ПОД ДЪРВОТО

[valiamaria]

ПОД ДЪРВОТО

Много бяха насядали, а говореше Един. И всички слушаха.

- Онзи, който е помислил зло за теб и ти не си се поддал на думите му, а си останал в доброто си настроение за него - ти си се освободил спрямо него. Ти си освободен.

Но онзи, който те хвали, той много ще иска - пази се! Всяка похвала е верига, която свързва твоето бъдеще; сметка, която ще ти поднесат да платиш.

И не е важно, че ще платиш или даваш - защото изворът е, за да извира, - а начинът, по който ти искат и взимат: ти не си свободният - защото, ако се възрадваш от похвалата, то значи, че нещо не ти е достигнало да бъдеш доволен от работата си, а недоволният човек никога не може да познае Истината. Той си живее в своя собствена градина, в която растат много и различни плодове, но не всички са най-необходимите.

А ако не останеш доволен от похвалата, мисъл ще гризе мисълта ти и ще смущава душата ти, че повече си заслужил. И ще изгубиш мира си.

- Тогава?

- Тогава, бъди винаги свободен, защото само свободният може да познава Истината; само тоя, над главата на когото няма облаци, вижда истинския образ на слънцето.

- Тогава как да надраснем себе си?

- Всичко понякога се свежда за някого само към това: да бъде буден, когато другите спят, и да работи за реализиране на една Божествена идея.

Помнете: смели трябва да бъдете! А смел е този, който, като е изгубил всичко, нищо не иска.