Е добре, какво ни е нужно тогава?

[valiamaria]

Е добре, какво ни е нужно тогава?

- запита дребна студентка, погледна другарката си, пришепна й нещо и пак повтори: - Да, кажете ни, какво ни е нужно тогава?

- Какво е нужно на човека? - каза тихо Учителят. - Три неща: права мисъл, възвишено чувство и здраво тяло. В това седи неговият прогрес. Без здраво тяло човек не може нищо да постигне. Здравето е мярка в живота. Който е здрав, той всичко може да постигне - а това значи да разбере своя живот, а не живота на другите. Човек, докато е на земята, изучава условията на своя живот и заедно с това постепенно се издига. И когато придобие абсолютно здраво тяло, светъл ум, благородно сърце, силна воля, възвишена душа и мощен дух - той е станал истински човек.

Погледнете чешмата - посочи им Учителят. - Виждате, там е изобразена една сърна, която пасе. Над нея е писано: «Хранй се добре!» - с естествена храна да се храниш, за да си кротък и смирен по сърце, както Христос бе. После иде човекът, огреян от слънцето, разтворил великата книга на Живота, с ябълката в ръка - оная, за която го изпъдиха от рая. И над него пише: «Мислй добре!» - Значи, след като се нахраниш, започни да мислиш право. Чети книгата на живота, ябълката не яж... След като се е хранил човек и мислил право, иде вече третото положение: «Работй добре» - сиреч, гради. Както виждате, тая птица прави гнездо.

- Е, да, ама това е граблива птица, орел - каза някой от тях.

- Да, но ето другата, която иде и носи също да гради гнездото, е гълъб. Това е бъдещата култура, в която лъвът и агнето, орелът и гълъбът ще работят заедно.

- Възможно ли е това? - учуди се искрено слабичката студентка.

- Ами това именно носи новата култура. И ако пророк Исая хиляди години преди Рождество Христово не се е съмнявал, че ще дойде, вие сега ли ще се съмнявате? Не е само човек да говори, но това, което говори, трябва да остава за вечни времена. Вечните неща са основа на истинския живот.

И Учителят отново тръгна за към стаята си, но те го последваха пак, както вече много пъти, и отново го заобиколиха.