4. ДВЕТЕ ЧЕРКВИ

[valiamaria]

4. ДВЕТЕ ЧЕРКВИ

(В. «Алфа», г. I, бр. 1, 16.IV. 1924 г., стр. 2-3)

Днешната черква е престанала да интересува всички (освен тия, които търгуват с нея), защото е една къща без прозорци. Но нуждата от нейното съществувание за някои не може да се отрече. Тя трябва на всички, които, за да живеят, не се нуждаят от светлина. И всъщност винаги е имало две черкви. Една черква на гонените, гладните и жадните заради правда, добродетел и обич винаги е съществувала заедно с черквата на държавата. Откогато в историята се говори за държава и за държавно устройство, оттогава се говори и за двете черкви, които са биле постоянно в борба. Старият завет на свещеното Писание е изпълнен с борбите на тия две черкви, а Новият завет подчерта тия борби и ги остави в наследие нам. И няма по-безпощадни борби от религиозните. За славата Божия - освобождението гроба Господен от турците - римската черква организира седем кръстоносни похода и дотам беше всадила в душата на хората омразата и отмъщението против всичко «нехристиянско», щото беше завладяла и децата. Имаше един кръстоносен поход само от деца, които събратята на днешните попове пратиха по горите на Европа и Балканския полуостров да ги изядат зверовете и да измрат от глад. А «светата», като днешния синод, инквизиция изгори само за един век повече от 50 милиона човешки същества. И това все заради името и славата на Исуса Христа - носител на любовта.

Днес инквизиция нямаме. При разрешаването на въпроси като настоящия, поповете не могат да си послужат със светлината на костерите¹¹⁴, макар и Данаил Ласков да изказа преди три години във В. Търново публично своите съжаления за това. Да, инквизиция няма и ние мислим, че няма и да има. Но маниерът на поповете да горят всичко, което намират за «враждебно» на Христа, съществува и днес. Не можейки да турят на костер г-н Дънов и последователите му, те туриха там истината, която той носи. Поповете успяха да натрупат почти всички български вестници (с изключение само на два-три) на една голяма клада, и с тях изгориха учението на г-н Дънова. Между многото, които го хулят и разнасят никога небивали работи, за голямо съжаление, виждаме и някои професорски, министерски и др. вестници. Напоследък пламъците на тая вестникарска клада се усилиха от тия на един «факел». На него и на всички, които мислят като него, г-н Дънов, заедно със своите хиляди последователи, би могъл да им прошепне: «0, запора 51трИсИ:а5!»¹¹⁵

Днес българската черква организирва своите походи против опасната ерес на г-н Дънов. Дали ще бъдат пак седем тия походи - не знаем, но че ще се опитат да вдъхнат омраза и отмъщение против неправославните, даже и у пеленачетата- знаем. Но, както е било винаги, така и днес всички «сектанти» са готови да посрещнат «благословиите» на «святия» синод. И нещо повече - те искат това, което днес поповете вършат.

Когато кръстоносците отидоха на изток, да освобождават гроба Господен, много от тях убиваха и ограбваха «неверните». Но между кръстоносците имаше и интелигентни синове на запада, които се натъкнаха на окултните школи там. Пред блясъка на това величествено знание, тъй копнеещи по него, те ослепяха за всичката слава и мощ на римокатолическата черква и когато се върнаха в Европа, пренесоха светлината, пламнала в техните души. Рицарите станаха началници на тайните ордени: Тамплиери, Хоспиталиери, Малтийци, Иоанити, рицари на «Златното руно» и много други, които по-после дадоха Ро-зенкройцерите, Мартинистите, Илуминатите, франкмасоните и пр.

По тоя начин римската черква възкреси сама своя смъртен враг - окул-тизма, и остана твърде жалка със своите костери и йезуити пред великите умове и сърца, които заблестяха в обществата на окултистите. Събитията се повтарят. И това, което е станало в миналото, ще стане и днес.

Алфонс