I. ПРИКАЗКА ЗА СИЛНИЯ

[valiamaria]

I. ПРИКАЗКА ЗА СИЛНИЯ

Много подаръци носили на Великия цар на Слънчевата страна, която граничела с две морета и най-високите планини, защото много народи кръстосвали земите му и имали нужда от стадата и хората му, които били добри войници - много подаръци, нотой не ги ценял, защото имал всичко в изобилие. Но веднъж дошли някакви странници и му донесли малък папирус с думите на Свещения.

Никой не знаел отгде са дошли, а и те малко казали за себе си.

И когато керваните им се изгубили в пазвите на високите планини, Великият цар разтворил папируса с думите на Свещения, който те му оставили, и погледът му се спрял върху надписа: З а силния.

- Това е за мен - рекъл си той, и се зачел.

А там пишело тъй:

«Силен е този, който е победил себе си.

Силен е този, който помага на слабите безкористно.

Силен е този, който, като няма нищо, владее всичко.

Силен е този, който нищо не иска, но от когото всичките искат.

Силен е този, който, като е изгубил себе си, се е намерил във всичко.

Силен е този, който е готов да слугува на всички.»

Три дни мислил царят върху тия думи, три дни и три неспокойни нощи, а след това повикал първия си министър и му казал:

- Мислиш ли, че аз съм достатъчно силен?

- О, господарю, та кой може да се сравни с тебе и в миналото, и в сегашното? Ти блестиш пред другите като слънцето пред звездите!

- Но аз искам да бъда още по-силен - мислиш ли, че може?

- Разбира се, че може, но тогава ще трябва да покорим и тия малки околни народи, които по милостта ти досега са били свободни, да избием рода на твоя чичо, който има претенция над престола ти, да турим още данъци на народа, за да преклони съвсем глава и да не мисли освен за насъщния си хляб.

Дълго мислил царят върху това, после пратил да извикат великия държавен тълкувател при главния храм и му казал:

- Ти знаеш волята на Този, на Когото ний знаем само името. Чуй какво ме съветва моят министър и ми кажи волята на Тоя, Когото представляваш.

Повторил му министърът словата си - светнали очите на тълкувателя.

- О, господарю, това е съгласно волята на небето! Но не забравяй закона: всичкото имане на твоите врагове трябва да се даде на храма, като цена на кръв - инак проклятие ще падне върху тоя, който го вземе.

- Добре - казал царят, - ще помисля. Сега си идете, аз ще ви викам пак. Нека дойде началникът на войската.

Скоро той стоял пред него.

- Силен ли съм? - запитал го царят.

- Силен си, Господарю, защото ний сме зад тебе и винаги нашите мечове ще поразят всеки, който посмее да се косне до твоята свещена особа.

- Пригответе се, че скоро ще имате работа - а сега си вървете!

През нощта царят отново прочел словата на Свещения, събудил тихо своя верен слуга, качил се на коня си и тръгнал.

Но на вратата на първата стена, когато стражата го пуснала, от сянката на стената друга сянка се отделила и се приближила. Той познал майка си.

- Синко, къде излизаш като крадец нощем? Помисли ли за мен? На кого ме оставяш? Мислиш ли, че не сещат другите какво става с тебе?

- Отивам да търся. На теб съм оставил властта да бъдеш вместо мене!

При втората стена, при вратата, друга сянка му препречила пътя.

- О, не спи, господарю мой и царю, сърцето на твоята съпруга. Сеща то, че ти отиваш...

- Зная - казал царят, - зная, теб оставих всичките богатства - а развлеченията ти сама ще ги намериш... «Както и досега» - добавил той тихо на себе си, защото той знаел верността на жената...

При третата стена друга сянка се изправила:

- Любимий... - чул се шепот. - Любимий, аз никога те не отегчих и не те наскърбих. Любих те отдалеч, с поглед само... Завинаги ли ни оставяш? Къде отиваш ти сега?

Потръпнало сърцето на царя.

- Там, където истинската Любов може да дойде някога - отивам да стана силен!

А когато стигнали до пазвите на Великите планини, до девствените гори, царят повикал на слугата си и му казал:

- Сега ти си свободен. Върни се, защото аз сам ще стана слуга на другите. И когато стана тъй силен, както трябва, ще дойда да ви видя пак.