Любовта в себе си. Любещият е видял и вижда Бога. Ако не е така, стихът, че направи Бог човека по образ и подобие Свое, ще внесе противоречие. Който носи Любовта в душата си, носи образа на Бога. Щом срещнете такъв човек, в неговото лице виждате образа на Бога. Мислите, чувствата и постъпките му са подобни на Божиите. Сегашният човек е изопачил образа на Бога и затова не можем да го познаем. Но все пак, ако търсите Бога на Земята, ще Го намерите в човешкото лице. Задачата на човека се заключава именно в това, да изправи своя образ, да му даде първоначалния вид. Затова повтарям, че човек може да обича само това, което е видял. (16, с. 149)

 

Казано е в “Битие”-то: “И направи Бог човека по образ и подобие Свое.” По образ и подобие – разбираме човек да обича това, което Бог обича. И да мисли, както Бог мисли. Погрешката на първите човеци се заключава в това, че те пожелаха да направят нещо повече от това, което Бог може да направи. Те искаха да станат по-големи от Бога. Това е невъзможно. В епохата, в която Адам живееше, невъзможно е било човек да бъде даже като Бога, а още по-невъзможно е да бъде по-голям от Бога. Обаче въображението на Ева проработи в криво направление и тя помисли, че може да бъде по-голяма от Бога. Вътрешно човек може да бъде като Бога, но външно – по никой начин. Да бъдем вътрешно като Бога, това значи да обичаме като Него, да бъдем снизходителни като Него. Човек трябва да се стреми да бъде поне търпелив, ако не може да бъде дълготърпелив като Бога. (14, с. 264)

 

В Любовта има два процеса – в сърцето и в душата, в ума и в духа. Като минавате през тия процеси, ще минавате през всички степени на вашето развитие. Работете едновременно в сърцето, в душата, в ума и в духа си. Между ума и духа има едно прекръстосване, защото умът е мъжът на сърцето, а душата е невестата на духа. Когато казваме, че Бог е създал човека по Свой образ, то значи, че го е създал по образа на Своята Любов, защото трябва да знаете, че Любовта е първият образ на Бога. Тъй че думите “по образ” значат “по Любов”. Един красив образ – то е Неговата любов. Познавате ли Любовта, познавате и Божието лице. Не познавате ли Любовта, Бог за вас е безличен. “По подобие” – това значи “по ум”. Когато се каже, че човек е направен по образ и подобие Божие, подразбира се, че е направен по Любовта и Мъдростта на Бога. Следователно, ако искаме да приличаме на Бога, трябва да имаме Неговата Любов и Неговата Мъдрост. Вторият процес е слизането на човека, съгрешаването. В този човек сърцето е от пръст, то е променчиво. След това Бог му вдъхнал дихание на живот – то е вторият процес – слизане на душата и на духа във физическия свят. (137, с. 18)

 

Що е четвъртото измерение? – Туй, което прави нещата ясни, понятни на човешкия ум, на човешкото сърце, то е четвъртото измерение. Четвъртото измерение е мярката, която прави нещата ясни. Нали едно нещо, за да го знаеш, трябва да го премериш! Като го премериш, става ти ясно. Всички неща, всички идеи стават ясни в четвъртото измерение, понеже придобиват видима форма в ума ни… Когато Писанието казва, че Бог направи човека по Свой образ и подобие, то е четириизмерно състояние. На физическото поле го няма, физически не може да го очертаеш. (32, с. 228)

 

Човек има четири сърца: низше (или животинско), висше (или човешко), ангелско и Божествено сърце; той има четири ума: низш (или животински), висш (или човешки), ангелски и Божествен ум. Човек трябва да благодари, че има толкова сърца и умове. Това, което животинското сърце не може да направи, човешкото сърце ще направи; това, което човешкото сърце не може да направи, ангелското ще направи; това, което ангелското сърце не може да направи, Божественото ще го направи. Същото се отнася и до ума на човека. Четирите сърца се преплитат взаимно и образуват две сърца. Затова именно се казва в “Битие”-то: “Човек е направен по образ и подобие Божие.”(29, с. 21)

 

Като изучавате ръката си, ще разберете, че палецът определя разумността на човека. Останалите четири пръста определят възможностите и способностите, които се крият в човека. Които не познават науката на ръката, казват, че човек е създаден по образ и подобие Божие, и нищо повече не ги интересува. Какво ще кажете за човека, който проявява неразумност, подозрение, безлюбие, безверие? Можете ли да кажете, че е създаден по образ и по подобие Божие? В Бога нещата са точно определени. Който е създаден по образ и подобие на Бога, той все прилича по нещо на Него. Образът представя човешкото лице, а подобието – неговата ръка. Ръката е израз на Божията разумност в човека. По ръката се познава какво може да излезе от даден човек. Образът, т.е. лицето, показва с какъв капитал разполага човек, за да вземе участие в предприятието, което ръката има предвид. Следователно ако искате да знаете какъв е умът на човека, гледайте ръката му; ако искате да знаете какъв капитал е вложен в него – гледайте лицето му; ако искате да знаете какъв е неговият произход, гледайте главата му. (55, с. 69)

 

Казвате, че Бог е създал човека по Свой образ и подобие. Какво е туй подобие? Ако един вол мисли, че Бог създал света, той ще си мисли, че Бог е като него. Ако една риба мисли за Господа, и тя ще мисли, че Господ е като нея. Волът ще мисли, че Той е някой голям вол. Следователно всички същества ще мислят, че Той е като тях. Ние мислим, че Господ е като човека. Тъй както ви виждам, така си Го представяте. Не е право! Че ако един грънчар направи едно гърне, гърнето може да помисли, че този, който го е направил, мяза на него. (32, с. 268)

 

Умният човек трябва да знае обаче, че животът седи в проявяване на Божественото съвършенство. Има неща, по-велики от това, да си цар. Да слугуваш на Бога, да се прояви Бог в тебе, да проявиш Неговото съвършенство – то е по-горе от да си земен цар. Казва Писанието: “Всичките ще бъдат царе.” Но кога? – Не сега. Не искам да си правите илюзии, че човек бил образ и подобие на Бога. За в бъдеще ще бъде, но не сега. План за в бъдеще има, побуждение има всеки ден. (26, с. 129)

 

Често ние туряме всичките препятствия в живота, несретите, несполуките ги туряме във външните условия, че тъй не е. Че има външни условия, то е така, но най-големите виновници, това сме ние. Че какво липсваше на първата жена? Тя беше красавица, облечена с най-хубавите дрехи – дрехи, направени от слънчевите лъчи, от най-хубав материал носеше дрехи. Като яде от плода, оголя. Видя, че дрехите ги няма. Нали знаете някой път майките, като наказват децата, събличат ги голи, снемат им дрехите и ги изпъждат. Като видите дете, на което дрехите са снети, да знаете, че е направило някаква погрешка…

 

… Аз говоря за Любовта като един велик подтик в природата, който ражда вселени, създава вселени. Туй, което създава, е Любовта. Когато започне да се строи тази вселена, тогава се създават другите работи. Най-първо се създава материалният свят – не са създадени първо хората, материята е създадена първо. После са родени другите неща. Обичта в света е влязла, от която се ражда човекът. Обикнал Бог човека и го направил. Аз, ако бих писал Библията, не бих писал тъй: “И направи Бог човека по образ и подобие Свое.” Аз щях да пиша тъй: “Обикна Бог човека и го направи по образ и подобие Свое.” Обичта е подтик, за да го направи… Ти не можеш да направиш някого по образ и подобие, ако не го обичаш…

 

… Той е, Който подтиква, Той е направил ангелите, Той е направил хората, всичко в света е направил Той. Ако погледнеш в света и видиш някои изопачени същества, те отпосле са се изопачили. Змията, като съгреши, изгуби ръцете, краката, изгуби главата си. По-напред змията носеше човешка глава, най-разумната от всички животни беше, но като направи греха, нейната глава (челото й) се срасна с гръбначния стълб. Сега змията почти няма тази интелигентност, доста жестока е. Едно време била много умна. Сега изгубила своя ум. Законът е същият: ако човек сгреши, изгубва своята интелигентност, изгубва своята доброта…

 

… Първоначално човек не е бил така, както е сега. Първият човек е бил грамаден. Хората са били 15 метра високи, преди него имало същества, високи 25 метра. Старите хора са били по 4 метра високи. Туй е физическата страна…

 

… Ако един човек не диша, ако един човек не се храни, ако не гледа както трябва, той причинява вреда на себе си. Дава един лош пример. Това показва, че вие сте попаднали под влиянието на миналото. Още вашата ос не се е изменила. Вашата ос, както виждам, е наклонена на 23 градуса. На всичките хора оста не е права. Даже светиите, тези, напредналите, гениалните хора – оста им не е изправена. За да станеш светия, оста ти трябва да е права. Между тебе и Бога не трябва да има наклонена линия… трябва да има перпендикуляр. В Бога има само едно мнение. Когато човек прави престъпление, Бог си затваря очите, да не ви гледа. След като направим престъплението, Той праща един ангел, пак благото, което той мисли, че има; ангелът му сипва с чашата горчивина, че като изпие чашата до дъното, започва да повръща, повръща всичко назад. Ако не му даде да повръща, той ще изчезне. Ева, преди да излезе от рая, повърна – благодарение на това повръщане се спаси цялото човечество. Всичко, което хората ядоха, извадиха го навън. Очистително им даде Господ и ги изпрати навън. Казвам: когато дойдат страданията в света, то е очистителното, което ви се дава, за да излезе отровата навън. Щом се яде една храна с отрова, трябва да излезе навън. Ако излезе – спасен си; ако не излезе – трябват медикаменти. (12, с. 59-64)

 

Като изучава символите в природата, човек ги прилага в живота си. Тази е причината, поради която хората не си служат с оригинали, но с копия. Много естествено! Сам човек е копие, а не оригинал. Казано е в Писанието, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. Значи човек е копие, подобие на нещо. Оригиналът е скрит някъде, вследствие на което човек се стреми към своя оригинал. Той иска да види оригинала си и да го познае. Цигуларят свири на цигулка – копие на самия човек. Разгледайте цигулката, за да видите, че наистина е копие на човека…(55, с. 176)

 

Днес всички говорят: “Човеци трябва да бъдем! Характер трябва да имаме!” Какво значи да бъдеш човек? – Да имаш образа и подобието на Бога. Да бъдеш такъв, какъвто Бог някога те е създал. Който е изгубил образа и подобието на своя Създател, не може да разбере Божествените прояви. (34, с. 14)

 

Ако някой пита защо Господ създаде така света, казваме: не, Господ създаде съвсем другояче света. Ние сами сме пресъздали този свят. Сега вие казвате, че Господ е създал и хората. Не, съвременните хора не ги е създал Бог. За мене поне е така – Господ не е създал хората, а за вас може да ги е създал. То е вече друг въпрос, аз не го оспорвам. Мога да ви кажа кого е създал Господ – Бог създаде само първите человеци – Адам и Ева, а Каин, Авел, Сит и тути кванти не са създадени от Бога. Та и вас не ви е създал Господ. Вие си въобразявате, че Господ ви е създал. Астрологически също е така. Писанието казва, че ако сегашният човек не се роди изново, от дух и вода, той не може да влезе в Царството Божие. Значи има възможност той да бъде създаден от Бога – то е друг въпрос! Има една вътрешна възможност, според която всеки от вас може да бъде създаден от Бога. Кога може да стане това? Деня, в който вие решите да живеете според Божия закон, можете да бъдете създадени от Него. (60, с. 144)