Jump to content

33. Свободна трибуна


Recommended Posts

33. Свободна трибуна

ПЕЧАЛНАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

(В. «Алфа», г. I, бр. 6, понеделник, 26.V.1924 г, стр. 3-4)

Религиозната, а напоследък, повече или по-малко, и политическата неприязненост и нетърпимост между хората, особено в страни слабокултурни, като нашата, представляват за психолога един много интересен сюжет за изучаване.

Известен човек, за пример, може съвсем безнаказано да не се съгласява с вас по някои въпроси из областта на науката, философията, литературата и изкуството; обаче, щом дойде работата до религията или до политиката, той не бива да има възгледи, различни от вашите, защото инак вие ще го таксувате веднага като враг на отечеството («рушител на народното единство»), като човек, опасен за държавата, и ще му.посочите дори закона за защита на държавата.

Ние ще се опитаме да разгледаме тук само религиозната омраза и нетърпимост, доколкото те се проявяват от известни кръгове у нас спрямо нашето малко общество, ръководено от г-н Дънов, представител в България на Всемирното Бяло Братство, глава на което е Христос.

Нека забележим преди всичко, че християнството е, par excellence, религия на любов, свобода и мир между всички хора без разлика, а не религия на омраза, насилие и гонения от страна на едни хора против други: «От това всички ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си» - казва Христос. «И ще познаете истината, и истината ще ви освободи.» Ще ви освободи от какво? - от греха, сиреч от злото, от грешки и заблуждения, ще ви освободи от всякакви ограничения, налагането на които не се диктува от свободата на другите. «А дето е Духът Господен, там е свободата» - казва апостол Павел. Свободата на всекиго се простира дотам, отдето почва свободата на другите, което значи, че свободата на всекиго трябва да се съгласява със свободата на всички. «Мир имайте помежду си.» «Дойдете при мене всички, що се трудите и сте обременени, и аз ще ви успокоя. Вземете моето иго на себе си и научете се от мене, защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите спокойствие на душите си. Защото моето иго е благо, а моето бреме е леко.» «Мир ви оставям: моя мир ви давам, аз не ви давам, както светът дава» - ни говори пак Небесният Учител.

Ако, въпреки всички тия хубави поучения на Писанието, ние загазихме в туй блато на света, което се казва вестникарство, на такава една смела за нас постъпка се решихме, като сме се въодушевявали главно от искреното желание да осветлим общественото мнение у нас, въведено в заблуждение от глупави легенди и неокачествими клевети против личността на нашия благ Учител и против неговата във всяко отношение безупречна дейност, както изобщо против нашето общество - легенди и клевети, пускани и разпространявани от хора «sans foi ni loi» (без вяра и без закон) - да употребим един хубав френски израз, който е тук тъкмо на мястото си.

Друго, наистина, не би могло да се очаква от един свят, който, според думите на апостола и евангелиста Йоан, «лежи целият в лукавата».

Но има и втора една, не по-малко сериозна, причина, която ни накара да излезем от пасивното положение, което сме държали досега, повече или по-малко, спрямо всички хули и клевети, на които сме били излагани от дълго време, от ред години насам, и то с настойчивост и упоритост, достойни за по-благородна цел; тази причина лежи именно в нуждата да разсеем недоумението на доста много - инак добри и съчувствуващи нам - хора, недоумение, в което те са изпаднали поради нашето досегашно мълчание. Защото «qui tacet

consentire videtur» («който мълчи, смята се, че се съгласява»), сиреч на това, което се говори - така е поне в света. А ние - искаме да кажем, нашето малко общество, - ако и да не се смятаме от света, все пак живеем в света, с който по необходимост трябва да поддържаме най-разнообразни връзки, та необходимо се явява и да се съобразяваме с неговите изисквания и условности, доколкото това, разбира се, е нужно за избягване излишни конфликти със света.

Сега, преди да пристъпим към същността на въпроса, който ни занимава тук, а именно - оборването на клеветите, към които прибягват нашите недобросъвестни противници, само и само да могат да ни очернят пред българския народ и да парализират по тоя начин нашата дейност сред него, - трябва да изтъкнем, че в случая нашите жалки антагонисти, макар и да се кичат с името «православни» християни, действуват в пълен разрез с примера на Христа и Духа на Неговото учение, и следователно не само не са «православни» християни, ами не са изобщо и никакви християни. «Да, това е вярно, не са християни» - ми казваше недавна един много добър публицист, бивш наш дипломат, с когото бях разменил няколко думи една вечер на излизане от Военния клуб, дето бяхме чули една от сказките на известния американски духовен деец Д-р Джон Мот. «Това са - добави той - езичници, или, по-добре - безверници. Не вярват в никакъв Бог - това се вижда от делата им.»

И наистина, Христос казва: «Аз ви дадох пример да правите и вие, каквото аз направих вам.» А духът на Христовото учение и начинът, по който е действувал неговия Божествен основател при разните случаи на живота, говорят решително против всяко насилие на съвестта, против каквито и да е принудителни мерки за утвърдяване и разпространяване на учението. Особено са забележителни в това отношение думите, казани от Иисуса на Петра и после - на Пилата. Когато именно при нападението на Иисуса от слугите на архиерея, близо до Гетсиманската градина, Петър поискал да защити Учителя и ударил някого си Малха, тогава Иисус се спрял на него и му казал: «Нима ти мислиш, че аз не мога сега да се помоля на Отца си, и да ми даде в помощ повече от дванайсет легиона ангели?» А на Пилата, който го запитал: «Що си сторил?» Иисус отговорил: «Ако моето царство бе от тоя свят, моите слуги биха се борили да не бъда предаден на Юдеите, но моето царство не е оттука.»

И древната църква, която е действувала в духа на Божествения Учител, никога не е прибягвала към материални средства, за да запази себе си или за да разпространява своето влияние; тя не е знаела и не е употребявала нито войска, нито оръжие и още по-малко, си е служила с лъжи и клевети, но винаги е отблъсквала своите врагове с духовния меч - Словото Божие, Словото на Истината, като е подкрепяла всичко това с добрите дела, и изобщо - с примерния живот на своите членове. «Защото не всеки, който ми казва: «Господи, Господи», ще влезе в Царството небесно, но който върши волята на Отца моего, Който е на небесата» - казва Христос. Следователно в Царството небесно ще можем да влезем не като бъдем само по име православни, или католици, или протестанти и т.н. - «I'habit ne fait pas le moine» - «от расото не става човек калугер» - казват френците, - но само ако имаме добри дела, като израз, разбира се, на едно искрено чувство, на една искрена вяра, защото «няма да бъдем оправдани от делата на закона». «Блажени мъртвите, които умират от ни-не в Господа, ей, казва Духът, за да си починат от трудовете си; и делата им ходят след тях»: гладен бях, и ме нахранихте; жаден бях, и ме напоихте; гол бях, и ме облякохте; болен бях, и ме посетихте; чужденец бях, и ме приехте и т.н.

В противоположност обаче на това ясно учение на Христа, какво правят днес нашите книжници и фарисеи? Същото, каквото са правили и някогашните книжници и фарисеи, към които Христос бе се обърнал с думите: «Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото затваряте Царството небесно пред человеците; и нито вие влизате, нито пък оставяте другите да влязат.» Да, историята се повтаря.

White

(Следва в идущия брой)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...