НЕЗНАЙНИЯТ

[valiamaria]

НЕЗНАЙНИЯТ

Стоеше Незнайният пред вратата на неръкотворния храм.

От всички краища на света прииждаха хора и се трупаха в подножието на канарата, на която бе стъпил Незнайният.

Нозете му изглеждаха като нажежена мед и очите му блещяха като слънце на изгрев - тихо и благо.

Крепък бе гласът му, тихи - словата и все пак тъй далеч звучаха: стигаха докрай света, защото всяка душа им даваше ехо.

- Братя мои - им каза той и като вълна на морето зашумяха пак очакващите. - Братя мои, не може да познаете вътрешното «свое», докато не научите да пожертвувате външното «свое».

Твоето вън трябва да изчезне преди твоето вътре, или най-малко: наедно с него.

Желайте - защото неизпълнените желания дават подтик на живота. Изпълнените желания утоляват временно жаждата, за да се роди пак.

Но само победените желания дават силата!

Търсете и надвивайте - който не е надвивал нищо, той никога няма да знае колко е силен!

Ако това разберете, вашите недостатъци извор на сила ще станат.

А силни трябва да бъдете, защото високо е небето, към което ви викам.

Три стъпки са направени за там. Преди хилядолетия бе казано:

«Аз ще ви бъда Бог и вие ще ми бъдете люде.»

Първата стъпка бе това.

Минаха години хиляди - и добави се, свещена дума прозвуча:

«И рекох ви, синове Божии сте!»

Наново минаха години и ехото донесе отговор от земята: Син Человечески отговори - съединиха се с нетленен мост небето и земята.

- Аз и Отец ми едно сме.

А сега дойдох Аз, носителят на живота и Светлината, Вечният живот, който изхожда от Любовта, носи светлината и мъдростта, има Истината и Свободата, Мира и Радостта.

И казвам ви, последна стъпка ви чака:

Аз съм - ти!