Jump to content

22. НА ЕДИН БРАТ ОТ ВЕСТНИК «СВОБОДА»


Recommended Posts

22. НА ЕДИН БРАТ ОТ ВЕСТНИК «СВОБОДА»

(В. «Алфа», г. I, бр. 3, сряда, 5. V.1924 г., стр. 4)

«Алфа» е посрещната добре. И понеже тя няма неприятели, всички поискаха да й покажат това, което мислеха, че й липсва. Ний благодарим. Знаем, че много й не достига, за да отговори на идеалното, към което и ний се стремим. Някои започват хубаво и свършват лошо; други започват лошо и свършват хубаво. Ний предпочитаме второто, като по-естествено за хора, които търсят и знаят, че всеки нов ден ще им донесе своя дар и своето зло.

На един брат от «Свобода» не му харесали някои работи. Ний ценим неговото мнение и нас ни радва, че с толкова малко го е незадоволил първият ни брой. Така нему не харесало, гдето сме употребили думата «Божи гроб» в една статия. Наистина Господ няма гроб, но той няма и каменна «църква», няма и «владици», няма и духовници, няма и християни (освен отделни индивиди) - и все пак ний условно употребяваме всички тия думи, защото пишем за хората, между които живеем и с езика на които се съобразяваме. Но ако знаехме, че не ще се хареса тая дума, бихме казали само «Иерусалим».

Относително закачката за г-н Бадев ще кажем: - дълг не всяка значи воюване и проливане кръв, както и не всякога Голгота е видима Голгота, и всяко разпъване-физическо разпъване; всяко възкресение-телесно възкресение.

Погрешно е обаче схващанието на Детелин, че «Алфа» излиза за защита на г-н Дънов. «Алфа» няма цел да защищава никого. Истината се защищава сама. Животът е, който доказва или опровергава нейната стойност. Най-голямата привилегия обаче, която мислим, че можем да имаме, то е да изнесем тази истина в света. А тя не е монопол на никого, следователно - и на г-н Дъ-нов. Ако ний даваме извадки от беседите му, то е защото има достатъчно же-лающи да знаят нещо за този човек, така щедро оплют от нашата «независима» преса и честни «християни», а също защото учението му само по себе си е интересно толкова поне, колкото всяко друго учение. А хубавите думи за него от страниците на самата «Свобода» ни показват, че то не е едно заблуждение, а има нещо в него, защото променя живота на тия, които са около този човек -сиреч буди нов живот. Начинът, с който ни по необходимост - липса на място -си послужихме - взимание, откъснати отделни пасажи - е всякога съпроводено с недоразумения, изкълчвания на мисълта. Така е станало и с фразата «во-юването е случайно». Господин Детелин правилно се догажда, че се касае за дума, вметната - «случайно» - не в смисъл на случайност, а на нещо акциден-тно, т.е. неотговарящо на общия характер на събитието, не в даден ред на нещата, а противоположно по смисъл и направление, нелогично, нехармонично с неговия основен смисъл, извратено, преходно. А «ред и порядък» ний знаем само един: Божия ред и порядък, а не тоя на Тамерлана, на Наполеона, на Атила. Много се чудим, че Детелин пръв път сега сякаш чува за учението на «Бялото Братство», та прави толкова догатки и предположения за войната и воюването - и удря в празно.

Но ний вярваме във всемогъществото на любовта и знаем, че това все-могъщество не се спира до вратите на Военното министерство, макар там да има часовой; че ако тя се допре - не до Военното министерство, разбира се -но до хората, които са в него, - единният фронт е възможен даже с тях, въпреки недоумението на г-н Детелин. Нима Толстой не бе военен? А и пишещият тия редове бе от същото министерство. Една малка искрица бе само достатъчна да проникне в душата му, за да се сети и той за нуждата от единния фронт, защото няма друга сила като Божата любов!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...