Jump to content

12. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО РЕДАКТОРА НА «ДУХОВНА КУЛТУРА»


Recommended Posts

12. ОТВОРЕНО ПИСМО ДО РЕДАКТОРА НА «ДУХОВНА КУЛТУРА»

(В. «Алфа» г. I, бр. 2, 25.IV.1924 г., стр. 2-3)

Уважаеми господине,

Нямам честта да Ви познавам лично, пък и не се надея някога да имам, защото съм «дъновист», а те, според рапортьора от Старата школа са 15 000 в България, и ако Вие почнете да се запознавате с всеки от тях, ще загубите много от скъпото си време. Считайки Ви за един достоен защитник на «светата» православна църква, аз Ви излагам моето разбиране за учението на г-н Дънов, което, струва ми се, се споделя от всичките ми съученици, с молба да ме коригирате там, където съм погрешен. Не мислете, че ако ми направите тази чест, трудът Ви ще остане безполезен. Ако аз съм един от безвъзвратно загубените за майката църква, има и други, които още не са. И нека Ви кажа това, което досега не е още казвано: г-н Дънов много ще Ви благодари, ако успеете да го освободите от един грамаден баласт, нужен само на поповете за удобство на техните крака и джебове, защото той не иска хиляди, а само неколцина. Защото повечето от тия, които му викат: «Учителю, Учителю», го следват само заради това, че ги храни с «хляб и риба». И много от тях, ненахранени при първото им потропване на неговата врата, стават негови врагове и идат при Вас, да им стенографирате лъжите. Това обаче не ще го стресне, защото се повтаря от двадесет години вече. Защото г-н Дънов храни само тогава, когато вижда, че тия, които искат, наистина нямат, или пък не могат. Ще ми възразите може би: «Какви са тия тънки символи, те могат да се тълкуват и тъй и иначе, това е демагогия, която у вас е доста на почит.»

Да Ви ги разтълкувам. Учението на г-н Дънов, за излагането на което сте изхабили и хабите толкова много труд и мастило, се изказва със следните положения:

1. Хората днес нищо не знаят.

2. Понеже нищо не знаят, те нищо не могат и

3. Понеже нищо не могат, те нищо нямат.

Не знам, не мога и нямам е краткото и тъжно верую на всички днес, което верую малцина изповядват гласно, а останалите - безгласно. Защото според г-н Дънов истински знающ е само оня, който знае къде отива, кога спи или кога умира. Истински можещ е само оня, който може да отива и да се връща «оттам» - зад гроба - винаги, когато поиска, а не само когато го заведат поповете. И истински имащ е само оня, който има мира и радостта на Бога, защото Го вижда и Му служи и кога е буден, и кога спи, и когато е пред нас, и когато вече Го няма...

Знам, че ще наречете всичко това утопия, мания, хипноза и пр. Да, така е. Така е било и така ще бъде за едно мнозинство (между което сте и Вие сега) с всичко ново, което иде на света. Но това не ще спре малцината, които са тръгнали по тоя труден и опасен път. Тях няма да спрете нито Вие, нито всичките попове по земното кълбо, защото този път не е вънкашен. Когато Бог е сътворил човека и му вдъхнал душа, а заедно с нея - и стремежа да Го търси, Той е знаял, че ще се намерят хора като Вас, да му преграждат пътя към висините, и затова е затворил тоя път и тия висини вътре в него. Вие, господине, който заедно с поповете сте потомци на Средновековието, никога не сте успявали, и сега не ще успеете. Защото ония, които са направили макар и една малка крачка по тоя път, знаят какво ги чака. Те знаят, че ако за изкачването на един висок планински връх човек трябва да напрегне всичките фибри на тялото си и от всичките пори на това тяло да блика пот за изкачването на оня връх, който е вътре и от който той ще съзре лицето на Бога, ще трябва да напрегне това тяло дотам, че вместо пот, от него да потече кръв. И другояче не би трябвало да бъде. Такива ученици иска г-н Дънов, и когато ги намери, ще даде на българите това, което досега още не е дал. Ще ми възразите може би пак: «Ами той направил ли е това за себе си?»

Да, направил го е, и то много отдавна. Откъде и как знаем това, не е важно. И Вие, който искате да се борите срещу г-н Дънова и неговите последователи, ще бъдете осъдени от историята, както са осъдени днес ония, които се бореха против богомилите. Дали ще успеете да направите нещо, не се знае, защото времената сега са малко по-други. Но ако успеете, без да вярвате, запомнете следното: Гърция изгуби своя блясък и красота, когато престана да почита своите божества; Рим изгуби своята сила, когато почна да си осветлява градините и храни лъвовете с християни; Испания от велика стана нищожна, когато създаде инквизицията; Франция от най-културна между културните стана полуварварска, когато изтреби хугенотите; България падна под турско робство, когато изгори и изгони богомилите. И сега, ако българите се покажат пак тъй «гостоприемни» към един, който и друг път е бивал гонен, те ще турят сами кръст върху България, и то завинаги, защото опитът е последен. Защото в България има един, който служи на Бога.

«Но - ще ми възразите Вие веднага, - ние на кого служим, не служим ли и ние на Бога?» Тъкмо тоя въпрос искам да Ви задам и аз, защото всеки човек, какво положение и да заема в обществото и с каквато култура и да е, може да служи на Бога (на една религия), на църквата или на народа. Защото религия, църква и народ не са едно и също нещо, както не са едно и също тяло, душа и дух, или ум, чувство и воля. Да служи човек на народа си, или на един народ изобщо, значи да проповядва патриотизъм, а следователно - и война. Да служи човек на една църква, значи да тълкува разни символи за вяра и разум, догми, обреди и пр. А да служи човек на Бога, в случая - на Христа, защото църквата, която искате да защищавате - е основана от Него, значи да проповядва Любов, Мъдрост и Истина, защото те са качествата на Христа.

Е добре, кажете, кому служите вие? На Христа ли? Ако служите Нему, къде са вашите Любов, Мъдрост и Истина? Не, вие не служите на Христа, защото нямате Неговата Любов - вие предвождате войските на разни народи да се изтребват по-жестоко и от зверове.

Вие не служите на Христа, защото нямате Неговата Мъдрост - вие изгонихте отдавна всичко интелигентно из храмовете.

Вие не служите на Христа, защото нямате Истината - Бога, Христа между вас. И как може Той да бъде между вас, когато нямате Неговата Любов и Мъдрост? То е все едно да имаме слънцето без неговата светлина и топлина, което в такъв случай пък ще престане да бъде слънце...

Дочитайки статията ми, аз зная, че Вие снизходително се усмихвате и си казвате: «Ето още един сателит на г-н Дънов, и то от най- приближените му, или един, който иска да бъде такъв.»

Не зная дали съм от най-приближените му, но нека се призная, бих желал да бъда такъв, защото всеки е сателит на някое слънце и сам от своя страна е слънце на известно число сателити, в зависимост от своята маса и сила, с която се движи в пространството. Такъв е общият план на битието - физическо и духовно - и Вие с вашата «антисателитна» теория няма да го измените.

Т. П. Анастасов

Р. 5. Горните разбирания на учението на Бялото Братство са лично мои и никого не ангажирам с тях.

Същият

Забележка: Редакцията дава място на горното писмо с цел да се постигне едно разбирателство между хората, които търсят истината.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...