Jump to content

13. Вечният извор (от Любомир)


Recommended Posts

13. ВЕЧНИЯТ ИЗВОР

(В. "Живот», бр. 8, 10.V.1929 г., стр. 1)

«Когато низшето съзнание у човека отстъпи на висшето, тогава той ще бъде свободен, способен за великата наука на живота, да разбере неговия дълбок смисъл и да намери това, което търси. Само по този начин човекът може да добие истинското щастие.»

Извор безкраен, светъл и чист струи своите води от планината. Минават те през долини и градини, щастие носят, радост и живот, мир и утеха на гладните и жадните; светлина на будните, сила на мъдрите, живот на любящите и всички зоват:

«Елате и пийте! Любовта е извор.»

- Ела и пий и ти, който си минал през пустините на днешната мисъл, лишена от роден кът; сираче, тласкано от страсти, носено на черните криле на алчността и животинщината - ела и пий от този извор, в който наднича слънцето и се къпят звездите!

- Ти, умореният, когото животът е отрупал с грижи и посипал главата с белия прах на времето и несгодите - направи няколко крачки, не губи надеждата - ето, близък е потокът, който ще ти върне силите, изправи наведената глава, облекчи товара - няколко стъпки още!

- И ти, майко, на която бремето на живота е превило гърба ти, а кървавите ръце на нуждата и изопачения живот измъкнаха свидни чада едно по едно в бойните полета и дните на нещастията, приближи своите разтреперани стъпки до чудния извор и пий с пълни шепи.

И светлината и Истината ще те огрее и ще се родиш наново.

- И ти, младежо, който започваш живота с шум и суета, страст, стремеж по онова, което е преходно - и тъй често свършващ дните, станали тягостни, преди време - ела и пий. Очите ти ще се отворят и мъдростта ще споходи немощния ти ум. Безкрайни кръгозори ще се приближат и ти ще възмогнеш препятствията - ще се смееш на камъните, които са те препъвали.

- Елате и пийте, елате и пийте!

Чуйте гласа на тоя вечен извор, на който се отзовава небето и земята.

Искате ли да видите тоя извор, в който се отражава вселената с всичките звезди и слънца в безкрая, в който се вижда небето, разбулено от своите тайни, в който надничат зверовете, смирено пристъпващи при него и людете, които спират уморените си крачки до бреговете, сподиряни понякога от сянката на самата смърт - пристъпете при Любовта!

Струите й ще внесат живот - и на всеки живот ще дадат смисъл.

София, IV. 1929 г.

Любомир

(В. «Живот», бр. 9, 17.V.1929 г, стр. 1)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...