Jump to content

1921_05_01 Възкресение на Любовта / Възкръсение на Любовьта


GDD

Recommended Posts

Аудио - чете Антон Каров

Архивна единица

Възкръсение на Любовьта (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Новият човек". Неделни беседи. Първо издание. София, 1947 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.V

Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2011 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Възкресение на Любовта

Казва им Исус: „Не бойте се; идете, известете на братята ми да идат в Галилея, и там ще ме видят“. (Матей 28:10)

Съвременният културен християнски свят празнува „Великден“. Тая година, по една случайност, има два Великдена. Единият наричат Великден на богатите, а другият – Великден на сиромасите. Не зная защо богатите трябва да имат Великден. Ако ме питат защо богатите имат Великден, казвам: Богатите имат Великден, за да ги освободи Бог от богатството. Най-голямото зло за богатите е парата. Значи богатият празнува Великден, за да се освободи от излишното богатство: ако е затлъстял, да падне малко тлъстината му; ако сърцето му е затлъстяло, да се освободи малко от мазнините. Лекарите знаят какво е влиянието на мазнините върху организма. – Защо бедните празнуват Великден? – За да се нахранят добре. Всичко става все за ядене! Великден има отношение към възкресението. Всеки иска да се освободи от нещо, да възкръсне. Бедните искат да се освободят от материалното робство.

Сега, за да разберете двата Великдена, трябва да живеете и с богати, и с бедни. Изкуство е да можеш да живееш и с богати, и с бедни. Ние не се интересуваме от въпроса как е възкръснал Христос; не се интересуваме от гробове. За нас е важна основната идея вложена във възкресението. И да е разпнат Христос, и да е в гроба, това не ни интересува. Когато иска да се жени, момъкът не се интересува от това, де се е родила момата и в коя къща живее. Той се интересува от момата и от любовта ѝ към него. Къщата е второстепенно нещо. Обаче, съвременният културен свят дава по-голямо значение на къщата и на гробищата, отколкото на живите хора. Според бедните това има своите икономически съображения. – Защо хората служат на Христа? – Защото им дава пари, житце, хлебец. Ако Христос не предвижда никакъв бюджет за свещениците, ще видите как никой няма да Му служи. Съкрати ли малко хляба, хората ще престанат да посещават църквите. И бедните, както имат някакви идеали, също мислят само за ядене. Това, което обединява всички хора, е общата идея за хляба. Че Христос слязъл от небето, че живял на земята, че бил разпнат и възкръснал, това са второстепенни въпроси. Разликата между хората е в това, че едни търсят Христа, а други – не Го търсят. – Въпрос е това. „И да е вярно, пак е лъжа“ – казват турците. Ще кажете, че думите ми са силни. Обиколете целия свят, навсякъде ще се натъкнете на тая гола истина. Не критикувам, но констатирам факта. Като видя една рана, казвам, че тя е дълбока 2 сантиметра, а широка 1. Ако не вярвате, проверете.

– Защо Христос дойде на земята? Каква беше Неговата задача? – Да приложи закона на живата любов, която разрешава всички въпроси: умствени, сърдечни и социални. Като приложиш живата любов, ще видиш, че всички хора чувстват като тебе. Те се радват и страдат като тебе. Всички хора имат такива нужди, каквито имаш и ти. Като разбереш това, ще влизаш в положението на всеки човек и ще можеш да му помагаш, както на себе си. Това е наука, която ще се приложи в бъдеще. Това изисква човещината. Какво става сега? Срещнат се двама души и си кажат: „Христос възкресе!“ Какво означава това посрещане? То е все едно, като ти дойде един гост да му кажеш: „Добре дошъл! Радвам се, че дойде“. – Ако е дошъл за два–три дни, добре дошъл! Ако е за повече време, там въпросът се усложнява. Ти започваш оттук-оттам да го запитваш, колко време ще стои, как ще си отиде и т.н. Нашето приятелство е дошло до два-три дни. Продължи ли повече, приятелството се разваля. „Казва им Исус.“ Думата Исус е символична. Тя съдържа три велики основни принципа. Единият принцип означава сила, която твори, преобразява живота и му дава нова насока. Исус е човек, който не се занимава с обикновени работи. Той има предвид великите Божествени истини, които поставят всичко в ред и порядък.

Вторият принцип е живата енергия, която слага всичко в изправност. Тя не набожда нещата на игли, както правят ония, които изучават буболечките и пеперудите. Тя не умъртвява, но дава живот на всички същества. Тя е сила, която запазва всичко, или, както я наричат още, „закон на Любовта“. Третият принцип е „законът на равновесието“, който урежда всички спорове и недоразумения между хората. Защо се явяват споровете, това вие знаете по-добре от мене. Те са естествено последствие на човешкия живот. В България, в едно малко градче, направили баня. Когато трябвало да постилат банята, гражданите се разделили на две партии: едните поддържали възгледа, че дъските трябва да бъдат гладки, рендосани; другите поддържали обратния възглед: дъските да не бъдат рендосани. От осем хиляди години хората спорят, какви трябва да бъдат дъските, с които ще постилат баните – рендосани, или нерендосани. Най-после изпратили един инспектор да разреши тоя въпрос. Той казал, че банята трябва да се постеле с една рендосана и с една нерендосана дъска. Така се задоволили и двата възгледа. Тогава, който поддържа възгледа, че банята трябва да бъде постлана с рендосани дъски, ще стъпва по рендосаните; който поддържа другия възглед, ще стъпва по нерендосаните дъски. Важно е да има мир! „Каза им Исус.“ – Исус е човекът, който съдържа в себе си трите принципа. – Какво им каза? – „Идете, съобщете на братята ми да идат в Галилея, и там ще ме видят. – Не бойте се!“ На какво се дължи страхът? – На изневяра. Нашите майки, бащи, братя и сестри са изневерили от хиляди години и продължават да изневеряват, и днес на никого не вярват. Казваш на някого: „Вярно ли е това, което говориш? Ще върнеш ли парите, които си взел?“ Щом страхът е произлязъл от изневяра, лекът срещу него е Любовта. Страхът е най-опасната болест на човека. Той е уловка, слабост за човешкия характер. Най-голямата част от престъпленията се дължи на страха. Който иска да бъде герой, трябва да изпъди страха от сърцето си. Неговото сърце трябва да бъде пълно с Любов. – С каква любов? – Жива, съзнателна любов, а не с любов от картошки или просо, както наричат обикновената човешка любов.

Едно време житото, ечемикът, ръжта, овесът и царевицата тръгнали да воюват, да освободят света от робството. Понеже трябвало да оставят някой от тях да храни човечеството, те решили да натоварят с тая служба просото. Те му казали: „В наше отсъствие ти ще храниш хората. Като се върнем, всеки от нас ще заеме своето място и ще изпълни задължението си“. Просото ги запитало: „Мога ли да позволя на хората да правят от мене баница?“ Те му отговорили: „Ти стани за хляб, че за баница не мисли!“ Някой говори за култура, за баница. – Той не става за хляб, а иска да стане на баница. Той не е изправил още живота си на земята, а мисли за небето – каква баница ще има там. Казвам: Първо изправи живота си на земята, а после мисли за небето.

Христос казва: „Не бойте се!“ – Защо да не се страхуват? – Защото Той носи новия елемент на Любовта. – За кого? – За своите братя, а не за външните хора. Днес и аз говоря за своите братя, а не за външните хора. Които признават Братството, те са хора на новата култура. Които не Го признават, те са хора на старата култура. Ако искате да намерите името си някъде, написано с едри букви, ще го намерите в поменика на старата култура. Там е написано името на еди-кой си граф, княз, владика, министър, проповедник и други. Обаче, човека там не можеш да намериш. Казваш: „Аз съм учител“. – Какво преподаваш? – „Математика.“ – Как преподаваш? – „Имаме десет основни числа, от 1 до 10; правя различни комбинации с тях, както търговците: събирам, изваждам, умножавам, деля, вадя корени.“ – Обаче, между едно и друго изваждане има разлика. Не е все едно да извадиш зъб от устата на човека, или да извадиш едно растение с корена му и да го посадиш на друго място. При това можеш да вадиш с клещи, а можеш да вадиш и с търнокоп. Ето защо аз наричам математиката, която хората сега изучават, въведение в математиката.

Казвам: Има разлика между сегашната наука и тая, която ще дойде в бъдеще. Според някои астрономи първоначално материята е била в спящо състояние. Като се събудила тя започнала да се върти и образувала живи кръгове и сфери. Днес изучават тия кръгове и сфери без да споменават нещо за Разумната Причина, която ги е образувала. Движението, което става във вселената, се дължи на оня Разумен Дух, който регулира и управлява всички сили. Само това движение е реално, само то прави света реален. Според философите съществуват две реални неща в света: субстанция – видимата форма на телата, и есенция – невидимото, неуловимото, което се крие в тия форми. Хората изучават главно формата на нещата, не са дошли още до есенцията.

И тъй, като се говори за братство и сестринство, подразбираме субстанцията на нещата, изявени в две красиви форми. На физичния свят по-красиви форми от тях не съществуват. Който иска да стане красив като ангел, трябва да развива в себе си чувството на брат и на сестра. Това е закон. Аз още не виждам на вашите лица братство и сестринство. Знаете ли какво е лицето на брата и какво – на сестрата? В областта, дето живеят братът и сестрата, няма тръни; в областта, дето живеят братът и сестрата, и празнини няма. В думите, с които си служат братът и сестрата, има само една форма, само едно съдържание – идеята, и само един смисъл, или едно значение. В братството и сестринството думите не се доказват. Те са строго определени математически величини.

Какво правят хората в света? – Спорят. Ако са религиозни, те спорят кой е истински християнин. Като дойде нов човек между тях, те го подлагат на изпитания, да видят може ли да издържи. – По какво познават, че той е готов и може да издържа? Според евангелистите той първо плаче, кае се за греховете си и после казва, че е готов да се жертва за благото на човечеството. Мине ли през тия фази, те го приемат за член на своята църква. Православният казва, че се е родил православен. Какъвто е баща му, такъв е и той. Това е по-близо до истината. Юрдечката юрдечета излюпва. Православният трябва да вярва в църквата, във владиците, в Евангелието, във вселенските събори и други. На православните не им върви. Не ги упреквам, нито ги осмивам. В Братството няма деление на наши и ваши, всички са наши. В Братството няма вдовици. В който народ има вдовици, там не се говори за братство. И в която църква се говори за вдовици, там няма братство и сестринство. – На какво се дължи вдовството? – На убийствата. Мъжете отиват на война, дето ги убиват. Едно време мъжете са били вдовци. – Защо? – Защото тогава жените са воювали. Значи, когато мъжете воюват, има вдовици; когато жените воюват, има вдовци. В такива общества няма братя и сестри. Това е от гледището на християнската култура. Там няма помен от умрели. Там всички са светии: светии по отношение на земята, а братя и сестри по отношение на небето.

Хората са обърнали света с главата надолу и се чудят защо работите им не вървят. Те сложили светиите на небето, дето няма нужда от тях, а братята и сестрите на земята. Братята и сестрите трябва да бъдат горе, да вадят хората от кладенеца. Светиите трябва да бъдат на земята, да светят на хората, да им показват пътя. Де са българските светии? Мъртви светии не искам. Живи трябва да са те, да носят своите запалени фенерчета. Сега искат да ме убеждават, че имало светии на земята. По какво се познават светиите? – Те живеят според закона на Божията Любов.

Христос казва: „Идете, известете на братята ми да идат в Галилея, и там ще ме видят“. Галилея е мястото на ума, дето нещата се разбират правилно. За да отиде в Галилея, човек трябва да бъде високо благороден и интелигентен, а не като вълчицата, която напада овцете и ги носи на малките си. Може да се обиждате от това сравнение, но не мога да не се вслушвам в оплакванията на животните от вас. Като срещна една кокошка, питам я какво мнение има за хората. Тя казва: „Те не са истински християни, защото ни колят на общо основание“. – Вярно ли е това? – „Ела да видиш какво става в курниците, сам да се убедиш в моите думи.“ Срещна един вол и него питам: Какво ще кажеш за хората? – „Остави се, няма никакво християнство в тях. Като ни впрегнат сутрин, вечер ни разпрягат. От време-навреме ни дават по малко сенце. Като умрем, кожата ни одират.“ Това е страшно робство. В 77 глава от Исай е казано, че който убива вол е също, като че убива човек. Пророк Исай, който е живял преди повече от три хиляди години, имал по-висок морал от сегашния. След всичко това хората казват: „Христос възкресе!“ – Христос възкресе, но не и за вашите волове, овце, кокошки. Докато Христос не възкръсне за всички живи същества, за вашите волове, овце и агнета, не може да влезете в Царството Божие. Аз взимам думите вол, кокошка, овца в преносен смисъл. Преди две хиляди години Христос е казал: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. В тоя стих има нещо изпуснато, не е взет целият. Затова аз добавям: „Да възлюбиш всички живи същества, от най-малките до най-големите, като себе си“. Има живи същества, създадени от човека – за тях не говоря. Например, паразитите – въшки, дървеници са резултат на човешкия живот.

Няколко американски студенти намислили да устроят една шега на един от своите добри професори. Те събрали части от различни бръмбари: от един глава, от друг крак, от трети крила. Залепили ги добре и образували нов екземпляр бръмбар. Те го занесли на своя професор, като му казали: „Господин професоре, намерихме един особен бръмбар, не знаем към кой клас да го отнесем“. Професорът взел бръмбара, разгледал го внимателно и казал: „Млади момчета, това е типът „хъмбък“, т.е. „човешко изобретение“. Не се лъже професорът.

И сегашните хора са направили много екземпляри „хъмбък“ и ги предават като Божие дело. Това са човешки измислици. Можете ли да влезете в положението на всяка буболечица, да разберете как живее? Каква е разликата между човека и малките същества? Казвате: „Колкото повече работа свърши едно живо същество, толкова по-интелигентно е то, толкова по-високо стои“. От това гледище, хората считат животните за прости, несъзнателни същества. Кой научи паякът да тъче своята мрежа? Може ли човек да изтъче толкова тънка мрежа, като глупавият паяк? Мрежата на паяка е остатък от една минала висока култура. Паякът, с най-малки разходи, тъче и до днес своята тънка мрежа. Това представя културата на паяка. Питам: Де е нашата тънка нишка? Паякът е изпратил своето изобретение на изложението. Какво ще изпратим ние на световното изложение? Какво ще изпратят българите на това изложение? Какво ще изпратят християните? – Няма какво да изпратят. Аз ще ви бъда крайно благодарен, ако ми покажете вашето изобретение, което сте приготвили за изложението на небето. С какво могат българите, християните да обърнат внимание на ония културни, възвишени същества, които живеят на небето? Сегашните хора спорят кой повече се проявил, кой повече работа свършил на земята.

Още преди исторически времена, някъде в сегашна Азия, живял един беден човек, който се отличавал със своята доброта. По-добър човек от него нямало. Понеже Бог бил много доволен от него, един ден изпратил двама ангели да му сложат венец на главата. Целия си живот тоя човек прекарал при корените на едно дърво в плач и молитва. – Защо трябвало да седи при това дърво? Какво било самото дърво? Това дърво било необикновено; то имало особена история. Още в далечното минало, когато се развивала културата на ангелите и архангелите, Бог изпратил един от тях на земята да помага на хората. Като слязъл на земята, ангелът срещнал една красива мома, за която се оженил. Така той забравил своето предназначение. За наказание Бог превърнал ангела в буково дърво, с глава заровена в земята, да прекара така хиляди години, докато научи урока си. Бедният човек знаел историята на тоя ангел и за да изкупи грешката му, прекарал целия си живот при корените на тоя бук, в плач и молитва. Като гледал усилията на тоя слаб човек, Бог решил да го възнагради. За тая цел Той изпратил ангелите да сложат венец на главата му. По пътя те срещнали една красива мома и започнали да спорят помежду си, на кого да сложат венеца: на бедния човек, или на красивата мома. Най-после, решили да разделят венеца на две части: едната половина да сложат на момата, а другата – на бедния и свет човек.

Какво представя тоя венец? – Венецът на Любовта. И до днес тоя венец е разделен на две части, затова работите на хората не вървят добре. Всъщност кой заслужава венеца: красивата мома, или бедният, който плаче и се моли цял живот при корените на дървото, за да повдигне падналия. Всички хора трябва да работят като бедния, който плакал и се молил цял живот, за да обърне Бог умовете и сърцата на хората към себе си. Разумните, възвишени същества, ангелите, като слязат на земята, все ще направят някаква грешка. След това трябва да се намери някой беден човек, еретик, да плаче и да се моли за тях, за да ги повдигне. И до днес още църквата чете Василиевите молитви, за да прогони лошите духове от земята. Обаче, молитвите им не помагат.

И днес два ангела слизат на земята и носят венец. Понеже църквата се счита невеста на Христа, те искат да разделят венеца, всички църкви да вземат дял от него. Това няма да им се даде. Ако разделят венеца, ще създадат нов спор, нови недоразумения. Питате: „На коя църква се пада венецът?“ – На никоя. Единственият, който заслужава целия венец, е Христос. Той е жив. И сега живее на земята, но не можете да Го познаете. Да видите и познаете Христа, това значи да се проникнете от Неговата Любов. Който носи Любовта в себе си, той дава право на всеки свой по-малък брат да се развива правилно. Когото срещне, той го запитва: „Градиш ли?“ Помнете: Един закон има в света – законът на Любовта. Тя включва едно правило – никога да не лъжеш. Това изисква законът на Истината.

В любовта има само един път – пътят на Мъдростта. Любовта носи само едно благо – добродетелта. Любовта си служи само с едно право – Божията правда. Сега вие седите около мене и ровите, искате да знаете дали говоря истината, какъв съм, отде съм и т.н. Няма защо да ровите. Като ровите около мене, и себе си ще разровите. И да ровите, нищо няма да намерите. Аз не съм в това тяло. Тук съм привидно. Един ден ще се дегизирам и ще се вдигна оттук. И да ме срещнете, няма да ме познаете. Ще питате де съм, но няма да ме намерите. Така беше и с Христа. Питате: „И ти ли знаеш какво ще стане в Ерусалим?“ И ние можем да хвърлим бялата коса, да се освободим от тая форма, от всички външни. – Ние не мислим за света като вас. Според мене всички форми, които Бог е създал, са свети. За мене волът е толкова ценен, колкото и човекът; птичката е толкова ценна, колкото и професорът. – „Това е много казано.“ – Във всеки индивид, във всяка форма, колкото и да е малка, живее Божият Дух. Който спъва тая форма или тоя индивид, спъва работата на Духа. Следователно, като се спреш пред едно дърво, ще гледаш на него с благовение, без да късаш клончетата и листата му. Докато хората колят говедата и воюват помежду си, никога не могат да се обичат. Дето няма Любов, там няма мир. За новото учение е безразлично кой ще управлява. Нека управляват богатите, но да не убиват, да не затварят хората, да не колят говедата. Нека управляват бедните, но да не убиват, да не затварят. Всички управляващи да приложат закона на Любовта. Това е нужно не само за външния държавен строй, но и за човешките души. Това е нужно, както за семействата, така и за отделните индивиди. Жената е недоволна от мъжа си и отива да се оплаква на съседките си. Тя не е познала мъжа си. Мъжът се оплаква от жена си. Той не я познава, не е разтворил гънките на нейното сърце, да види какъв извор се крие там. Той запушил сърцето ѝ, а иска от нея любов. Любовта не се изисква. Закон е: Който иска, той няма Любов в себе си. Казваш: „Много те обичам, дай ми известна сума назаем“. – Колко искаш? Колкото и да искаш, готов съм да ти дам.

Христос казва: „Идете, кажете на моите братя, които са готови да приложат моето учение на земята, да отидат в Галилея“. Значи не се казва на небето, а на земята. Наистина, ако на земята не можем да живеем в Любовта, как ще живеем на небето? Мислите ли, че на небето ще пуснат несъвършени хора? Ако отиде някой на небето, ще мине и замине като чужденец и скоро ще се върне назад. Най-голямото изкуство за всички е изкуството да любим.

Вчера дойде при мене един приятел, да ме пита какво да прави с болната си сестра, как да я лекува. Казах му: Ако сестра ти приложи любовта, ще се излекува. – Как ще позная, дали има Любов? – Ако ръката ѝ се разширила малко, има Любов. Това се отнася до всички. Ако в организма ви е станало поне микроскопическо разширяване, имате Любов. Не е ли станало никакво разширяване, нямате Любов. Христос говори само на хора, които имат Любов. – Защо? – Защото те са пробудени. Всички трябва да станете братя и сестри помежду си, да говорите само това, което е в сърцата ви, т.е. да бъдете искрени към себе си и към своя ближен.

Председателят на Съединените Щати поканил на обяд двама видни индийци. На трапезата, между другото, сложили и горчица. По-младият гост намазал на хляба си горчица и, като хапнал, сълзи му потекли от очите. Другарят му го запитал: „Защо плачеш?“ – Спомних си, че миналата година баща ми се увади в Герановото езеро. След малко и вторият индиец хапнал от горчицата. И неговите очи се напълнили със сълзи. – „Защо плачеш и ти?“ – запитал младият индиец. – „Плача от съжаление, че и ти не можа да се удавиш заедно с баща си.“ Това значи да не си искрен. Сегашните християни говорят повече за мъчнотиите си, но не и за причините на мъчнотиите. Вината не е в горчицата. Ако баща ти наистина се удавил, причината се крие другаде, а не в горчицата.

Христос казва: „Идете в Галилея, там ще ме видите“. – Какво представя Галилея? – Мястото на Любовта. Там ще я видите. Значи Любовта може да се види, да се реализира. Когато видите Любовта, т.е. когато видите Христа, ще носите други имена. Иде времето на възкресението! Преди две хиляди години възкръсна Христос, а сега ще възкръснат Неговите ученици. Явява се въпрос кой ще възкръсне, и кой няма да възкръсне. Възкресението трябва да дойде общо. Някои искат да ме убедят, че са възкръснали вече. Питам: Видели ли сте Любовта? Готови ли сте да се жертвате за всички? Жената казва: „Напуснах мъжа си“. – Много естествено, не си възкръснала още. Мъжът казва: „Напуснах жена си“. – Не си възкръснал още. Възкръсналият никога не напуща възлюбения си. Той отива при душата на своя възлюбен и споделя истината с нея. Достатъчно е само по една дума да си кажат, за да се разберат. Само ония души си служат с истината, които се обичат. Да се разговаряме на Божествен език, да си говорим истината, това значи да живеем в закона на Любовта. Днес жената се разговаря с мъжа си, нарича го миличък, а вътре в себе си иска по-скоро той да излезе, за да остане сама вкъщи. Каквато е нейната искреност, такава е и на мъжа. Това са двамата индийски герои, които плачат без да кажат причината за плача. Жената казва: „Моят брак излезе нещастен“. И мъжът казва същото. – Нещастието ти не е в брака, но в греховете, които правиш. Жената се оплаква, че родила много деца. – И в това не е нещастието. Нещастието се крие в това, че не познавате Господа. Той хлопа всяка сутрин на вратата, да ви събуди, но вие не искате да станете. Някой изгубил богатството си, страда, плаче, търси виновника за това. Бог е взел богатството му и казва: „Да видим, ще ме познае ли?“ Някой владика остарял, уволняват го, и той страда. И той не познава Господа. След всичко това хората минават за вярващи; те се произнасят кой е свет човек и кой не е; кой е праведен, кой има Любов. Това не е тяхно право. Само Господ знае кой е вярващ, кой е светия, и кой има Любов. Закон е: Човек човека не може да роди. А като умножите 2 по 2, ще получите четири. Числото четири само не може да се произведе, друго число ще го произведе. Казваш: „Аз искам да любя“. – Не, ти не можеш да любиш. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила, а ближния си като себе си“. Значи първо ще възлюбиш Господа, а после ближния си. Отде ще вземеш Любовта, ако не възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и сила? На пазар Любовта не се купува. В бъдеще, като се жениш, ще питаш възлюбения си: „Миличък, възлюбил ли си Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила? Ако си Го възлюбил, и Той живее в тебе, и аз ще се съединя с тебе“. Като се съединят двама души, ще образуват едно ново число. – Кое е то? – Детето. Трябва ли след това да се питаш: „Обичам ли себе си?“ Трябва ли да питаш, дали печката топли? Щом си запалил огъня, печката непременно ще топли. Казваш: „Ти трябва да знаеш, че съм малко по-особен човек“. – Как се изразява твоята особеност? Особен си, защото твоята кесия е по-голяма, повече събира. (В съседния двор засвириха гайди, зурли.) – Понеже говорим за Любовта, нека посвирят малко. Ще имате търпение, докато свършат. Те не са научили изкуството да свирят. Зурлите им много бръмчат. Това показва, че тия музиканти нямат Любов. Млади и стари, вложете Любовта в себе си, да заживее Христос не само на небето, а в душите, сърцата, умовете и волята ви. Само така ще приложите новото учение на опит. Доста глаголстване! Никой никога да не критикува! Не критикувай брата си, нито сестра си! Сега няма да ви кажа „Христос възкресе!“ Но ще ви запитам: Влязла ли е Любовта в умовете, в сърцата, в душите и във волята ви? На ония, в които Любовта е влязла в умовете, в сърцата, в душите и във волята, казвам: Христос възкресе, и Любовта възкръсна! Не чакайте да дойде времето за това, не очаквайте на еволюцията, не чакайте да дойде Любовта отвън. Да дойде Любовта вътре във вас! Само тогава ще бъдете силни и красиви. Щом се научите да любите, няма да остарявате, ще бъдете млади, на 33 години. Като остареете, ще снемете старите си кожи. Така ще се подмладявате постоянно и ще живеете, колкото искате. Да бъдем млади в Любовта! Това е новото учение. Човек е млад, докато люби; щом престане да люби, остарява. Докато люби, човек е учен; щом престане да люби, знанието се губи. Всеки може да опита Любовта. Христос казва: „Идете, известете на братята и сестрите ми да отидат в Галилея, там ще ме видят“. – Де е Галилея? – Не питайте, не сте още за там. Един ден ще научите де е Галилея. Иде възкресението на Любовта! Сега няма да казвате „Христос възкресе“, но ще кажете: „Да възкръсне Любовта! Да се разпръснат враговете, които ни мразят!“ Вашето сегашно верую, вашето сегашно учение се заключава в следното: „Господи, да бъде Твоята воля, но да стане нашата! Господи, да бъде Твоята Любов, но да стане нашата !“ Аз бих казал: Господи, да бъде нашата воля, но да стане Твоята! Господи, да бъде нашата любов, но да стане Твоята! Това са максимите, които човек може да приложи. За оня, който има Любов, никаква сила не може да му противодейства. Това е човек с ново разбиране. Той живее в мир и светлина. Ако имате Любов, навреме ще жените дъщерите си, и зетьовете ще идат доброволно и навреме. Дето е Любовта, там е печалбата, там е знанието.

Иде Любовта в света. Голямо течение иде! Който не е герой, да не ходи по бреговете, защото водата ще го отнесе. Казано е в Писанието: „Гняв Божи иде!“ – За кого? – За тия, които нямат Любов. Това учение е за днес, за днешната култура. Страданията на сегашните хора са по-тежки от тия във времето на Христа. Разрешаването на всички трудни въпроси е в Любовта. Тя ще дойде в реална, жива форма и ще помете всичко старо.

Сега говоря на ваш език: Който е готов, ще възкръсне; който не е готов, ще стане на вода, т.е. ще умре. Обаче, за оня, който познава Любовта, смъртта не го хваща. Желая на всички още днес да срещнете Христа. Вие Го очаквате в бъдеще, но желая още днес да Го срещнете. Да срещнете Христа, това е велика истина, която мъчно може да разберете. От среща до среща има разлика. Някога възлюбеният среща своята възлюбена и казва: „Не е тя!“ – Защо? – Не е разположена, не я познава такава. Ето защо, когато срещнете Христа, бъдете разположени. Бъдете герои! Носете страданията си леко! Само така Христос ще ви познае, и вие – Него.

Приемайте и прилагайте Любовта. Измервайте ръката си да видите, с колко се е разширила. Само така ще се справите със злото. Това значи да проникне Любовта във всеки дом – между мъже, жени и деца, във всяка църква. Без Любовта и големият, и малкият ще плачат за бащата, който се удавил в Герановото езеро.

„Идете, кажете на братята ми да идат в Галилея, там ще ме видят.“ Това са последните думи, които Христос отправя към вас, да отидете в Галилея, да Го видите, да познаете Любовта, която Той носи. Той иде сега да ви възкреси. Този е последният ден!

Желая всички да възкръснете! Виждам, че камъните на някои гробове започват да се тресат. Христос иде да отвали камъните. Мнозина идат с Него. Тогава Той ще каже: „Лазаре, излез вън!“ Поздравявам ви с Христовото възкресение! Желая да отидете в Галилея, да срещнете Христа, да ви каже лозинката за новия живот – възкресението на Любовта.

Беседа от Учителя, държана на 1 май, Великден, 1921 г. в София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Новиятъ човѣкъ". Недѣлни бесѣди. Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2002. 352 с. ISBN 954-9589-58-7.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето.

Възкръсение на Любовьта

„Тогазъ казва имъ Исусъ: Не бойте се; идете извѣстете на братята ми да идатъ въ Галилея и тамъ ще ме видятъ“ Матея, гл.28, ст.10

Ще взема за тема на бесѣдата си 10-ти стихъ отъ Евангелието на Матея.

Цѣлиятъ съврѣмененъ културенъ християнски [свѣтъ] празнува „Великъдень“, но тази година по една случайность има два „великдена“. Единиятъ „великъ день“ го наричатъ „Великъ день“ на богатитѣ, а другиятъ – на сиромаситѣ. Азъ не зная защо богатитѣ хора трѣбва да иматъ„великъ день“. И ако биха ме попитали, защо богатитѣ иматъ „великъ день“, ще кажа, че то е за да ги освободи Господь отъ богатството, защото най-голѣмото зло за богатитѣ сѫ паритѣ. И тъй, богатиятъ трѣбва да празнува „великъ день“, за да се освободи отъ богатството, ако е затлъстѣлъ, да падне малко шкембето му, ако сърцето му е затлъстѣло, да отпаднатъ малко отъ мазнинитѣ му. Ако не вѣрвате въ това, попитайте лѣкаритѣ, ще ви кажатъ какво влияние иматъ мазнинитѣ върху жизненитѣ органи на организъма. Ако ме попитатъ, защо бѣднитѣ празнуватъ. – За да се нахранятъ, гладни сѫ. Все за това ядене! Но въ яденето има допирни точки. Богатитѣ търсятъ възкръсение, но Христосъ е освободенъ отъ онѣзи стари идеи, които човѣчеството държи отъ робството. Бѣднитѣ, които сѫщо искатъ да празнуватъ „великдена“ и тѣ искатъ освобождение. Отъ какво? – Отъ материалното робство.

Сега, за да може да разберете тѣзи два „великдена“, трѣбва да живѣете и съ богати и съ сиромаси. Най-голѣмо изкуство е да знаешъ да живѣешъ съ богатъ човѣкъ и да знаешъ да живѣешъ съ сиромахъ човекъ.

Ние не се нуждаемъ отъ да разглеждаме въпроса, какъ е възкръсналъ Христосъ, ние за гробове не се интересуваме, важна е основната идея, която е вложена. И да е разпнатъ Христосъ и да е въ гроба си, това не ни интересува. Момъкъ, който иска да се жени не се интересува толкова отъ това, дѣ се е родила момата, жизненъ въпросъ за него е самата мома. Кѫщата е нѣщо второстепенно. Обаче въ съврѣменния културенъ свѣтъ даватъ повече тяжесть на кѫщата и гробищата, отколкото на живитѣ хора. „Туй си има своитѣ икономически причини, икономически съображения“, тъй казватъ бѣднитѣ хора. Защо служатъ днесъ на Христа? – Защото пари, хлѣбецъ, житце имъ дава. Разбира се! Но нека Христосъ не тури никакъвъ бюджетъ на свещеницитѣ, да видите какъ нѣма да има никакво проповѣдване! Пъкъ и да съкрати малко хлѣба нѣма да се събиратъ хора въ църквитѣ. И бѣднитѣ, които иматъ нѣкакви идеали и тѣ сѫ все за ядене.

Това, което съединява всички хора, това сѫ идеитѣ на хлѣба. Че Христосъ дошълъ отъ небето, родилъ се, възкръсналъ, това е второстепенно нѣщо. Само че, едни хора казватъ, че търсятъ Христа, а други – не. Това е бошъ-лафъ, т.е. и да е вѣрно, пакъ е лъжа.

Сега може да каже нѣкой, че моитѣ думи сѫ много силни, но обиколете съврѣменния свѣтъ, навсѣкѫдѣ ще намѣрите тази гола истина. Азъ не критикувамъ, но констатирамъ единъ фактъ. Когато наблюдавамъ една рана, казвам, че тази рана има 2 см дълбочина и 10 см. широчина. Ако не вѣрвате, провѣрете!

Защо е дошълъ Христосъ на земята, каква е Неговата основна идея? Идеята, която може да разрѣши всички въпроси и умствени и сърдечни и социални, това е законътъ на онази жива любовь. Въ какво именно седи тази жива любовь? – Да знаешъ, че всѣки човѣкъ въ свѣта чувствува и страда, като тебе и тогава има такива нужди, както и ти. Слѣдователно да влѣзешъ напълно въ неговото положение, както и на себе си и да си готовъ да му помогнешъ, както и на себе си. Това е философия, това е науката, която за въ бѫдеще ще се приложи. Това е човѣчество! А сегашното? Срѣщнатъ се: „Христосъ възкресе!“ Знаете ли какво значи? Когато ти дойде отвънъ нѣкой гостенинъ, казвашъ: „Радвамъ се.“ Постои день–два, започвашъ да го питашъ: „Колко врѣме ще стоишъ, какъ ще си отидешъ?“ Това е важното, колко врѣме ще стоишъ – ако е за 2–3 дни, добрѣ дошълъ, но ако е за повече… Значи до тамъ сме достигнали, за 2–3 дни е нашето братство. За 2–3 дни, както и да е, но остане ли нѣкой приятель 1–2 дни повече, разваля се и приятелството.

Думата Исусъ е символична, съдържа въ себе си три велики основни принципи. Единиятъ принципъ означава сила, която твори, прѣобразува живота, дава ново направление. Исусъ не е човѣкътъ, който се занимава съ бабини деветини, Той се занимава съ редъ велики Божествени истини, които турятъ всичко въ редъ и порядъкъ.

Вториятъ принципъ е тази жива енергия, която никого не набожда на игли, както ние правимъ, когато изучаваме малкитѣ бубулечки, пеперуди, тази жива енергия всичко туря въ изправность, на всичко дава животъ, никого не умъртвява, т.е. тя е съхраняюща сила или както я наричатъ „законъ на любовьта“.

Третиятъ принципъ това е законътъ на равновѣсието, законътъ, който уравновѣсява, всички спорове, които се подигатъ между хората. Спороветѣ, това сѫ естествени. Нѣма да се спирамъ да обяснявамъ защо се явяватъ спорове, вие ги знаете. Въ България, въ едно малко градче направили баня. Гражданитѣ се раздѣлили на двѣ партии, съ какво да постелятъ банята. Еднитѣ казвали, че дъскитѣ трѣбвало да бѫдатъ гладки, хириндосани, а другитѣ казвали, че не трѣбвало да бѫдатъ хириндосани, да не се пада. И 8 000 години хората все спорятъ съ какви дъски да бѫдатъ послани банитѣ. Най-послѣ изпращатъ единъ държавенъ инспекторъ, да уреди този споръ. И той рѣшава да се постели банята съ една хириндосана и една нехириндосана дъска. Тъй че, които поддържатъ въпроса за хириндосани дъски, ще бѫдатъ задоволени и които поддържатъ съ нехириндосани дъски и тѣ ще бѫдатъ задоволени. Ако ме попитате какъ ще бѫде вашата баня, ще кажа: „Който е отъ хириндосанитѣ, ще върви по своята дъска, който е отъ нехириндосанитѣ, ще върви по своята дъска.“ Само да има миръ.

Човѣкътъ, който съдържа тѣзи три принципа, казва: „Идете извѣстете на братята ми да идатъ въ Галилея и тамъ ще ме видятъ.“ Казва се: „Не бойте се.“ На какво се дължи страха? – На изневѣрване. Нашитѣ майки, бащи, братя и сестри сѫ изневѣрили съ хиляди години и сега никому не вѣрватъ. Нѣкой казва: „Ти казвашъ нѣщо, но вѣрно ли е това, ще дадешъ ли паритѣ назадъ?“

И тъй страхътъ е произлѣзълъ отъ изневѣрване на хората. Тогава лѣкътъ за страха е любовьта. Страхътъ е най-голѣмата болесть, която съврѣменнитѣ хора иматъ. Той е една уловка, една слабость за човѣшкия характеръ и 99% отъ прѣстѫпленията се дължатъ на страха. Слѣдователно, всѣки отъ васъ, който иска да бѫде герой въ сърцето си не трѣбва да има абсолютно никакъвъ страхъ. Неговото сърце трѣбва да бѫде пълно съ любовь, но не любовь отъ картошки или просо. Едно врѣме, когато ечемикътъ, житото, ръжьта, овесътъ и царевицата отивали да воюватъ, да освободятъ свѣта отъ нѣкакво робство, намѣрили просото за най-дребно и му казали: „Тебе ще оставимъ въ наше отсѫствие да хранишъ свѣта, а послѣ като побѣдимъ, всѣки ще си заеме длъжностьта.“ Тогава то запитало: „Кажете ми, моля ви се, мога ли да позволявамъ на хората да правятъ отъ мене баница?“ Тѣ му казали: „Ти за хлѣбъ стани, че остави за точено за баница.“ Сегашнитѣ хора говорятъ за култура, за точено. Той за хлѣбъ не е, а иска точено да стане. Той още своя животъ не е изправилъ, а за небето мисли, какво ще бѫде точеното. Ти най-първо изправи живота си.

Сега Христосъ казва: „Не бойте се, азъ нося единъ новъ елементъ на любовьта.“ У кои? – На моитѣ братя, а не на външнитѣ. И днесъ азъ говоря само на моитѣ братя, а не и на външнитѣ. Онѣзи, който признаватъ братството, тѣ сѫ хората на новата култура, а онѣзи, който не признаватъ братството тѣ сѫ хората на старата култура. Въ старата култура ще може да намѣрите името си въ поменика, тамъ има класификация, еди-кой си ще бѫде графъ, контъ, министъръ прѣдседатель, свещеникъ, проповѣдникъ, всичко ще намѣришъ тамъ, но никѫдѣ човѣка не може да намѣришъ. Нѣкой казва: „Азъ съмъ учитель.“ По какво? – „Прѣподавамъ математика.“ – Е, какъ я прѣподавашъ? – „Е какъ, имаме десеть основни числа отъ 1–10, всичката математика е въ това, въ 10-тѣ основни числа. Правимъ разни комбинации, както търговцитѣ, дѣлимъ, събираме, корени вадимъ.“ Но отъ изваждане до изваждане има разлика. Ако изваждате единъ зѫбъ отъ устата на човѣка и изваждате едно растение съ коренитѣ му и го посаждате на друго мѣсто, това сѫ двѣ различни нѣща. Какъ вадимъ? – Съ килпиденъ, но има изваждане и съ търнокопъ, отдалечъ се вади съ него. Слѣдователно, тази математика, която хората изучаватъ, наричамъ въведение въ математиката.

Сегашнитѣ астрономи казватъ, че материята нѣкога била въ спяще състояние и послѣ, като се събужда, започва да се върти и отъ нея се образували живи колелета. И сега започватъ да изучаватъ тѣзи колелета, но за онази разумна причина, която образува колелетата и поменъ нѣма. А това движение, което става вѫтрѣ въ свѣта, това е разумниятъ човѣшки духъ, който се върти и движи всичко. Въ свѣта има само едно реално движение, което го прави реаленъ. Въ съврѣменната философия има два термина, който философитѣ употрѣбяватъ – субстанция и есенция. Субстанцията означава формата на нѣщата, видимото, а есенцията е невидимото, неуловимото, от което ставатъ нѣщата. Нѣкой казва: „Това е есенцията на нѣщата.“ Хората не учатъ есенцията на нѣщата, а само формитѣ.

И тъй, братството, това е субстанцията на нѣщата. Братството и сестринството сѫ двѣ най-красиви форми, който сѫществуватъ на физическия свѣтъ и по-красиви форми отъ тѣхъ нѣма. Най-красивата субстанция, това е формата на братъ. И всѣки, който иска да бѫде красивъ, като ангелъ, трѣбва да развива чувството на братство и сестринство. Това е единъ законъ.

Като гледамъ лицата ви, не виждамъ много братство и сестринство у васъ. Знаете ли какви сѫ лицата на братята? Въ свѣта на братя и сестри тръне нѣма; въ свѣта на братя и сестри празнини нѣма. Въ думитѣ на брата има само едно съдържание, думитѣ му сѫ само съ една идея, съ едно значение. Тамъ, въ братството и сестринството думитѣ не могатъ да се доказватъ по другъ начинъ, тѣ сѫ точно опрѣдѣлени математически величини.

Сега тукъ въ свѣта ще спорятъ кой е християнинъ. Като дойде нѣкой новъ членъ, ще го подложатъ на изпитъ шесть мѣсеца и послѣ ще го приематъ. Какви сѫ признацитѣ, че той е готовъ? Споредъ евангелиститѣ, първо той трѣбва да плаче, послѣ да се кае за грѣховетѣ си и трето да докаже, че е готовъ да се жертвува за благото на свѣта. Тогава казватъ: „Този човѣкъ е за насъ.“ Православниятъ пъкъ, той се ражда православенъ. Той като излѣзе отъ баща си, казва: „Азъ съмъ православенъ, защото баща ми бѣше такъвъ.“ Тѣ сѫ по-близо до истината, защото юрдечка все юрдече ще роди, разбира се. По какво се отличава това православие? Най-първо въ православието човѣкъ трѣбва да вѣрва въ църквата, въ владицитѣ и поповетѣ, въ вселенскитѣ събори, въ Евангелието и прѣданията, въ Господа Исуса Христа. Затова на православието не му върви. Това не е упрѣкъ, азъ нѣмамъ намѣрение да осмѣя никого, много сериозенъ съмъ. Въ братството нѣма такова подраздѣление на наши и ваши, тамъ всички сѫ наши; въ братството нѣма вдовици. Единъ народъ или църква, дѣто има вдовици, тамъ нѣма братство и сестринство.

На какво се дължи вдовството? Мѫжетѣ отиватъ на война, убиватъ ги. Едно врѣме мѫжетѣ съ били вдовици. Когато мѫжетѣ водятъ война, има вдовици, а когато женитѣ водятъ война, има вдовци. Въ такива общества братя и сестри нѣма. Азъ говоря отъ гледище на християнската култура. Слѣдователно, въ тази култура нѣма ни поменъ отъ вдовици и вдовци, тамъ нѣма ни поменъ отъ умрѣли, че този умрѣлъ, онзи умрѣлъ, че този билъ светия, тамъ всички сѫ светии. Светии по отношение на небето, а братя по отношение къмъ земята. А сега хората турили светиитѣ горѣ, дѣто нѣматъ нужда, а братята свалили долу; хората обърнали свѣта надолу съ главата и се чудятъ защо свѣтътъ не върви.

Братята трѣбва да бѫдатъ горѣ, защото само твоятъ братъ или твоята сестра сѫ искрени, за да могатъ да те извадятъ отъ кладенеца, а светията трѣбва да свети съ своята лампичка, та да показва на онѣзи, които работятъ. Дѣ сѫ светиитѣ, дѣ сѫ българскитѣ светии? Мъртви светии не искамъ. Живи трѣбва да сѫ, съ фенерчета. И сега искатъ да ме убѣдятъ, че имали светии.

Въ какво се заключава светията? Той живѣе съобразно Божия законъ. Христосъ казва: „Идете, кажете на братята ми да идатъ въ Галилея и тамъ ще ме видятъ.“ Галилея е мѣстото, дѣто можемъ съ ума си да разберемъ тѣзи нѣща. Трѣбва да бѫдемъ високо благородни, високо интелигентни, а не като вълкътъ да донесе агнето за своето вълче. Не, високо благородни и интелигентни трѣбва да бѫдемъ за всички. Сега може да ме упрѣкнатъ нѣкои, но азъ слушамъ животнитѣ, питамъ ги какво мнѣние иматъ за васъ. Срѣщна нѣкоя кокошка, питамъ я: „Съврѣменнитѣ християни, истински християни ли сѫ?“ – „Не, защото тѣ на общо основание ни колятъ, яйцата ни взиматъ.“ Това фактъ ли е, питамъ ги. „Да, ела да видишъ каква гюрюлтия се дига изъ курницитѣ.“ Срѣщамъ волове, питамъ ги: „Какъ сѫ вашитѣ хора, християни ли сѫ?“ – „Нѣма ни помен от християнство, като ни впрегнатъ, цѣли 12 часа работа и малко сѣнце отъ врѣме на врѣме, а като остарѣемъ кожата ни одиратъ.“ Това не е християнство, робство е това. Ако четете 66 глава отъ Исаия, ще видите, че той прѣди 3000 години е казалъ, че онзи, който коли волъ, прѣдъ Бога е като онзи, който убива човѣкъ. Този човѣкъ прѣди 3000 години е ималъ единъ по-високъ моралъ, отколкото днешния.

„Христосъ възкресе“, казватъ. Да, но за вашитѣ волове, кокошки не е възкръсналъ. А до тогава докато Той не възкръсне за вашитѣ волове, за вашитѣ кокошки, не може да влѣзете въ царството Божие. Азъ взимамъ думата волове, кокошки въ прѣносна смисъль. И съмъ правъ. Тогава турямъ единъ новъ моралъ въ живота. Преди 2000 години Христосъ каза така: „Да възлюбишъ ближния си, както себе си.“ Тѣ сѫ взели само една часть отъ стиха. Христосъ е подразбиралъ: Да възлюбишъ всички буболечки отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, както себе си. Защото има буболечки, които хората сѫ направили.

Нѣколко студенти отъ единъ американски университетъ събрали части отъ различни буболечки, сглобили ги и образували отъ тѣхъ единъ новъ видъ буболечка. Занесли я на професора си и го запитали: „Господине професоре, намѣрихме единъ новъ типъ буболечка, не знаемъ къмъ кой класъ да я отнесемъ.“ Професорътъ я разгледалъ и имъ казалъ: „Момчета, това е “хъмбъкъ„, т[о е] ваша измислица.“ Не се лъже този професоръ! Така и ние, много такива „хъмбъкъ“ сме направили и казваме, че Господь ги е направилъ. Това сѫ наши измислици. Може ли да влѣзете въ всѣка една бубулечица, която въ Божествения свѣтъ мисли тъй както всѣки човѣкъ?

Да ви обясня разликата между малкитѣ животни и васъ. Тѣ се отличаватъ само по това, което сѫ свършили. Който е свършилъ повече работа, мислимъ че е направилъ своето, че е по-интелигентенъ. Онзи, който не е довършилъ, значи е по-малко интелигентенъ. Казвате: „Тѣ сега сѫ прости.“ Питамъ: Прѣди колко хиляди години паякътъ научи да прави своята мрежа? Знаете ли колко години тази култура е прѣдставяла една висша култура? Отъ тази култура е останала сега една тънка мрежа и паякътъ казва: „Това е нашата култура, тънка мрежа може да направимъ.“ Паякътъ е намѣрилъ най-ефикасенъ методъ за изпридане на една такава нишка съ най-малко срѣдства.

Питамъ: Дѣ е нашата нишка? Паякътъ има вече една нишка, която може да прѣдстави на изложението, но ние съврѣменнитѣ културни хора, какво ще изпратимъ на изложението? Я, ми кажете, какво биха изпратили българитѣ християни на изложението? Още нѣма нищо какво да изпратимъ. Азъ ще ви бѫда много благодаренъ, ако може да ми покажете какво ще бѫде това изобретение, което вие може да изпратите на небето, за да привлече вниманието на онѣзи тамъ възвишени културни хора.

Днешнитѣ хора спорятъ кой най-много се е проявилъ въ свѣта. Това ще уподобя съ единъ разказъ: Прѣди исторически врѣмена, нѣкѫдѣ въ Азия живѣлъ единъ бѣденъ човѣкъ, който билъ най-добрия човѣкъ въ цѣлия свѣтъ. Господь, като харесалъ живота на този бѣденъ човѣкъ, праща двама ангели да турятъ единъ вѣнецъ на главата. Въ какво се състояла неговата святость? Този бѣденъ човѣкъ прѣкаралъ цѣлия си животъ при коренитѣ на едно дърво въ плачъ и молитви. философията е въ това, защо е трѣбвало да стои тамъ и да плаче? Ще ви разкажа по-надълго историята на това дърво. Нѣкога, още прѣди появяването на хората на земята, още въ йерархията на ангелитѣ и архангелитѣ, когато се развивала тѣхната култура, Господь изпратилъ единъ отъ тѣзи военачалници на земята да помага, обаче той като дошълъ, срѣщналъ една красива жена, оженва се за нея и забравилъ работата си. Затова Господь го обърналъ на едно буково дърво и съ хиляди години главата му била забита надолу, за да се учи. И този бѣденъ човѣкъ е трѣбвало да прѣкара цѣлия си животъ при коренитѣ на това дърво, да плаче и да го облива съ сълзи, за да спаси военачалника. Като видѣлъ Господь тѣзи усилия на слабия човѣкъ, изпратилъ ангелитѣ да му донесатъ вѣнецъ. Обаче, като носили вѣнеца, видѣли една хубава мома и започнали да спорятъ кому да турятъ вѣнеца, на момата или на бѣдния човѣкъ. Тѣ го разкѫсали и турили половината вѣнецъ на момата и другата половина на бѣдния човѣкъ, на светията. Сега този вѣнецъ на любовьта е разкѫсанъ, работитѣ не вървятъ. Кой е истинскиятъ човѣкъ, който заслужава вѣнеца, дали момата или този, който плаче при дървото и повдига хората нагорѣ.

Слѣдователно всички трѣбва да работите като този, който плакалъ да обърне Господь умоветѣ и сърцата на хората. Сега тѣзи хора, който сѫ много по-умни, дошли на земята и съгрѣшили и този еретикъ трѣбва да се моли и плаче за тѣхъ, за да се повдигнатъ. И съ Василевитѣ молитви въ църквата проклинатъ лошитѣ духове. И тѣзи хора слѣдъ толкова врѣме стоятъ много по-ниско, отколкото тѣхнитѣ църковни схващания.

Сега други двама ангела слизатъ отъ небето, и пакъ носятъ вѣнецъ. Но понеже църквата е невѣста на Христа, искатъ пакъ да произведатъ сѫщия раздоръ, всички искатъ да разкѫсатъ вѣнеца, пакъ да взематъ половината, но този пѫть нѣма да имъ се удаде. Сега всички питатъ: На коя църква се пада вѣнеца? – На никоя църква. Единствениятъ човѣкъ, който заслужава вѣнеца, е Христосъ. Той е живъ и сега живѣе на земята, но не може да Го познаете. Да сте видѣли Христа, значи да се проникнете отъ Неговата любовь, да дадете право на всѣки вашъ малъкъ братъ да го питате: „Градишъ ли?“

Тъй стои новиятъ законъ, който е единствениятъ – законътъ на Любовьта. Той включва само едно правило, това е правилото на Истината, да не се лъже; само единъ пѫть – пѫтьтъ на Мѫдростьта; само едно благо, това е добродѣтельта; само едно право, това е Божията Правда.

Сега вие стоите и ме ровите, дали говоря истината, че какъвъ съмъ т.н. Нѣма какво да ме ровите. Вие като ровите и себе си разравяте. На мнозина съмъ казалъ, че тѣ като ме ровятъ, търсятъ ме въ това тѣло. Тукъ не съмъ азъ. Тукъ съмъ привидно, единъ день ще се изгубя, ще се дикизирамъ и тогава ще ме срѣщнете, нѣма да ме познаете. „Че кѫдѣ е Господинъ Дѫновъ?“ Нѣма да го познаете. Така бѣше и съ Христа.

Ще кажете: „Ами и ти ли знаешъ какво ще стане въ Ерусалимъ?“ Ние може да хвърлимъ бѣлитѣ коси, тази форма. Всичко това е външно. Ние не мислимъ за свѣта тъй, както вие мислите. Всички форми, които Богъ е направилъ, азъ ги считамъ святи. За мене единъ волъ е толкова важенъ, колкото и единъ човѣкъ. За мене една птичка е толкова важна, колкото и единъ професоръ. Ще кажете: „Това е много казано.“ Въ всѣки индивидъ работи Божествения Духъ и всѣки, който спъва този индивидъ, спъва работата на Божествения Духъ. Ще се спрешъ до нѣкое дърво и ще гледашъ съ благоволение на него, нѣма да кѫсашъ клончетата му. Това не е моралъ.

Докато хората колятъ говедата, докато правятъ войни, не може да има любовь въ свѣта, слѣдователно не може да има и миръ. За това учение е безразлично кой ще управлява. Нека управляватъ богатитѣ, но стига да не убиватъ, да не затварятъ, нека управляватъ бѣднитѣ, но стига да не убиватъ, да не затварятъ, всички да приложатъ закона на любовьта. За който и да е строй това се изисква. Това е важно не само за сегашния строй, но и за нашитѣ души. Азъ проповѣдвамъ това учение и за домоветѣ ви. Нѣкоя жена е недоволна отъ мѫжа си, излѣзе вънъ, срѣщне друга нѣкоя жена, оплаква се, не го бива мѫжа. Тя не е познала мѫжа си. Нѣкой мѫжъ се оплаква отъ жена си недоволенъ е отъ нея. Че той не е позналъ жена си, не е разгѫналъ гънкитѣ, да види какъвъ изворъ ще излѣзе отъ нейното сърце. А сега ти си запушилъ сърцето съ вълна. Когато любишъ, не трѣбва да искашъ. Законътъ на любовьта е такъвъ, че който иска, той не люби. Сега казвате: „Азъ те много обичамъ, дай ми пари на заемъ.“ Който иска азъ ще му дамъ, ще му кажа: „Братко, какво искашъ?“ – „Това и това.“ – „Азъ съмъ готовъ да ти услужа.“

И каза Христосъ: „Идете, кажете на моитѣ братя, които сѫ готови да приложатъ моето учение на земята да идатъ въ Галилея.“ Христосъ не казва на небето, а на земята. Ако тукъ на земята не може да живѣемъ въ любовь, какъ ще живѣемъ горѣ? Мислите ли, че тѣзи хора, които сѫ достигнали такова съвършенство, ще ни пуснатъ тамъ. Тѣ ще ни кажатъ: „Може да минете като странници, но колко дни ще стоите?“ И послѣ пакъ назадъ. И сега за всинца ни най-голѣмото изкуство е да знаемъ да любимъ.

Онзи день дойде при мене единъ приятель, разказва, че сестра му била болна. Казвамъ му: „Нека приложи закона на любовьта, ако може да люби, ще се излѣкува. Опитай рѫката дали е нараснала малко. Ако има малко нарастване, значи тя има любовь.“ Провѣрявайте всички съ себе си това. Ако имате поне 1 мм разширение, ще кажете: „Братко, моята любовь се качила 1 мм повече.“ Все трѣбва да има поне едно малко разширение въ вашия организъмъ. Ако въ вашия организъмъ нѣма никакво измѣнение, у васъ нѣма никаква любовь и Христосъ на такива души не говори, защото тѣ спятъ.

И тъй, азъ искамъ сега всички да станете братя и сестри, но трѣбва да бѫдете искрени, да казвате това, което е въ сърцата ви.

Ще ви приведа единъ анекдотъ. Прѣдседательтъ на Съединенитѣ Щати поканилъ единъ день въ Вашингтонъ на обѣдъ двама индийци. Между другитѣ ястия, той сложилъ на масата и малко горчица. Младиятъ индиецъ турилъ на хлѣба си малко горчица, но като хапналъ, потекли му сълзи. По-стариятъ го пита: „Защо плачешъ?“ – „Дойде ми на ума, че баща ми се удави въ Гирановото езеро.“ Подиръ малко и по-стариятъ индиецъ хапналъ малко отъ горчицата и нему се просълзили очитѣ. – „Ами ти защо плачешъ,“ го запитва първиятъ индиецъ. – „Защото не можа да се удавишъ и ти миналата година съ баща си.“

Сегашнитѣ християни всички говорятъ за своитѣ мѫчения, а не и за причинитѣ. Не че горчицата е виновна, а че бащата се удавилъ. А що е горчицата? Тя е съврѣменнитѣ прѣстѫпления, които ставатъ въ свѣта. И Христосъ казва: „Идете въ Галилея, тамъ ще ме видите.“ Какво? – Любовьта. Любовьта може да се види, тя може да се реализира. Когато видите Любовьта, когато видите Христа, нѣма да се наричате съ тѣзи си имена. Сега иде възкръсението. По-рано възкръсна Христосъ, а сега – неговитѣ ученици. Сега е споръ кой възкръсва и кой не. Това възкръсение трѣбва да дойде общо. Нѣкои идватъ да ме убѣдятъ, че сѫ възкръснали. Питамъ: Любовьта видѣли ли сте я, готови ли сте да се жертвувате за всички? Нѣкоя жена казва: „Азъ напуснахъ мѫжа си.“ Че които не сѫ възкръснали, тѣ напущатъ мѫжетѣ си. Мѫжътъ казва: „Азъ напуснахъ жена си.“ Възкръсналъ човѣкъ не напуща, а той идва при своята възлюбена. Той ще дойде при душата на своята възлюбена и ще каже истината. Една дума като си кажатъ, ще се разбератъ. Това е великата Любовь, да си говоримъ по Бога, да си говоримъ истината. А сега жената казва: „Милички, това-онова,“ но задъ него: „Дано не стои въ кѫщи.“ И той отговаря съ сѫщата искреность. Това сѫ то двамата индуски герои, които плачатъ, но не казватъ защо. Жената казва: „Азъ съмъ много нещастна, имахъ единъ нещастенъ бракъ.“ Мѫжътъ казва сѫщото. Не е причината тамъ. Причината е, че вършишъ грѣхове. „Нещастна съмъ, народихъ много дѣца,“ казва жената. Не е причината тамъ.

И тъй, този живъ Господъ е слѣзълъ на земята и хлопа при вашитѣ врата, всѣка нощь ви събужда, всѣка вечерь тропа. Не познавате Господа. Нѣкой изгубилъ богатството си, страда. Господь му взима богатството и казва: „Да видимъ ще ме познае ли.“ Нѣкой владика остарѣлъ, уволняватъ го. Той страда. Никой не познава Христа. И при това минаватъ за вѣрующи, знаятъ за всички свети канони и кой светия да канонисватъ. Не е тѣхно право да канонисватъ светията. Кое е правда, Господь знае; кой люби, Господь знае. Другъ законъ има: човѣкъ човѣка не може да роди. А като умножишъ 2 × 2 ще получишъ 4, Числото 4 само не може да произведе 4, не може да произведе себе си, друго число ще произведе. Слѣдователно ние казваме: „Азъ искамъ да любя.“ Не, ти не можешъ да любишъ. Писанието казва: „Да възлюбишъ Господа съ всичкото си сърце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила, а ближниятъ си да възлюбишъ като себе си.“ Слѣдователно, като възприемешъ тази велика любовь къмъ Бога, послѣ ще я възприемешъ и къмъ ближния си. Ако не възлюбишъ Господа съ всичкото си сърце, душа, умъ и сила, отъ дѣ ще я вземешъ любовьта? Любовьта на пазарь не се взима.

И тъй, за въ бъдеще, като се женишъ, ще питашъ възлюбения си: „Милички, ти възлюбилъ ли си Господа съ всичкото си сърце, душа, умъ и сила? Ако е въ тебе Господь, азъ ще се съединя съ тебе.“ Тѣзи двамата като се съединятъ, ще образуватъ друго едно число къмъ своитѣ дѣца. Нѣма защо да питашъ азъ себе си обичамъ ли. Като запалишъ една печка, нѣма защо да казвашъ, че печката топли, тя сама ще отдѣля своята топлина.

А сега нѣкой казва: „Ти трѣбва да знаешъ, че азъ съмъ малко по-особенъ човѣкъ.“ Въ какво стои твоята особеность? Да, разбирамъ, твоята кесия е по-голѣма, повече взимашъ.

(Въ съседния домъ засвириха гайди, зурли. Учительтъ казваsmile.gif Нека посвирятъ малко, за любовьта говоримъ, ще имаме търпѣние. Тѣ не сѫ научили изкуството на свиренето и любовьта не е въ тѣхъ, защото зурлитѣ имъ много зъзнатъ. Тѣхната любовь е като на тѣзи зурли.

Всички млади и стари вложете любовьта, да заживѣе този живъ Христосъ не само на небето, а въ душитѣ, сърцата, умоветѣ и волята ви и да приложите това учение на опитъ! Доста глаголствуване! Никой никого да не критикува. Брата си да не критикува! Сега нѣма да ви кажа „Христосъ възкресе!“ Ще ви запитамъ: Любовьта въ сърцата ви влѣзла ли е, възлюбили ли сте я? Любовьта влѣзла ли е въ душите ви, любовьта влѣзла ли е въ умоветѣ ви и въ волята ви. Ако е влѣзла любовьта въ сърцата, душитѣ, умоветѣ и волята ви, на всички, у които е влѣзла, казвамъ: Христосъ възкръсна и любовьта възкръсна! De factum може да бѫде това. Не чакайте врѣмето, не чакайте еволюцията, не очаквайте любовьта, да дойде отвънка, а отвѫтрѣ да заживѣе и тогава ще бѫдете красиви.

Като се научимъ да любимъ, нѣма да остарѣваме, а ще бѫдемъ млади, по на 33 години, като остарѣемъ, ще снемемъ старитѣ си кожи, постоянно ще се подмладяваме и ще живѣемъ толкова врѣме колкото искаме.Това е новото учение, да бѫдемъ млади въ любовьта. Младъ е човѣкъ докато люби. Прѣстане ли да люби, той е старъ. Люби ли, той е здравъ, прѣстане ли да люби, той е боленъ. Люби ли, той е ученъ, прѣстане ли да люби, знанията изчезватъ. Тъй седи тази наука, всѣки може да я опита. Сега Христосъ казва: „Идете извѣстете на братята и сестритѣ ми да идатъ въ Галилея, тамъ ще ме видятъ.“ Ако питате дѣ е Галилея, за тамъ не сте. Вие трѣбва да знаете дѣ е тази Галилея.

И тъй, сега идва възкръсението на любовьта. Нѣма да се казва: „Христосъ възкръсна“, а ще кажемъ: „Да възкръсне любовьта и да се разпръснатъ враговетѣ, които сега ни мразятъ.“ Сегашното учение го прилагате тъй: „Господи, да бѫде Твоята воля, но да стане нашата! Господи, да бѫде твоята любовь, но да стане нашата!“ Азъ бихъ казалъ тъй: „Господи, да бѫде нашата воля, но да стане Твоята! Господи, да бѫде нашата любовь, но да стане Твоята!“

Тѣзи сѫ максимумитѣ, които човѣкъ може да приложи. Човѣкъ, у когото има любовь, нѣма сила, която да му противодѣйствува. Той ще има ново разбиране, въ дома му нѣма да има нещастия, а миръ. Дъщеритѣ му наврѣме ще се женятъ, зетьоветѣ нѣма да ги теглите насила. Ако имате любовь, загуба нѣма да имате. Ако имате любовь, учени навсѣкѫдѣ ще има. Сега любовьта идва въ свѣта. Голѣмо течение идва въ свѣта. Който не е герой, да не върви по брѣговетѣ, защото ще го завлѣкатъ, ще го отнесатъ.

Въ Писанието се казва: „Гнѣвъ Божий иде!“ Кое врѣме е то? Врѣме за тѣзи, които нѣматъ любовь. Това учение е за днесъ, за днешната култура. И сега страданията сѫ много по-тежки, отколкото въ врѣмето на Христа. Тѣзи социални разбирания ще се разрѣшатъ само съ любовьта. Тя ще дойде като реална форма, всичко ще помете.

И тъй, които сѫ готови, ще възкръснатъ, а които не сѫ готови, ще станатъ на вода. На вашъ езикъ казано – ще умратъ и като отидатъ на кости ще станатъ. Който познава любовьта, този законъ нѣма сила на него.

Бихъ желалъ всинца днесъ да се срѣщнете съ Христа. Вие все Го очаквате за въ бѫдеще, но днесъ да се срѣщнете. И колко мѫчно може да разберете тази велика истина, да се срѣщнете съ Христа. Нѣкой пѫть отъ срѣщане до срѣщане има разлика. Нѣкога възлюблениятъ срѣщне своята възлюблена и казва: „Днесъ не е тя,“ не я познава, не е разположена тя. Когато срѣщнете Христа, ще измѣните вашето разположение, ще бѫдете герои, за васъ мѫчнотии нѣма да има, омраза нѣма да има. И щом нѣма това, Христосъ ще дойде.

Сега започнете да правите опити съ любовьта, да правите измѣрвания. Само така ще се прѣмахне истинското зло. А това ще трѣбва да започне отъ вашитѣ домове, между жени, дѣца, въ църквата. Приложимъ ли го, ще има миръ, ако не – страдания ще има. Тогава и голѣмиятъ и младиятъ ще плачатъ все за Гирановото езеро.

„Идете, кажете на братята ми да идатъ въ Галилея, тамъ ще ме видятъ.“ Тѣзи сѫ послѣдните Христови думи, които отправя къмъ васъ – да отидете въ Галилея, да Го видите, да познаете любовьта, която Той носи въ свѣта. Той идва сега да ги възкръси. Този е сега послѣдниятъ день.

Азъ бихъ желалъ всинца да възкръснете. Сега вече виждамъ, че нѣкои камъни на гробоветѣ започватъ да се тресатъ. И Христосъ иде! Той идва, Той ще отвали камънитѣ и мнозина идватъ съ Него. Ще каже тогава: „Лазаре, излѣзъ навънъ!“

И азъ ви поздравлявамъ съ Христовото възкръсение! Да отидете въ Галилея, да срѣщнете Христа и да ви каже новата лозинка за новия животъ на любовьта!

Бесѣда, държана на 1 май 1921 година, Великъ день.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...