СЛЕД ПОСВЕЩЕНИЕ

[valiamaria]

СЛЕД ПОСВЕЩЕНИЕ

- Върви и знай: отсега нататък в света ще бъдеш, но няма да си от света! Гостенин на земята ще бъдеш - всякъде приет, никъде у дома си.

Много ще те своят, но свои няма да имаш!

Обърна се безпомощно ученикът да попита нещо, но вратата след него се хлопна и той остана в мрак... И обгърна го тъмнината, и студът го прониза досами сърцето.

И тръгна той с неумели крачки по широкия свят, който разтваряше пред него своите полета.

Без да съзнава, той се намери пред своето родно огнище - къщата, в която бе минал младините си.

- Кой си ти, който влизаш така свободно тук? - запитаха го тия, които бяха го забравили и които той неволно сети като чужди сега.

- Един... гостенин, който търси.

- Тогава иди другаде.

- Но нима вий не бихте ме приели? Ако вий отидехте някъде, ако ваш някой брат отидеше по света да търси, тъй както аз...

- Наш брат ний имаме... но ако той остави нас за своите химери, нека си живее с тях.

- Но ако той страда?

- Това ще е справедлив дял за неговите глупави мечти - да бъде нещо повече от нас.

- Но ако наистина той е нещо повече от Вас?

- Тогава нека си седи с това, което е намерил! Ний не искаме неговото големство.

- Но ако той иска да сподели добрините, които е придобил, и светлината, с която са го облагодетелствували?

- Нека ги задържи за себе си, ние сме обикновени хора и такива искаме да останем.

- Но ако вашият брат чуеше тия думи, той би се много натъжил.

- Той и по-рано тъгуваше за такива празни работи.

Излезе си момъкът мълчаливо.

И спомни си думите, които някога бе чел: «Между своите си дойде и своите му го не приеха.»

И тогава чу глас край себе си, гласа на Тоя, Който го бе водил в миналото:

- Тия, които слушат Словото ми и изпълняват думите ми, те са мои братя и мои сестри.

И възрадва се душата му, защото в света вече имаше тъй много, които бяха чули думите Му.