НА КРЪСТОПЪТ

[valiamaria]

НА КРЪСТОПЪТ

 

- Малко време ми отделете, Учителю - каза един висок едър момък и тръгна подире му.

- Зает съм сега - каза Учителят.

- Учителю, аз зная, че ти винаги си зает. Може би аз най-малко заслужавам времето Ви, което ще ми дадете, но погледнете ме и кажете. На кръстопът съм, на страшен кръстопът. И няма кой да ми покаже пътя, верния път на живота, освен Вас.

- Мислиш ли?

- Не само мисля. Опитах, Учителю. Учих медицина. Оставих я, защото видях, че тия, които ни учат, не се интересуват толкова от здравето на хората, колкото от това, което ще им заплатят. Започнах философия. Учех с усърдие. И един ден разбрах, че ние учим история на философията, а не самата философия. Защото всички, които ни я предаваха, бяха обикновени хора. Между тях нямаше нито един, който да е именно философ [той] самият. Разбрах, че да разправяш за война или за Наполеон, не значи да си военен. И животът ми се обезсмисли. Струва ми се, че нещо изгубих и това нещо ми отнесе всичката радост на живота.

- Седнете - посочи му Учителят стол. - Всичко това се е случило с Вас по много проста причина... Вижте тези електрически лампи. Светят отлично, но кога, можете ли ми каза?

Момъкът го погледна недоумяващ.

- Нали само когато са съединени с източника на енергията, на светлината?

- Е да, разбира се.

- И когато връзката, която ги съединява, не се прекъсва по някоя причина.

Кога един син се ползва от богатствата на баща си? Нали когато го обича, слуша и продължава работите му, или му изпълнява разпоредбите?

Ако Вие сте потъмнели, ако благата на живота не Ви идват, то е, че не сте постъпяли добре и сте прекъснали връзката с великите закони на природата, поради което е настъпила тъмнина, недоимък, смущение, скръб.

- Ех, Учителю, та сега там е всичкият въпрос, че не може човек да разбере кое е добро и кое - лошо.