Jump to content

40. СТАРОТО И НОВОТО


Recommended Posts

40. СТАРОТО И НОВОТО

(В. «Алфа», г. I, бр. 8, понеделник, 23.VI.1924 г., стр. 3-4)

Общоизвестен факт е, че човек вижда вън от себе си всичко под цветното стъкло на своето настроение, на своята опитност, на своите мисли и чувства... Така понякога, когато е в добро настроение - в гората, между тревите и цветята, слуша гласа на птичките, - животът му се струва прекрасен. Всичко му се струва постижимо, розова светлина облива всичко около него. Друг път, когато е в песимистично настроение - напротив, - всичко му се струва мрачно, безмислено, невъзможно. Мислите, които вълнуват ума, чувствата, които бликат из сърцето човека, създават около него онази специфична атмосфера, през която той влиза в съприкосновение с външния свят. Ако тези мисли са възвишени, ако тези чувства са благородни - то небето на този човек ще бъде ясно, слънцето ще грее - и той всичко ще вижда в неговите естествени отношения. И обратното е вярно - ако мислите на човека са ограничени, слуги на неговия личен егоизъм, и чувствата му са низки - то небето на тоя човек ще бъде мрачно - облаци и мъгли ще го обвиват, няма да има достатъчно светлина и топлина, тъй необходими за живота.

Следователно, за да вижда човек ясно, трябва средата, която го заобикаля, да бъде рядка, очилата, през които гледа, да бъдат по възможност безцветни, т.е. умът на човека да бъде светъл - огнище на възвишени, разумни мисли - и сърцето му да бъде топло и чисто, извор на благородни чувства и желания. А за това е нужно човек да се стреми с всички сили към Истината, да я обича, да я търси навсякъде и немедленно да я прилага. Истината да бъде у него над всичко - над всичките му временни и материални интереси, над положение, над народност, над вероизповедание. Истината - над всичко, и преди всичко.

Когато в историята на човечеството се заражда една нова култура, когато нови идеи се възвестяват между народите, то борбата между старите идеи и новите идеи става неизбежна. Тази борба се изразява в една или друга форма, но тя е съществувала винаги. Така идеите на Христа през първите векове на християнството се срещнаха с идеите на римската цивилизация и борбата беше неизбежна. Понеже езическият свят не можа да устои на тези нови, светли идеи, той си послужи с гонения, насилия, убийства - средствата на духовно слабия. Но те още повече разпалиха огъня. Още повече издигнаха новото учение и неговите носители в ореола на мъченичеството - ставаха идеал за хората. Християнството победи, Истината, прогласена от Христа, беше посята в човешките души. Но християнството - след трети век - бе изопачено от лъжата. Истината за любовта между всички хора като върховен закон бе замъглена - трябваше хиляди години да минат, за да може посятото семе в душите на хора да поникне и да израсне, за да даде плод. Човечеството още 2000 години след Христа трябваше да опитва учението на насилието и убийството, Мойсее-вия закон: «око за око, зъб за зъб»; трябваше да изпие до дъно горчивата чаша на страданията, да изходи цялото поле на всички възможности за насилническо устройство, за да се убеди, че по тоя път няма изход, няма благо, няма живот. И ето - сега - след 2000 години, отново се подема гласът на Божиите пратеници131 да се възприеме и приложи учението на Божествената любов, Божествената мъдрост и Божествената истина, да оставим всяко насилие, всяка вражда и неправда, да се откажем от всяка лъжа и всяка глупост, да заживеем като братя - хората от всички народи; защото цялото човечество е едно семейство. Тоя зов се разнася из обширната руска земя от пророка на новото време Лев Толстой; тоя зов иде от тайнствената многомилионна Индия, която в лицето на Ганди иска да даде един велик урок на европейците, чрез своята любов и ненасилие. Тоя зов иде и от запад - от всички най-велики и будни синове (Ромен Ролан, Ед. Карпентер и др.), на изгубилите пътя европейски народи, които не знаят какво да правят в тоя хаос.

Тоя зов за любов и братство между всички хора и народи се повдига и в България, която преди 1000 години даде богомилското учение, даде най-възвишените Христови идеи на тогавашния свят и сега също тъй е призвана да даде на света синтеза за западната наука и източната религиозна мъдрост, хармонията на славянското сърце и западноевропейския ум - единството на Божията мъдрост.

И ето - отново крепителите на старото, защитниците на съществуващия несъвършен строй, от който всички хора са недоволни и всички искат да го изменят - тези крепители отново въстават против Божественото учение и искат да го спрат, да го задушат. Кои са те? Представителите на християнската черква - съвременните фарисеи, които комаря прецеждат, а камилата поглъщат, които любовта забравиха, а обрядите точно спазват, които войните, клетвите, насилията благославят, а носителите на новите идеи проклинат, отново те се опитват да се борят с лъжи, преследвания, гонения. Всички свободно-религиозни общества - духовната сила на България, най-честните, най-умните, най-добрите нейни синове - са прогласени за опасни еретици, сектанти, бацили за държавата и църквата. Последователите на Толстоя, вегетарианците, теософите, въздържатели, евангелисти, свободомислящи, студенти - християни, «дъновисти» и пр. всички, които не са в лоното на православната черква. Но кои са в православната черква сега?

С изключение на духовниците и семинаристите, повечето от които - висшите сами не вярват, - къде са искрените вярващи в православната черква? Къде е младото поколение? Къде са комунистите? Къде е народът? Православни ли са? По-голямата част от православните - не са ли такива само по име? Горчива истина - но факт.

И ето - това духовенство, чието назначение е да възвестява истината за Царството Божие на земята - то също се опълчва против всичките онези, които правят това. То в Русия отлъчи Толстоя, най-великия ученик на Христа на XX в., то също отлъчи Дънова в България, който възвестява същите принципи, които Христос донесе.

Но тази черква не може друго и да прави. Затуй, защото фактически тя не признава Христа за глава - а лцърковните събори. Как иначе може да се обясни, че християнските църкви са разделени, враждуват и всяка от тях се смята заместник на Христа? Как иначе може да се обясни туй, че повече важност отдават на обреди, отколкото на братската любов и сближение? Как иначе може да се обясни туй, че вместо да говорят за Царството Божие, за благата вест на Христа, за благото иго на любовта, те твърдят, че човек е слаб, не може да изпълни Христовото учение; може и даже е длъжен да отива на война, да се съди, да убива, да се кълне в съдилищата и пр.

Докато християнските черкви не се разкаят за своето благославяне войните, насилията и убийствата; докато не се съединят в братско единение и не ще да знаят любовта като най-велик закон; докато не престанат да проповядват Мойсеевото «око за око» и не приемат прощението; докато не се отрекат от лъжата и не изповядат истината; докато не възлюбят Бога повече от материалните изгоди, те не са никакви християнски църкви, а езически насилнически учреждения, съвременните фарисеи, от които справедливо всичко интелигентно се е оттеглило. Това са търговците на храма. И сега, когато Христос иде в сила и слава; когато духът на любовта и братството се пробужда по цялата земя - те, нещастните, се опитват да спрат това духовно движение.

Но такъв е неизбежният закон. Тежка роля им е паднала. Да спрат реката с бентове. Да гасят огъня с духане.

Те и сега биха повторили ужасите на гоненията на богомилите, ужасите на инквизицията, и тяхната цел е - чувствувайки се безсилни да се борят с истината чрез лъжи, да предизвикват държавата да преследва опасните еретици. Но не е ли това най-блестящо доказателство, че черквата, както е сега - е слуга на лъжата, на насилието, на робството?

Но не се гаси, което не гасне. Други са времената днес. Зимата мина. Пролет е вече. Край на старото идва - снегът и ледът на омраза и вражда ще се стопи, мъглите на съмнение и лъжи ще се разпръснат, светлината на слънцето ще изгрее.

Не ще заблудят вече хората. Те са достатъчно умни да разсъждават сами и да не вярват в човешките авторитети. Има един авторитет - Бог. И само на Бога, Който е любов безгранична и всеобемна, може да се вярва - на нищо друго. В любовта може да вярваме, защото тя е основата на битието, тогава върху нея ще издигнем стените на вярата - на божемъдрост (само върху тази основа на любовта) и ще ги покрием с Истината. И в този дом ще обитава Божият Дух.

На всички онези, които се интересуват от учението за Новия Живот казваме: елате ни вижте! Ние не сме зад океани, не сме далеч, нито се крием. Елате ни вижте! Когато работим с мотика в полета, когато се молим при изгрев слънце, когато пеем химни на живота, когато се възкачваме по високите върхове, когато вършим всекидневната си работа - елате ни вижте!

Ние сме ваши братя, които търсят истината, обичат я, стремят се да я прилагат, защото тя е жива светлина, без която няма живот!

Здравец

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...