Jump to content

26. «МИСТИЧНОТО» ПРОЗРЕНИЕ НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ МИНИСТЪР И КЛЕРИКАЛИТЕ


Recommended Posts

26. «МИСТИЧНОТО» ПРОЗРЕНИЕ НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ МИНИСТЪР И КЛЕРИКАЛИТЕ

(В. «Алфа», г. I, бр. 4, понеделник, 12. V. 1924 г., стр. 2)

«Неговото държане към църквата в последно време е знак, че нашата светска интелигенция, чукната от живота и научена от него, започва да се връща към църквата.»

(«Ц. вестник», бр. 17 и 18, 26.IV.1924 г.)

Архимандрит Евтимий, един от «стълповете» на православната синоди-ално-калугерска църква, с фенерско езичество, в една дълга статия говори за мистико-етичния преврат, който станал у първия български министър. Български младеж, откърмен от майка, която само на Бъдни вечер и през Великденската нощ му показвала вярата си, неупътен от родната бездейна и безжизнена църква, станал вражден на всичко религиозно.124

Но ето, че у него се пробужда само по себе си религиозното чувство и той видял, че животът е пуст без Бог, че за да се премахнат злините «зад фронта», дето хората спекулирали, нужна е мистично-религиозна обоснована любов и се опитап да подобри живота с дирекцията за стопански грижи, но и тук се разочаровал, защото видял, че без религиозни (православно-езически) начала, не е възможно служение на ближните.

Цанков потърсил мистично-етични общества вън (?) от църквата, които да запълнят празнотата в душата му. Благодарение на тия нецърковни общества, съединени с правистично наследените от деди и бащи църковни идеи за служба на родината - всичко това съединено у първия министър, го тласнало към делото от 9 юни 1923 г. («Ц. в.», стр. 4)

Какво откритие! Ние досега си обяснявахме другояче 9 юни и проф. Евтими, от името на българската православна църква, ни открива тайната, че 9 юни е последица на някакво мистично-етично общество, към което принадлежал първият министър. Разбира се, че в този велик, героичен акт имала влияние и църквата, ако не пряко, то косвено, по закона за наследствеността. Ние вярваме, че тия комплименти и умувания на българския учен богослов не само не издигат първия министър, но го дискредитират и това е достатъчно той с отвращение да се оттегли от доброволното робство на попщината.

Омарчевски, казва Евтимий, бил отворил широко вратите на министерството за разни сектанти, а гонил православните и карал семинаристите да реформират църквата по «протестантски» маниер. Ние не знаем какво е говорил Омарчевски на семинаристите, но онова, което е факт, то е че арх. Евтимий е професор в един попски факултет, поставен на православно-езически начала, учреден от хуления от него министър. Нещо повече, и тоя министър правеше мили очи на Синода и за удоволствие на Евтимя и сие гонеше способните учители под претекст, че били свободомислящи във вярата. Изобщо обаче взето, не може да се отрече фактът, че за пръв път в историята ни бе наведен вратът на византийските архиереи, които се хранят от гърба на трудещия се народ, но никому не дават отчет за делата си, освен на Бога.

Цанков, подобно на християнските властници, поискал от поповете да крепят сегашния строй. «Какво сте седнали да приказвате - рекъл той на някои попове - за гнилости в сегашния строй, та този строй е осветен от Христа!» Ние не знаем дали първият министър е говорил точно тъй, както пише Евтимий, но понеже това го съобщава духовен човек, и то през страстната седмица, трябва да се вярва, че тъй е говорил. Ний тъкмим да се спрем върху тия твърдения на почитаемия пръв министър, със специална статия, а тук ще довършим прегледа на учената апология на Евтимия.

Цанков, в обичта си към езическо-православната синодална църква, отишъл до там, че не само не се уплашил от силното течение сред учителството, което не иска чернокапците в просветното дело у нас, но и произнесъл оная бележита реч в Народното събрание, за която отдавна копнеела българската църква.

Макар и наметнат с клерикалска тога, българската попщина се съмнява в искреността, а най-вече в правилността на неговите основни религиозни заложби -да не би нещо «сектантско» да се появи у него. Ето защо калугерът Евтимий казва буквално: «може би много още го дели от нас» (клерикалите, б.н.).

По много може би въпроси по-късно (?) ще се наложи (Нима?) и не една полемика на него с нас. («Ц. в.», бр. 17 и 18, стр. 5).

Ние мислехме, че мостовете между клерикалите и първия министър в България са здрави и трайни, а всъщност излиза, че там негде в глъбините има рязко противоречие и че всичко онова, което се върши, е лицемерие.

Ето защо днешният архимандрит, утрешен епископ, а по-нататъшен митрополит и член на Синода, кани българските попове и владици да се молят за Цанкова, щото той да стане пълен клерикал, да се подчини напълно и безрезервно на разни фанатици калугери, за да потече мед и масло в нашата страна. Нещо повече, калугерът кани духовенството да се моли и да работи и в политическото дело на Цанкова, за тържеството на демократическия сговор125

Разбира се, че тъй трябва и да бъде. Кога ли българските черковници не са се явявали крепители на консерватизма и рутината в България? Изхождайки от това гледище, те проклинаха Цанкова и Каравелова в 1880 г. и работиха против тях, докато успяха да съборят, с помощта на княза, «нечестивците». Така те постъпваха и през Стамболовия режим. На Стамболийски владиците правеха мили очи, валяха му из краката, очакваха от него митрополитски и екзарски постове. Сега пък очите им са опрени на първия министър. Единственото спасение на религията и църквата е да се освободи от опеката на държавата. Политиците у нас се лъжат, че калугери и попове, със своето езическо православие, ще могат да им дадат подкрепа. Колкото държавникът стои по-далеч от фанатиците калугери, толкоз по-добре за него, защото на него ще сочат с пръст и гръдните деца, като възродител на реакцията. Ние вярваме, че Цанков в дванадесети час ще се отърси от калугеро-попския хипноз за доброто на себе си и на отечеството. В противен случай той ще настрои против себе си всичко честно и идейно мислещо. Достатъчно са грешките и гоненията, които той извърши над учители и чиновници, все под давлението на черната ин-квизаторщина. Това, което «Църковен вестник» бръщолеви, е за първия министър в България една дискредитация, която не би направил най-опозиционният вестник у нас.

Нужна е пробуда!

Неполитик

Б. Р. Горните мисли са частно мнение на един черковник.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...