В ПОДНОЖИЕТО НА ВЪРХА (ЛЕГЕНДА)

[valiamaria]

В ПОДНОЖИЕТО НА ВЪРХА (ЛЕГЕНДА)

Под високия връх на планината отдавна живее Мъдрец. Неговата слава се носи далеч зад горите.

И народът песни за нея пее.

Смирено се покланя младият цар и казва:

- Чух и дойдох. Тези, които идат след мен, носят за теб дарове богати -най-хубавото, което имах. Виж, ето - това са най-скъпите брилянти от короната на моите деди. С тях кичих аз челото си дълго, но те радост ми не дариха. В безсънни нощи, без мир в душата - цели векове - мина животът мой! Ето, и злато ти нося - виж колко много! Цели войни са правени за него и държави рушени. Хиляди хора са воювали - тъй ценно е то!

И слага младият цар дарове скъпи, и реди своите думи:

- Не зная - без път е вече животът. Искат от мене - що мога аз да дам? Тъмнина пред мене, скръб и нещастия след мен...

Кажи ми - твоята слава е тъй голяма, и знание, кажи ми, какво ме чака? Дядо ми е паднал в битка, баща ми царедворци през нощ убиха, аз съм сам... Отникъде светлинка. Кажи ми! Ти сърцеведец си знаен, болни цериш, мъртви възкресяваш... Няма ли да има милост съдбата за мен? Ето, и тези съветници знатни и боляри важни - и в техните души е тъй тъмно и безпрогледно... Кажи ни, дай ни светлинка!

Помълчал мъдрецът, с любов изгледал преклонилия глава младеж и му казал:

- Ако твоите брилянти не донесоха щастие за теб, защо са за мен? И ако аз имах нужда да ми дават нещо другите, какъв мъдрец бих бил? И това, което наричаш злато - друго е неговото същинско име: кръв, нещастия, смърт на хиляди... Но ти държиш нещо в ръцете.

- Да, едно цвете стъпкано вдигнах преди малко от земята.

- Дай ми го! За да ти дам нещо, трябва и да взема - такъв е законът: дай ми го, а всичко друго си вземи назад!

Замлъкна мъдрецът и погледна към своите ученици.

- И ти ли няма да ми дадеш утеха? Пак ли тъй ще ме върнеш, без надежда и светлинка?

Вместо отговор, в настъпилата тишина се вдигна песен, тиха, нежна песен:

«Ти съзнавай, ти люби!

Безспирно сей, гради!

И в живота всичко давай!

В тази истина Бога ти познавай!»

Млъкнаха певците. В захлас седяха всички.

- Ти познаваш само сенките на живота, затова го наричаш горчив. Иди и пей - таз песен «Блага песен» се нарича. Иди и пей! И тогава ще научиш това, което не знаеш сега.

- Блага песен! И аз, и моят народ ще я пеят отсега нататък.

Има едно царство, в което хората братски си живеят, без завист, свади и борби. Щастлива страна я наричат. В нея Благата песен всички пеят.