АРАБСКА ЛЕГЕНДА

[valiamaria]

АРАБСКА ЛЕГЕНДА

 

В зноен ден през пустиня голям керван върви.

Облак прах далеч зад него сочи път, по който е минал наскоро той. Едри камили, богато украсени, люшкат своите гърбове, на които седят светилата на Арабия - най-учените люде и самият Хедив, мъдрец, знаен във всички краища на света. Край него синът му язди и го пита, за много неща го пита жадната душа на юношата: за живота, за Бога, ветрищата, за водата, която носи живот на хората и на тревите.

Дълго говори той, а старият Хедив язди мълчаливо. Облак пепел и пясък са надвиснали над сами тях.

- Виждаш ли ти оазиса с трите палми?- попита го неочаквано бащата.

- Оазиса с трите палми? Та в тоз прах на десет крачки се не вижда -каза учудено синът.

Бащата го гледа дълго мълчалив. А после прави знак и керванът спира. Мълчат дълго и чакат. Полека прахът и пясъкът се утаяват и в далечината се мяркат палмите и дълго очакваният оазис. Синът го сочи с бърз жест на бащата.

А той му показва настойчиво земята.

- Не разбрах, татко - казва след време смирено момъкът.

- Прахът пречи.

И в човешкото има такъв прах. Това са желанията, суетните мисли, личните схващания и разбирания. Докато имаш такъв прах в своята глава, ти няма да можеш да видиш изворите на живота. Но нещо по-лошо има - някои мислят, че тая пепел, която върви с нас, изпълня целия свят.

А той е само на десетина крачки вляво, дясно и над нас... Но докога се не спреш, да се прибере пепелта, ти истината мъчно ще съзреш и още по-мъчно - разбереш.

А сега да вървим!

В зноен ден през пустиня голям керван върви. Облак прах зад него сочи миналия път.

До Хедива момък язди - мълчалив момък, замислен дълбоко...