Jump to content

НА ПЛАНИНАТА


Recommended Posts

НА ПЛАНИНАТА

Гледаше ги Учителят със своя тих поглед, от който лъхаше доброта. А те -учениците, прилепили глава до глава, бяха станали само очи, които дебнеха, и уши, които жадуваха.

- Искате? Но онзи, който иска - няма! И който търси - не е намерил.

А който не е намерил, не може и да дава.

Не се лъжете - желающият още е в тоя свят.

- Но, Учителю - запита ученикът, на когото душата гореше от стремеж, като връх снежен, огрян от изгряващото слънце, - не трябва ли ний да желаем поне да бъдем добри?

Учителят се усмихна леко. Облаци отбулиха планините и сенки затичаха по полетата далеч пред тях, където се стелеше многохиляден град.

- Ако лошият човек прави малкото добро, което може - той е добър човек. И ако добрият не прави доброто, което може, той е лош човек!

- Та нищо ли да не желаем тогава? - запитаха изведнъж неколцина и учудване и скръб отвориха очите им широко.

- Ако желаеш нещо - било капка щастие, парче хляб или да управляваш вселени - безразлично, еднакво не ти достига - далеч си от мъдростта и не си познал Истината.

Но ако кажеш: «Направи ме, Господи, достоен да изпълня волята Ти!» - и се чувствуваш като малка прашинка, която е готова под най-малкия подтик да изпълни Неговия закон, та каквато и да бъде - тогава син Негов си!

- Да бъде! - в хор се обадиха всички. И слънцето като че ли пална други слънца в тях вътре - и очите им заблестяха.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...