ПРИ ВРАТАТА

[valiamaria]

ПРИ ВРАТАТА

При вратата на Великия Живот дойде един и похлопа - горд, висок, с черна коса и дълбоки очи, които бяха се мъчили да надникнат в тайните, над които други, по-могъщи от него, бяха пуснали своите завеси...

- Стани - каза той - стани, отвори, защото аз ида!

- Кой си ти? - запита го Пазителят на Вратата.

- Аз съм човекът, който е търсил. Аз пребродих всичките пустини на живота, зная всичко, което е дадено да зная и мога да направя това, което хората долу, обикновените хора, смятат за чудо и откровение: да надничам донякъде в бъдещето. Мога и зная! - това е моето име.

- Можеш и знаеш?... Ако можеш и знаеш, тогава защо си дошъл тук? Какво искаш?

- Чух, че тук имало нещо, което не зная, и искам да го придобия. Аз съм давал на другите и искам и на мен да дадат, защото такъв е законът!

- Законът! - каза Пазителят на Вратата. - Законът! Нима ти, който искаш, го знаеш по-добре от Тоя, от Когото искаш? Тоя, Който дава, е Който знае - и Той дава преди да Му поискаш, защото знае кому какво е нужно.

А ти запомни: Тоя, който иска и който търси, не е намерил, а който не е намерил, не може и да дава! Не се лъжете - тук може да прекрачат само тия, които са забравили да казват «аз», и то винаги, след като ги повикат. Лъжлива е мъдростта, която те учи да искаш! Вълча е любовта, която не те е научила да забравяш и пожертвуваш своето аз; суетна е истината, която те е докарала дори до самите Врата с желанията на света - да можеш и да искаш...

Силата на човека е в изпълнението Волята на Върховния.

На тия врата хлопат само глупците - пред истински мъдрите и любящите тя сама се отваря. Върни се и започни отначало, по истинския път!