37.4. БЛАГОДАРИМ ЗА ТАКОВА СЪВЪРШЕНСТВО

[valiamaria]

37.4. БЛАГОДАРИМ ЗА ТАКОВА СЪВЪРШЕНСТВО

Тръгнали владици по обиколка из селата. Посрещнали ги хората. И хубаво правят! Даже речи им държали. Видинският Неофит се разчувствувал дотолкова, че и самите речи печати, с които го посрещали.

И хубаво са говорили синковците. Ако не вярвате, четете сами:

«Народната ни църква винаги е била истински еволюционен творчески фактор за нашето племе. Съгласно с Божественото учение тя безспорно е водила народа ни от сила в сила (к. н.), от сърдечна просвета към духовни познания и от добродетели към нравствено съвършенство» («Църковен вестник», бр. 21).

Да, това е безспорно, че тя е водила и води към нещо - към това съвършенство, в което... «пожертвуваха се стотици хиляди доблестни синове, изгубиха се милиарди левове народно богатство, спечелено с кървав пот» (цитат от същата реч).

Благодарим за такова съвършенство и «Божествено» учение, което след Добро поле докара 9-ий юни, а след него - кървавия септември.

Ако църковата така «безспорно е водила и води», то ясно като ден е, че слепец води.