ПРИ ЕЗЕРОТО МАХАБУР

[valiamaria]

ПРИ ЕЗЕРОТО МАХАБУР

Огнени пламъци съединиха през нощта небето със земята и ураган помете мъглите, облаците и дъжда, заедно с няколко шатри на ученици.

Въздухът като че ли гореше и планините ехтяха от болка.

Шумяха водите на езерата, прелели своите брегове...

Но на сутринта небето се отвори. Хиляди образи на слънцето надникнаха във водните капки, обнизали тревите - и те блестяха като скъпи брилянти. По върховете спираха облаци за малко - и тичаха отново, гонени от силен вятър. Но долу бе тихо - и дъх на сила и чистота лъхаше отвред.

Край сините води на езерото, в което се оглеждаха небето и канарите, насядаха всички. И Учителят започна свойто слово - реч тиха - и все пак достигаща и до най-далечните:

- На земята, когато живите заминават, умират, голяма е скръбта.

И когато се завръщат, оживяват отново, радостта е още по-голяма. И вие дойдохте, оживяхте и радост донесохте, но още по-добре ще е, ако не умирате.

А не умират чистите. И вам казвам: чисти бъдете и вътре, и вън!

Здравият е чист; нечистотата е сянка на смъртта - с всяка нейна крачка пристъпя и тя: предвестник, неин близнак с невинен вид, който влиза леко - и излиза заедно с трупа.

Измий и шепите си първом, и тогава посягай да пиеш вода от извора, защото, ако ръцете ти са нечисти, напразно си жадувал.

Изчисти и мисълта си, за да разбереш Истината, извор и източник на най-ценното: живота! Без това - напразно си търсил!

Зная - ще кажете: тежък е животът! Но нима това е животът, който ви тежи? А помните ли колко той беше лек, когато светлината беше вашата храна?

Очите ви само знаят сега това изкуство, забравено от вас...

И тъй, мислете за Този, Когото обичате, в Който живеете и Който във вас живее - и от Когото животът изтича.

И вървете без страх: страхът сочи мястото, където сте се отделили от Пътя. А разумният от нищо се не страхува, но и Пътя не напуща.

При него иде знанието и остава, а при другите иде и си отива: днес -знанието, утре - изкуството, после - богатството, силата... - и всеки ден времето обръща листовете на свойта книга - и отнася нещо със себе [си]...

Една мисъл му остава само най-после: «Богат бях - и последен сиромах съм сега... »

Ще речете - защо са тогава мисълта, чувствата и волята човеку, ако краят е такъв?

Но казвам ви: ако вашата мисъл е права, слънцето ще грее на вашето чело и ако сърцето ви е благородно - звездите ще бъдат в очите ви!

И ще ви сложат трапеза от въздух и вода, хляб и светлина - но вий учете. Защото за това дойдохте на земята! Погледнете само каква огромна книга е разтворена пред вас. Колко листа разгърнахте от нея? Какво прочетохте? Когато стояхме на високия връх, чухте ли думите, словата на планината разбрахте ли?

- «Този, който пита - по питането се познава какъв е. И този, който отговаря - по отговора!

Всеки живот, в който няма Любов - не е живот.

И всяка Мъдрост, в която няма светлина - не е мъдрост.

И светлина без мъдрост - не е светлина.

Истината е мярка на свободата. И свободата без Истината не е Свобода.

Силно е не голямото, а Разумното.

Знание не е това, което знаеш, а което приложиш: за тия, които са готови, всичко е възможно.

Вложете вашите мисли в живота - и ако дадат плодове, прави са!»

- Чухте ли? А вие казвате: шуми вятърът, плискат водите и облаци се носят... И така е...

И вървите вие, като кораб в морето, грамадното море, където бурите шетат и големите вълни на нещастия, страдания, мъчнотии ви клатят на всички страни. Но те отвън ще бъдат, а вътре разум и мир ще има.

И най-малкият отвор е опасен: хлуят водите и носят смърт със себе [си]! Така влизат и нечистите мисли у вас.

Чисти бъдете: чисто тяло, светъл ум, сърце топло!

Тогава ще кажете слово - и ще стане. Каза някога Мойсей дума - и стана.

Удари канарата - и протече вода. Каза - и манна браха в пустинята!

И Христос каза - и стихна вятърът. Каза - и прогледна слепецът.

Каза - и възкръсна Лазар!

Защото думите им бяха пълни със сила.

А силата иде от чистите уста, любящето сърце и светлия ум!

Чисти бъдете в живота!

А животът що е? - Безкраен копнеж.

Роденото дете иска, големият чувствува и търси, а още по-големият мисли и учи - и пак търси.

Вам казвам: Служете с любов, за да станете чисти!

И обичайте другите - то е да се разтоваряте от непотребен товар, който носите на гърба си. И себе си почитайте, за да схванете смисъла на живота -почита се само красивото, умното, доброто.

И ако в себе си видиш това, а после в другите - възвишеното, благородното свое - и в тях, ти си ги обикнал вече. Защото бащата обича сина заради почитта към себе - почитта става обич!

Какво нещо е обич тогава? - Да виждаш себе си в другите.

Що е почит? - Да съзнаваш достойнствата си като човек.

Що е служене тогава? - Да съзнаваш, че всичко иде от Любовта и няма равно ней! Кажеш ли, че за Любовта всичко е възможно - ти и ще бъдеш готов на всичко.

Тогава някой ще запита:

- Може ли да носиш земята на гърба си?

- Аз и сега я нося!

- Ами слънчевата система?

- Нея отдавна нося!

- Ами вселената можеш ли да носиш?

- Аз съм господар на вселената!

Человекът на дребните идеи ще каже: безумие е това! Но за разумния човек от главата до петите е цяла вселена: неговото тяло - той носи вселената със себе [си].

А днес хората са се спрели: една крачка ги само дели от Новото.

Казвам: Направете последната крачка към Новото!

Защото по стария път ви чакат смърт и хоругви, и песни на свещеници. И прослава в надгробни речи за големи заслуги...

- Да, на всички служил - освен на Любовта!

А тоз, който е служил на Любовта - той не умира!

И казвам ви, не нова заповед, а прибавям:

- Това е живот вечен: да познаеш Любовта - и да й служиш!

Но ако момъкът захвърли работата, защото е обикнал момата и иска да й служи; и ако момата захвърли работата и се оглежда и кичи, защото е обикнала момъка и иска да му служи - не са разбрали закона!

Чистотата е, която се обича!

А когато отидете при свещения Извор на Вечния Живот - напълнете шепите си и ги изпийте до капка!

Зная - ще се усмихнат съвременните хора, обичат да се смеят те, когато се говори за святи и чисти неща...

Но зная и кога стават сериозни: когато дойдат страданията и мъките, когато ги качат на въжето, когато свещеникът започне своята отходна молитва - сериозни са тогава, и поглеждат и викат към висинето...

Който не живее в чистота, затъмня небето си, както облаците - слънцето.

Ако е тъмно, научи се да служиш на Любовта, да почиташ себе [си] и да обичаш другите - и ще се изясни.

И на ваш език казвам:

- Служи на Духа си, който те ръководи!

- Почитай душата си, която носи всичко ценно в себе [си]!

- Обичай тялото си и всички същества, които ти служат, заради великата идея, която живее в тебе!

Служите ли - всичко около вас ще бъде живо: и вълните ще ви слушат, и канарите ще се местят по вашите думи!

Чистият ще стане свят, а светият ще служи.

А при служащия иде Любовта - и го учи.

И казвам ви: Само който учи, ще придобие свободата си!

И тъй, който е започнал с чистотата, крачка напред е направил в нормалния път на живота.

Казвам: Будните да имат една норма и мярка - чистотата!

Възлюбете я, както момъкът - момата! Ставайте сутрина с мисълта за нея - и заспивайте вечер с радостта от нея!

Чистотата да бъде възлюблена на всеки мъж и възлюблен на всяка жена. Чистотата е път към щастието, майка на здравето - самият живот!

Зная, ще кажете сега: «Защо да се женим тогава!»

Но и аз ви казвам: Ако се свързвате без Любов, нещастни ще бъдете.

С Любовта и робът е свободен, без Любовта и господарят е най-голям роб.

На ваш език казвам: Любовта осветява всичко - в нея всичко става чисто, светло, възвишено. Но за любовта говоря - а не за желанията на животните, чиито роби виждам мнозина между хората...

И ако някой ми казва: «Не искам да се женя», разбирам: ако пътникът минава край много извори и не пие от тях - нечисти са те!

А аз ви казвам: Оженете се за Чистотата, защото който се не ожени за чистотата, вдовец е.

И който сам, без любовта, иска да се жени - сам се осъжда на смърт.

И пак ви казвам: Който се жени на земята, във физически смисъл, той умира. Но който се жени за чистотата, не умира, защото Тя поддържа живота.

Създайте си чисти образи в света на Чистотата; отгледайте красиви цветя в градината на душата ви! Пуснете света във вашия ум, пременен с най-хубавите си дрехи!

Рекат ли ми, че някой плаче, казвам: вън дъжд вали!

И ако ми кажат, че някой е радостен, разбирам: слънцето е изгряло за този човек и цветята в неговата градина цъфтят и благоухаят.

Кажат ли ми, че някой е набил жена си - разбирам, че в тоя дом вършеят жито, за да го приберат в хамбара!

Пазете и вие в умовете си и душите си чисти картини и светли образи!

Но помнете: без дрехи не може, но дрехите не правят човека!

Хубавите дрехи имат цена, когато са облечени от умен човек.

При чистия идат светлината, знанието, силата и свободата - чисти бъдете!

Когато слизате отгоре, ще има служене, почит и обич; качвате ли се отдолу нагоре - прибавете чистота, святост и Любов!

И тъй, днес бяхте на трапезата на Чистотата, но внимавайте - ни една троха да не падне на земята! Съберете всичкия хляб и когото срещнете - раздайте!

И ако ви питат:

- Какви са вашите идеи?

Кажете:

- Чисти бъдете!

- И вашето верую?

- Чистота!

Някога учителите влизаха с пръчка при децата - и вие още се плашите по стар спомен. Но аз без тояга и без пръчка влизам при вас.

И тъй, пишете сега във вашето съзнание:

- Абсолютна чистота!