Jump to content

04_7 ЗАБРАНЕНОТО ДЪРВО И ДЪРВОТО НА ЖИВОТА


Recommended Posts

ЗАБРАНЕНОТО ДЪРВО И ДЪРВОТО НА ЖИВОТА

 

Първоначално, при създаване на живота, микробите съществуваха ли? Някои учени казват, че микробите се създадоха след отклоняване на човека от правия път на неговия живот. За какво беше създаден първоначално човекът на Земята? Първоначално човекът беше създаден да служи на Бога, да изучава всичко, което е било създадено дотогава, да се занимава с елементите и техните свойства, да работи и да благодари на Бога за всичко това. Ако човекът беше изпълнил всичко туй на времето си, той не би изпаднал в положение на роб, както днес го виждаме. Съвременният човек е роб на условията. Защо човек изпадна при тия условия? Защото избра другия път – да не слугува на Бога, но да слугува на себе си и на богове, подобни на него. Първата жена в рая сама избра този път – да служи на себе си и на чужди богове. Думата “рай” в окултен смисъл подразбира висша култура. Значи първият човек е живял при условия на висшата култура, но не е могъл разумно да ги използва. Един от висшите адепти през това време, който служел на себе си и на чужди богове, успял да се промъкне в райската градина и да се приближи до първата прародителка на човечеството, като й предал първата лекция от този нов път. Той й казал: “Кажи ми, жено, защо се лутате напразно със своя другар из тази градина? Не знаете ли, че има и други сили, затворени в природата, които човек може да използва за своето бързо развитие? Не знаете ли, че има и друг път, по който човек може да се движи? Не е само пътят, който Бог му е предначертал. Защо не ядеш от това дърво, в което са скрити всички тайни и всички познания, които могат да направят човека равен на Бога по сила и могъщество?” Вие знаете по-нататък как е постъпила вашата прародителка след тази първа лекция. Аз ви превеждам тази лекция на български език; ако я бих превел на друг език, бих казал: “Знаете ли какви субстанции и есенции има скрити в това дърво? Познавате ли онзи субстанциален закон, който дирижира цялото човечество?” На такъв научен език говореше на Ева учителят на чуждите богове. Какво се криеше в това дърво? – Всички тайни на живота. Тъй говореше този учител: “Ако хапнеш от плода на дървото за познаване доброто и злото, всички тайни ще се открият пред твоя поглед – ти ще виждаш слънцето, звездите и луната, ще ги разбираш, ще четеш по тях и така ще се движиш във всички светове. За да придобиеш това изкуство, след като хапнеш от плода на това дърво, ще ти дам една пръчица, та каквото пожелаеш, да придобиеш само с едно махане на тази пръчица. Всички жени, които дойдат след тебе, ще се чудят на твоята гениалност и ще си казват: “Каква беше тази жена, която служи на тези велики адепти?” И тази жена, след като изслушала много внимателно първия урок на този неочакван учител, позамислила се малко, подигнала си главата нагоре и си казала: “Чудно нещо, как Бог ни е заблудил, като ни е поставил в този крив път на живота! Чудно защо Господ не иска нашето бързо развитие? Тогава нека направя поне един опит. От много опити глава не боли!” И откъсна тя един плод от дървото на познаване доброто и злото, вкуси от него и даде на Адама и той да го опита. Какво представляваше това дърво? Дървото на познаване доброто и злото беше една притча, която тази жена изучаваше. (51, с. 270)

 

Дървото за познаване на доброто и на злото не представя нищо друго освен лошите хора в света. Значи Бог е забранил на човека да се храни с плодовете на лошите хора. За да бъде здрав, човек трябва да се храни само с плодовете на добрите хора. Сега и на вас казвам: хранете се с плодовете на добрите хора! Това е новият закон в света. Къде трябва да търсите лошите и добрите хора? Лошите и добрите хора не са вън от вас, но вътре във вас. Лошите хора са вашите лоши мисли и чувства. Следователно не очаквайте нищо добро от вашите лоши мисли и чувства. Доброто може да получите само от вашите добри мисли и чувства. (47, с. 342)

 

Често се говори за лош и за добър живот, за злото и за доброто. Злото представя ада на земята, т.е. онези сили, които идат отдолу, от низшите светове. Доброто представя рая, небето, т.е. сили, които идат отгоре. Обаче злото и доброто са създадени едновременно. Те съществуват по единствената причина да може човек правилно да се развива. Когато Адам влезе в рая, Бог му даде Своя закон, по който да живее. Обаче скоро след това се яви вторият учител, който казваше на Адама: “Не само в рая има знания, но и вън от рая. Вкуси от забранения плод, да видиш какви знания ще придобиеш.” Адам и Ева послушаха този учител, но напуснаха рая. Бог им каза: “Ще отидете в света, там да се учите. И като научите уроците си добре, тогава пак ще се върнете в рая.” Казваш: “Не искам да отида в света.” – Ще отидеш, там ще учиш уроците си и като ги научиш, отново ще се върнеш в рая. Тогава ще разбираш работите по-добре, отколкото преди да си бил в света. – “Лош е светът.” – Не е лош светът, но вие сте объркали работите си и не можете да ги оправите. Бог работи в света! Като се върнете отново, ще видите последствията от тази работа. Това не е за утеха, но ви казвам да не се месите в общия Божествен план. Сегашният свят минава през известна дисциплина. (122, с. 200)

 

Засега вие трябва да благодарите на светските хора. Те представляват за вас велико училище. Писанието казва: “Не обичайте света!” То значи: ако възлюбите първо света, а после Бога, ще се спънете, ще се отдалечите от Него. Възлюбете първо Бога и един ден, когато Го познаете, Той ще ви заведе в света и ще ви запознае с него. Следователно днес Бог ни казва това, което едно време е казал на Адам и на Ева: “Ще ядете от плодовете на всички дървета, но няма да ядете само от плода на дървото за познаване доброто и злото.” Или, с други думи, Бог сега казва на всички хора: “Всичко в света може да обичате, но света няма да обичате, този плод няма да опитвате.” Някой казва: “Защо да не обичаме света?” Може да го обичате, но ще мязате на Адам и Ева – боси и със скъсани дрехи ще ходите. Света може да изучавате, но от плодовете му няма да ядете. Като казвам: “Света може да изучавате” – аз разбирам Божествения живот. Ще се занимавате с Божествения живот, ще изучавате Божественото знание, което има приложение навсякъде в света. Само така ще постигнете това, което желаете. (112, с. 221)

 

Понеже първият човек, който вкуси от забранения плод на познание доброто и злото, не беше готов да разбере онази наука, която се криеше (едно дете беше още), той не трябваше да вкуси от тия плодове, не бяха заради него. Казва му: “От това дърво няма да ядеш, но като възмъжееш и станеш мъж, може да ядеш – сега няма да ядеш!” Казвам: всички вие страдате от преждевременни желания, които искате да постигнете. (12, с. 29)

 

Съвременните хора остаряват преждевременно, понеже не са разбрали живота с неговите сладки, кисели и горчиви елементи. Те са употребявали тези елементи безразборно, не навреме, вследствие на което сами са си причинили ред пакости. Дървото за познаване на доброто и на злото било определено само за стария човек, но Адам и Ева ядоха от него преждевременно, вследствие на което сгрешиха и се натъкнаха на големи противоречия. Когато били в рая, първите човеци се намирали във фазата на своето детинство, затова трябвало да се хранят само със сладки храни, главно с плодове, с изключение на плодовете от дървото за познаване на доброто и на злото. Те трябвало да запазят своето детинство, за да останат в Царството Божие. Понеже не го запазили, те излезли вън да се скитат по света, да опитат последствията на своето непослушание. Казано е в Писанието: “Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.” Следователно, докато сте деца, яжте само сладки храни, да не излезете преждевременно от рая. Като остареете, като станете мъдри, учени, яжте горчиви храни. Мъдрият може да асимилира горчивата храна, да я превръща в сладка. Ако детето вкуси от храната на мъдреца, цял ден ще се оплаква от горчивина. Сладкото, киселото и горчивото могат да се уподобят на мъчнотиите, на изпитанията, които се дават на хората. Старият, мъдрецът може да носи голям, тежък товар. Дадат ли същия товар на детето, ще го осакатят. Мнозина искат да станат силни, учени, мъдри, без да носят товара на стария човек, на мъдреца. Не може ли да носи този товар, той ще си остане дете и ще се храни със сладка храна. Колко години трябва да се храни човек със сладки храни? – Колкото иска, не е точно определено. Обаче, пожелае ли да стане силен и мъдър, веднага ще му предложат горчива храна. Не може ли да трансформира тази храна в себе си, той неизбежно се натъква на страдания, които не може да носи; ще знае, че преждевременно е влязъл в несъответни за него условия. Срещнете ли човек, който се оплаква от противоречията на своя живот, знайте, че поради своето тщеславие и гордост той преждевременно е пожелал да стане учен, мъдър човек и започнал да яде горчива храна, която не е могъл да асимилира. Когато се развива естествено, човек е доволен от живота си, знае защо е дошъл и как трябва да живее. Когато Адам яде от забранения плод, т.е. от горчивия плод на забраненото дърво, той видя, че е гол, и не посмя да се яви пред Бога. Това показва, че той преждевременно е съблякъл червената си дреха, т.е. преждевременно е напуснал фазата на своето детинство. Понеже преждевременно е съблякъл червената си дреха, той не е могъл да се облече нито със синята дреха на възрастния, нито с жълтата дреха на стария, вследствие на което е останал гол. Това са обяснения, с които можете да схванете състоянията на вашия вътрешен живот. Без тези знания човек не би могъл да разбере причините на страданията, на противоречията в живота си и би се чувствал крайно нещастен. (41, с. 18)

 

Казвам: няма старост в света! Това, което хората наричат старост, е хипноза, която съществува от деня на престъпване на Божията заповед. В деня, в който първите човеци са яли от забраненото дърво, дойде и хипнотичното състояние. В деня, в който ядеш от забраненото дърво, ще остарееш. Всяка мисъл, която не отговаря на Божествената, води към остаряване. Всяко чувство, което не отговаря на Божественото, състарява човека. Значи всяка мисъл, всяко желание, всяка постъпка трябва да носят известно благо за човека. (90, с. 128)

 

Казваш: “Искам да умра.” – Жалко! Не умирай преждевременно, преди да се превърнеш на пашкул. – “Не искам да умра.” – Жалко! Ще останеш завинаги в пашкула, без да се превърнеш в пеперуда. Някога е жалко, ако искаш да умреш; някога е жалко, ако не искаш да умреш. Щом се завиеш в пашкула, ще умреш, за да възкръснеш, да се превърнеш в пеперуда на новия живот. И тъй, ако гледате на смъртта като минаване в нов живот, на трансформиране на известно състояние, вие сте разбрали дълбокия смисъл на живота. Който не разбира дълбокия смисъл на живота и смъртта, той мисли върху тях, без да дойде до нещо съществено. Животът и смъртта са два важни процеса, които трябва да се разберат. Животът е родил смъртта. Следователно смъртта служи на живота, а не животът на смъртта. Когато е бил в райската градина, човек сам е приел смъртта. Бог казал на Адам и Ева: “От всички дървета може да ядете, но не и от дървото за познаване на доброто и злото. В който ден ядете от това дърво, ще умрете.” Това значи: в който ден ядете от забраненото дърво, ще се превърнете на какавида, а после на пеперуда. Това е пътят, по който вървят всички животни. Дълъг и мъчен е техният път. Адам искаше да разбере какъв процес е превръщането на бубата в какавида и на какавидата в пеперуда. Черният адепт се приближи до Адама и му каза: “Когато човек се завива в какавида, той става божество.” Адам му отговори: “Щом мога да стана божество, ще ям от забраненото дърво.” Днес повечето хора са в положението на какавида. (142, с.10)

 

Светът, в който живеем, се управлява от закони, от правила, които Бог е положил отдавна, когато е устройвал вселената. И когато е въвел в нея първия човек (Писанието тук мълчи), Господ дълго време го е учил и му е преподавал небесните знания. Запознал го е с всичките основни закони на това голямо здание, в което го е поставил да живее; показал му е свойствата на билките; запознал го е с качествата и действията на елементите и като го е поставил господар над всичко, казал му е: “Ако спазваш законите, които съм положил, ще бъдеш всякога щастлив, радостен, блажен и във всичко, което захванеш, ще сполучваш; но в деня, в който престъпиш Моята заповед, всичко ще се опълчи против тебе.” Че това е факт, свидетелстват двете дървета, за които се говори в Писанието: дървото на живота и дървото за познание доброто и злото. Ако бих се спрял да обяснявам какви са тия дървета, бих се отвлякъл много; това ще оставя за друга беседа. Тия две дървета в рая бяха живи, интелигентни; имаха известна сила, известни качества в себе си. И каза Господ на първия човек: “В дървото на познание доброто и злото се крие голяма опасност и в който ден посегнеш на него, ще изгубиш всичко – елементите, скрити в това дърво, не са за тебе; ти не си достатъчно силен, за да ги владееш. В бъдеще може да ги изучаваш, но засега ще се ползваш от всички други дървета, от всяко нещо в живота, но не и от дървото за познание доброто и злото.”(124, с. 1)

 

Причината за грехопадането беше много малка, едно малко непослушание. Господ казва: “Няма да ядете от това дърво.” Някой може да каже: “Какво има, че е куснал малко, че изял една ябълка? Не зная дали е изял цяла една ябълка. И за една ябълка цели 8 000 години да не ти простят прегрешенията!” Не само едната ябълка, но като почнали да ядат от това дърво, те престанали да ядат от всички райски дървета. И яли само от това дърво. Вие всички не сте престанали да ядете само от това дърво. Че това недоволство е плод на това дърво! Ти си недоволен от жена си – ти си ял от плода. Ти си недоволен от яденето – ял си от плода. Недоволен си от живота си, от своя ум, от сърцето си – това е познание на доброто и злото. И Бог казва: “Понеже Адам яде преждевременно и не разбра законите на доброто и злото, да не би сега да яде от дървото на живота – защото тогава мъчно се поправя, да го изпъдим вън, за да разбере.”(68, с. 211)

 

Поставиха Адам и Ева в рая да се научат да живеят правилно. На Адама се даде заповед да не яде от плодовете на забраненото дърво, но той не изпълни заповедта. Защо не трябваше да яде от това дърво? – Защото не се беше научил още да яде! Някой пита: трябва ли да се яде месо или не трябва. Вие как ще отговорите на този въпрос? Месоядците ще отговорят по един начин, а вегетарианците – по друг. Как се оправдава месоядецът? Позволява ли конституцията да се яде месо? Старата конституция позволяваше, но новата не позволява. Трябва да знаете естествените закони на живота и природата и по тях да се ръководите. (90, с. 86)

 

Ева излезе от рая на Адама и влезе в рая на жената, на девицата. След това се върна при Адама и му каза: “Аз намерих смисъла на живота, научих се как да ям!” Първите човеци не можаха да намерят Истината, докато не напуснаха рая. 8 000 години вече те изучават дървото за познаване на доброто и на злото. Сега трябва отново да се върнат в рая, да изучават дървото на живота… Ева сгреши, защото сама реши въпроса. Тя помисли малко, взе бързо решение и се подписа. Всяко решение, всеки закон се одобрява, след като мине през Народното събрание и се гласува. Ева трябваше да отиде при Адама, да гласуват заедно и да отидат при Бога Той да одобри решението им. Ако Бог не дад¡ съгласието Си, те трябва отново да разискват върху въпроса. Какво направиха Адам и Ева? Ева реши свободно въпроса, а след това сподели решението си с Адама. Той си каза: “Учен човек съм, и аз мога да решавам сам.” И той яде. Като разбраха, че сгрешиха, и двамата се скриха от Бога. За престъпване на Божия закон те трябваше да напуснат рая. Като се видяха голи, и двамата разбраха погрешката си. На въпроса на Господа защо ядоха от забранения плод и двамата потърсиха начин да се оправдаят. Адам каза: “Господи, аз мислех, че другарката, която ми даде, е умна и преди да яде от този плод, тя Те е попитала. Сега разбрах, че съм се излъгал.” Ева отговорила: “Господи, аз мислех, че змията, създадена от Теб, не може да върши нищо без Твое разрешение. Повярвах на думите й и се излъгах.” И двамата се защитаваха майсторски, по адвокатски. Бог отговори на Адама: “Понеже се мислеше за много учен, сега ще ореш и работиш земята, с труд ще изкарваш прехраната си.” На Ева каза: “Ти ще раждаш деца и децата ти ще умират. Така ще живеете и ще изучавате дървото за познаване на доброто и на злото.” Сега и на вас казвам: докато и вие губите своите светли мисли, светли чувства и светли постъпки, всякога ще живеете в нереалния свят. (90, с. 91)

 

Истинският човек не живее на Земята – живее в Божествения свят. Тук живее неговата сянка. Растението със своите корени живее, но животът му се проявява в клонищата, цветовете и плодовете. Така трябва да разбирате цялото битие. Човек е последната фаза на това Дърво на живота. Аз гледам нещата съвсем другояче. Между растенията и хората не намирам голямо различие. Има различие, но в духовно отношение човек е продължение на растенията. Той е последната фаза на растенията. Ние го виждаме, че е отделно нещо, но той е последната фаза. И тогава Христос казва: “Аз съм лозата, вие – пръчките.” Как ще обясните това? “Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, отсича се.” Сега, няма какво да ви говоря, вие знаете истината. Всеки един от вас има една вътрешна интуиция и знае истината. Аз поддържам, че всеки човек знае истината, но той не иска да приложи тази истина, понеже деди и прадеди не му позволяват да я приложи. (24, с. 247)

 

От Божествено гледище човек не е още оформен, не се е превърнал в истински човек, т.е. още не е напълно узрял. От гледището на ангелите той се уподобява на дърво, затова е казано в Писанието: “Праведните ще бъдат като дървета, посадени при бистри потоци.” Дървото се взима като символ на знание. Значи в дървото се крие знанието, науката за живота. В райската градина имало много дървета, между които две от тях се отличавали: едното било дърво на живота, а другото – дърво за познаване на доброто и злото. Като създал първите човеци и ги поставил в рая, Бог им казал: “От всички дървета можете да ядете, но не и от дървото за познаване на доброто и злото. В който ден ядете от това дърво, ще умрете.” С това Бог искал да обърне внимание на първите човеци, че докато не организират добре своето физическо тяло с всички негови удове и системи, те не могат правилно да възприемат соковете и енергиите, които идат от възвишения свят, и да се ползват от тях. Като забранил на първите човеци да ядат от дървото за познаване на доброто и злото, Бог искал да им каже, че те не са готови още за тази наука. Докато не оформят и организират своята външна обвивка, чрез която да възприемат енергиите на външния свят, те не могат да се занимават с изследването на втората, по-твърда обвивка – костите на своето тяло. Първата обвивка представя мускулите на човека, а втората – костите. Първата обвивка подразбира науката за живота, за външния свят, а втората – науката за познаване на доброто и злото. Като придобие това знание, човек дохожда до третата обвивка, до ципицата, която обвива ядката на ореха. Щом опита ядката, той е дошъл вече до вътрешния смисъл на живота. (30, с. 196)

 

Съвременните хора се извиняват със слабостите си, като че те са присъщи на тяхното естество. Не, слабостите не са присъщи на човешкия дух, вследствие на което човек няма право да се извинява с тях. Той няма право да се крие зад своите слабости като зад параван. Преди всичко изкушенията, изпитанията и мъчнотиите в живота на човека са дадени точно според неговата сила. Те не са по-големи от силата му. Дори нещо повече – силата на човека е по-голяма от мъчнотиите и изкушенията, които му се дават. Затова именно човек се съди, когато не издържи на дадено изкушение. Кое съди човека? – Силното в него, което му е дадено като средство за борба с изкушението. Въпреки това човек пак търси начин да се извини и казва: “Аз съм слаб.” Когато Бог забрани на първите човеци в рая да ядат от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, Той знаеше, че те са силни да изпълнят тази заповед. Ако Бог имаше даже най-малкото съмнение в силата на първите човеци, Той никога не би им дал подобна заповед. Значи Бог напълно разчиташе на силата на човешкия дух. Казвам: първите човеци сгрешиха, те не приложиха всичката сила, която имаха в себе си. Въпреки това и до днес още човек иска да убеди Бога, а и себе си, че той не е бил в състояние да изпълни волята Божия. Той не иска да признае погрешката си, но казва, че Бог му е дал една трудна задача, която не отговаряла на неговите сили. Това е оправдание, с което започва една мълчалива борба на човека с Бога. За да му докаже, че не говори истината, Бог го изпъди вън от рая, изпрати го в света да работи и да учи. Оттогава досега човек непрестанно опровергава своята лъжа, че бил слаб, та не могъл да изпълни заповедта на Бога. Какво виждаме днес? Човек се е заел с много по-трудни задачи, с по-велики работи от тия, които Бог му бе дал в рая. Той се е заел със задачата да завладее земята, да стане неин господар, да сложи нов ред и порядък. И в силата на това негово желание ние го виждаме да коли, да беси, да затваря хората и т.н. И след всичко това същият този човек твърди, че бил слаб, че нямал сили да издържи на Божията заповед, че не могъл да не падне. Питам: може ли слаб човек да върши това? Желанията, копнежите на съвременните хора за слава, величие, господство над цялата природа говорят против самите тях. Те сами отричат твърдението си, че са слаби. За постигане на техните желания се искат силни хора…Човек е двойно същество. Едното същество – доброто в човека – представлява дървото, което Бог първоначално е посадил в рая. Второто същество – злото в човека – има по-нов произход. То представлява присадки на първото дърво. Това същество постоянно убеждава човека да върши противоположното на онова, което Бог иска от него. (146, с. 207)

 

Ние не знаем какъв е Божият план. Ние не можем да заемем мястото на Бога. Каквото и да говорим, съществува една Мъдрост вън от човешките разбирания. Всички противоречия, както и доброто и злото, имат свое предназначение. – “Защо съществува злото?” – Това не е важно. Бог ми казва: “Няма да ядеш от дървото за познаване на доброто и злото.” Защо не трябва да ям, не питам. Казано ми е, че ако ям, ще страдам. Това е достатъчно. Дървото за познаване на доброто и злото не е за мен – нищо повече! Змията каза на Ева, че ако яде от това дърво, ще стане като Бога. Защо не трябваше да ядат от това дърво, не се знае. Това е тайна, дълбоко скрита от човека. Дълбокият смисъл на нещата е скрит от него. Един ден, когато стигне до най-голямата дълбочина на живота, до неговата философия, човек ще разбере защо не е трябвало да яде от забраненото дърво. Това може да бъде след хиляди години, не е важно. Тоя въпрос не може да се разреши днес. (134, с. 103)

 

Лъжата и кражбата съществуват само в човешкия порядък. Откъде дойде лъжата в света? От дървото за познаване на доброто и злото. Това беше единственото дърво от човешкия порядък, затова Бог каза на първите човеци да не ядат от забраненото дърво. (31, с. 129)

 

Букварът, през който всеки ученик минава, представя първата добродетел. Тя е свързана с познаване на доброто и на злото. Първите хора започнаха с изучаването на тази добродетел. Понеже не послушаха Бога и ядоха от забранения плод, Бог заповяда да ги изпъдят от рая, да не би да ядат от плода на дървото на живота и да станат безсмъртни. Те не бяха готови още за безсмъртието, затова трябваше да отидат в света – там, в контрастите на живота да изучават доброто и злото. И досега още хората на Земята чрез контрастите в живота изучават закона за познаване на доброто и злото. (47, с. 156)

 

Ева повярва в думите на своя учител: яде от плода на забраненото дърво, а след това даде и на Адам да го опита. Така първият човек се раздвои. Първата заповед, която Бог даде на Адам, беше за послушанието. Грешката на Адам се заключава в това, че той не предаде тази заповед на своята съкласничка – Ева. Грешката на Ева се заключава в това, че като прие заповедта на змията, толкова умело я предаде на Адам, че той я прие без никакво възражение. Адам повярва на думите на Ева и каза: “Наистина Бог ми заповяда да не ям от плодовете на забраненото дърво, но навярно не съм Го разбрал правилно. Щом ти яде от този плод, и аз ще ям!” Сега и вие ме питате: “Да ядем ли?” Ще ядете, но не от плодовете на забраненото дърво, не от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Щом се намериш под това дърво, ще постиш. Под “пост” разбирам да не ядете от плодовете на забраненото дърво, а да ядете от плодовете на дървото на живота. Казвате: “Глупава жена била Ева – една змия да я излъже!” За Ева казвате, но вие и до днес още ядете от същото дърво. Адам и Ева излязоха от рая и още не могат да се върнат там. Ангел Господен стои на райската врата с меч в ръка и пази никой да не влезе вътре и яде от плодовете на дървото (на живота – бел. Р.Ив.) Едно дърво остана за хората – дървото за познаване на доброто и злото. И до днес всички ядат от него. (66, с. 42)

 

Ботаникът не може да говори за ябълката, ако не разбира как се сади, какво дърво е тя, как цъфти и връзва. Като узрее, той ще вземе една ябълка и ще каже: “Заповядайте, това е ябълка. Опитайте я и дайте мнението си за нея.” Като изядете плода, ще дойде знанието за ябълката. Ева разбра какво нещо е доброто и злото, след като яде от забранения плод. Ако Бог беше разказвал на първите човеци какво е доброто и злото, нищо нямаше да разберат. Като ядоха, те го научиха. Злото в човека се крие в областта на слепите очи. Затова именно главата на убийците е широка при ушите, а горе е тясна. Онези, които обичат повече да си хапват, са разширили главата си около слепите очи. (90, с. 315)

 

Цели 40 години еврейският народ пътува през пустинята с намерение да влезе в Ханаан – земята на изобилието, на Любовта. Въпреки това той не влезе в Ханаан, а отиде в Палестина. Ханаан не съществува на земята, а само на небето. Ханаан е мястото, където живеят съществата на Любовта. Те са същества в човешка форма, но прилагат законите на Любовта. Всеки човек се стреми да влезе в Ханаан, да стане член на “обществото на Любовта”.

 

И змията запита Ева: “Истина ли рече Бог да не ядете от всяко дърво в рая?” Кое е това дърво, от което Бог забрани още на първите човеци да ядат от него? Това е дървото на злото. Къде се намира това дърво? – Вътре в човека. Дойде ли до това дърво в себе си, човек не трябва да го бута. Не бутайте това дърво, нито от плодовете му яжте. Какво правят съвременните хора? Те всеки ден влизат в градината си, приближават се до дървото на злото и си откъсват по един плод. След това страдат, плачат, чувстват се нещастни. Не бутайте дървото на злото, което е вътре във вас! (139, с. 153)

 

Човек е градинар на своята душа – райската градина. Години наред, с мотика в ръка, той трябва да обработва плодните дървета. И като узреят, тогава ще има право да ги вкуси. Мислите ли, че като се върнете отново в рая, ще ядете от плодовете на райските дървета, както Адам и Ева? Първите човеци бяха градинари. Те имаха право да ядат от всички плодове, с изключение на забраненото дърво, но престъпиха закона. И до днес още хората носят в кръвта си отровата на горчивото дърво. Затова като се разболее някой, лекуват го с горчиви лекарство – пелин, хинин и др. И сегашният човек е градинар. Дълго време ще работи той в своята градина, докато заслужено се върне в рая. Дълго време ще се лекува с горчиви билки и лекарства, докато се пречисти кръвта му. Ще дойде ден, когато ще се лекува с умствени билки. Ще каже само една дума или ще помисли нещо и ще оздравее. (66, с. 234)

 

И младият, и старият трябва да се пазят от желанията си, да не ги задоволяват безразборно. Ето, Адам и Ева бяха млади, но като не знаеха как да постъпват с желанията си, направиха една грешка, от която и до днес още човечеството страда. Бог им каза да ядат от всички плодове, но само от един да не ядат. Обаче те пожелаха да опитат забранения плод, да видят какво действие ще произведе той върху организма им. Този плод имаше свойството, като влезе в стомаха на човека, да ферментира. Те опитаха плода и видяха мъчнотиите, които им създаде той. Къде стои опасността при задоволяване на забранените желания? – В неразумността на човека. Когато разумният човек задоволи едно забранено желание в себе си с цел да го опита, втори път той не си позволява това. Неразумният, обаче, като го задоволи един път, продължава и втори, и трети път – не може да го спре. (145, с. 221)

 

Като говорим за отклоняването на израилския народ от правия път, имаме предвид отклоняването и на всеки човек. И съвременните християни са се отклонили от правия път. И те служат на много богове, на всички пишат любовни писма. Обаче в края на краищата всички ще се разочароват и ще потърсят Единия, истинския Бог. И днес още Той им говори, наблюдава живота им, грижи се за тях, но те не Го виждат, не чуват какво им говори. Колкото Ева можа да Го чуе, толкова и те Го чуват. Когато тя се разговаряше със змията и се убеди от нея да вкуси от забранения плод, Бог беше там. Той наблюдаваше какво прави, помагаше й, но тя беше чужда за Неговите думи. Всичкото й внимание беше насочено към онзи, който й обещаваше щастлив живот. Хиляди години минаха от времето на Адам и Ева, но човечеството и до днес още яде от забранения плод. Какво представлява забраненият плод? Всяка горчива дума, всяко лошо чувство, всяка лоша мисъл и постъпка, които човек отправя към ближния си, представляват забранения плод. Хората си предлагат по един или няколко от забранените плодове и после едни-други се обвиняват. Страшно е положението на онзи, който не знае къде се крие забраненият плод и не може да го избегне. Обаче който го познава, той лесно се отказва от него. Той се ползва от опитността на другите хора и всякога помни думите на Бога, казани на Адам и Ева: “От всичките плодове можете да ядете, но само от един няма да ядете”… Сега и на вас казвам: пазете се от плода на забраненото дърво, в каквато форма и да ви се предлага – във форма на пари, на власт, на любов. Явява се въпросът защо Адам и Ева ядоха от забранения плод? Защото змията успя да ги убеди в противното на това, което Бог им каза, именно, че ако ядат от забранения плод, ще умрат. Змията пък ги убеди, че ако не ядат, ще умрат, т.е. ще им се случи нещо лошо. Те се убедиха в думите на змията, ядоха от забранения плод и с тях стана това, което Бог им беше казал. (145, с. 250)

 

Христос казва: “Вие, жените, трябва да се повърнете към първото си положение!” Към кое положение? Към положението да се храните с плодовете от дървото на живота. Д¬йде ви една горчива мисъл, едно горчиво желание – това е от дървото на познание на доброто и злото. Каквато и мисъл да ви дойде, веднага я отхвърлете и поставете друга добра на мястото й! Мразиш някого – не се старай да махнеш този човек или да го избегнеш, а намери друг някого, когото да обичаш. (19, с. 34)

 

Човек трябва да избягва неестествената храна. Енергията, която минава през дървото за познавате на доброто и злото, е неестествена за човека, вследствие на което събужда в него лоши разположения и наклонности. Затова е било забранено още на първия човек да яде от плодовете на това дърво. За да не изпада в такива състояния, на човека се препоръчва да яде от живия хляб, за който Христос е казал: “Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който Ме яде, той ще има живот в себе си.”(139, с. 51)

 

Човек се обича само за нещо красиво. Само красивото в човека се обича, но не и лошото. Когато казваме, че Бог обича и грешния, Той обича доброто, което е вложено в него. Чрез Своята Любов Бог въздига грешния. Чрез Любовта Си Той корени злото в него. Злото е потребно дотолкова, доколкото служи на доброто. Вземе ли връх над доброто и пожелае да го погълне, злото ражда вече смъртта. Бог забрани на първите човеци да ядат от дървото за познаване на доброто и злото, за да не допуснат злото, отрицателното, в света. Допуснат ли злото в себе си, те никога няма да се домогнат до вечния живот. (130a, с. 51)

 

Като дойдеш до злото, ще гледаш на него като на корени, а на доброто – като на клони. Корените са в земята, а клоните – във въздуха. Дръж злото долу, а доброто – горе. – “А Любовта?” – Тя е плод на дървото на живота. Казано е в Писанието: “Листата на дървото на живота са за изцеление, а плодът – за храна.” Понеже Любовта е плодът на това дърво, тя е хлябът, който трябва да ядем, за да живеем. Докато се храним с Любовта, ние живеем. Щом престанем да се храним с Любовта, ние умираме. Любовта не е сила, не е светлина, но тя е храна за човешката душа. Без тази храна човек не може да живее. Христос казва: “Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който Ме яде, има живот в себе си.” – “Дотегна ми да обичам!” – Щом не обичаш, ще умреш. Който обича, той има живот в себе си. Не се страхувайте от думите на Христос: “Който яде от плътта Ми и пие кръвта Ми, има живот в себе си.” Има смисъл да ядеш плътта Христова! Той ще влезе в тебе и ще изправи всички твои грешки. Ако не приемеш Христос, животът ти няма да се изправи… И тъй, обичай злото като корени на дървото, а доброто – като клони. Като обичаш клоните, ще се грижиш и за корените. От време на време ще ги поливаш. (66, с. 84)

 

Питате от какво зависи развитието на човека. – От сърцето. Ето защо сърцето трябва да се облагороди. Мястото на рая е в сърцето, дето са насадени двете дървета – дървото за познаване на доброто и злото и дървото на живота. Когато ядеш от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, ти мразиш хората; когато ядеш от дървото на живота, ти обичаш хората. Първото дърво води към вратата за излизане от рая; второто – към вратата за влизане в рая. Като знаеш това, пази се да не вкусиш от плодовете на забраненото дърво. Ако искаш да влезеш в рая, яж от плодовете на дървото на живота. Какво представят Любовта и омразата? Любовта е врата, през която се отива при Бога. Омразата е врата, през която излизаш от Бога. От човека зависи коя врата ще избере. Невъзможно е да минеш през вратата на дървото за познаване на доброто и злото и да отидеш при Бога. (69, с. 88)

 

Силният човек не лъже, понеже всякога човек, като направи някоя пакост, тогава ще излъже. Кога излъга Ева? Когато направи пакост и откъсна един плод без любов от райската градина. И откъсна не само за себе си, но и за мъжа си. И казва: “Аз ти го давам.” А пък Адам трябваше сам да си откъсне от това дърво. Бог беше му казал за това дърво така: “От това дърво няма да ядеш, понеже не го обичаш. И когато го обикнеш, тогава ще си откъснеш от него с любов.” А Ева каза: “И без любов може!” Разсъждаваше тя и каза: “Отпосле ще дойде любовта.” Питай онази мома, която се е оженила без любов, любовта дошла ли е после? Момъкът е откъснатият плод. Онзи плод, който е откъснат с любов, е на мястото си. Но всеки плод, откъснат без любов, носи лоши последствия. (103, с. 67)

 

И вдъхна Бог на Адам от Своето дихание и той стана жива душа, обаче вторият Адам, който е от небето, е сам Господ, Който стана животворящ дух. Както за първия беше лесно и естествено да съгреши и да не може да удържи на обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното истинно, Който беше сам в сила чрез Своя дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на живота; защото в самото начало, когато Адам беше създаден, той беше и предпазен от всяко падение и подхлъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвежда никаква приятност, той поиска от Бога подходящ другар. Всичко това показва, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовно развит да проумее духовния напредък. Той беше жива душа, но не и жив Дух; той предпочете душевните чувствания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните твари от него ходят две по две и като че да имаше известна връзка помежду тях и известна приятност в скритото това общение. Той поиска от Бога по същите подбуждения да има и той на себе си другар подобен, но в този именно другар той не виждаше, че се отваряше вратата на неговото падение. Тази другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа, и Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си, и че той сам се обрича на страдания. Защото дървото на познание на добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него, защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно наглед, без да вкуси от неговите приятни плодове? Не. Това беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. “Това е повече – потвърди тя – отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-натам в тая градина; отколкото да станем обладатели на цялата земя и нейните богатства.” Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде Своята заповед, за да опита Адама, каза му: “Отнине плодете се и множете се, обладайте земята и напълнете я.” Но можеше ли той да напълни земята и да я обладае, без да вкуси от плода на доброто и злото и без да разбере тоя вътрешен смисъл на живота? Не. Животът беше такъв, че в неговите граници не можеше да се вмести това, което беше възприел. В него вече живееше една жива душа, събудена, надарена със съждение, която искаше всичко да вкуси и опита, па било то добро или зло – не вредеше за него. Стигаше само да постигне своето желание. Ето най-забележителния момент на падението и злощастния път, по който се промъкна злото и влезе в живота с всички свои последствия и ужаси. Лицето на земята трябваше да се запали от огъня на пъкъла и да се промете един ден с всичките свои грехове и престъпления. Невъзможно беше за Адама да стори правдата! Господ предопредели Сам да се въплъти и да изведе страдащото Адамово потомство от земята на робството. И затова Господ казва, че които се сподобият с бъдещия век и с живота на възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равноангели. Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата и словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са научили от дълбока вътрешна опитност и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение. (42, с. 125)

 

Казано е, че Бог създаде човека, но това още не значи, че го създаде съвършен. Човек има да работи много върху себе си, да се самоусъвършенства. Бог каза на Адам: “От всичките дървета на рая ще ядеш, само от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото няма да ядеш.” Адам и Ева не изпълниха заповедта на Бога. Те показаха непослушание, което говори, именно, за тяхното несъвършенство. И за Земята е казано: “Земята беше неустроена и пуста.” Сега аз няма да се спирам върху дървото за познаване на доброто и злото, да го описвам. Опасно е това дърво! Само едно можете да знаете: то е едно от най-красивите дървета на света. Който го погледне, не може да не спре вниманието си върху него. Няма човек в света, който да не се е влюбил в това дърво. То съблазнява даже силните хора. Желанието на човека към забогатяване, към слава, към придобиване на големи знания не е нищо друго, освен плод от забраненото дърво. За да не изпадне в съблазън, човек трябва да се изучава – да види, че всичко онова, което желае отвън, има го и в себе си. За да се изучава, човек трябва да бъде прилежен. Като изучавате себе си, вие изучавате и ближните си. Срещнете ли някой човек, пожелайте да прочетете поне една страница от неговата книга. Ако не можете да прочетете по една страница от всеки човек, прочетете поне заглавието на неговата книга. Всеки човек има различно заглавие на книгата си. За пример, първата красавица в света – Ева, имала едно заглавие; първият юнак – Адам, имал друго заглавие. Знаете ли какви са били заглавията на книгите на първите човеци? Ако не ги знаете, ще ги наречете “първата красавица” и “първият юнак”. По подобие на тях ще наречете и останалите хора красавици и юнаци. Какво правят сегашните красавици и юнаци? Те се събират да живеят заедно и да воюват. Където видите мъж и жена, събрани заедно, ще знаете, че те воюват помежду си…

 

… Когато Бог проговори на Адам и на Ева, те оживяха. Като не послушаха Божествения глас, те излязоха вън от рая, в широкия свят, да се мъчат. Защо ги изпъдиха от рая? Защото не учеха това, което трябваше, а се заеха с изучаване на странични въпроси. Раят е велика школа с определена програма. Който влезе там, трябва да изучава предметите, които му се преподават, а не които той иска.

 

… В какво се състои грешката на Адам и на Ева? Те проявиха непослушание. Змията изкуси Ева да яде от плода на забраненото дърво. Тя яде, но даде и на Адам да го опита. Заради непослушанието си те трябваше да напуснат рая. Като излязоха вън от рая, родиха двама сина – Каин и Авел. Каин уби Авел. Убийството е първият плод от познаването на доброто и злото. Каин уби Авел от завист, че жертвата на Авел била приета от Бога, а неговата – не. Каин искал да вземе нещо от брат си. Как може човек да измие своите грешки и престъпления? – Чрез прилагане закона на Любовта. Преди да приложи Любовта, човек трябва да я придобие. Някой иска да приложи Любовта чрез насилие. Това е невъзможно. Любовта и насилието се изключват. Където е насилието, там няма Любов; където е Любовта, там няма насилие. Любовта се придобива по пътя на прилежанието. И тъй, започнете с прилежанието. Само така ще придобиете Любовта, която носи щастие и блаженство на нашите души. (14, с. 221-224)

 

Любовта е път за придобиване на щастие. Това е един музикален закон, който всеки трябва да познава. Любовта изключва всякаква философия. Дойдете ли до нея, няма защо да питате какво нещо е Любовта. Трябва ли да питате какво нещо е плодът? Щом получите един плод, вкусете го, без да философствате върху неговия произход, върху начина на образуването му. Създаването на плодовете е свързано с много проблеми. Човек не е изпратен на Земята да прониква в тайната, която е скрита в плода. Тази тайна не е достъпна още за човека. Първият човек искаше да проникне в тайната на доброто и злото, но вместо да я реши, той изгуби и това, което знаеше. И тъй, не питайте за тайната, която плодът крие в себе си, но опитайте живота, който плодът носи. Не питайте какво нещо е музиката, но опитайте живота, който музиката носи. Достатъчно е да изпеете на умрелия един тон от тия, които носят живот в себе си, за да стане той и да оживее. (70, с. 174)

 

Какво очакват хората сега? Те очакват по-добри външни условия. Те мислят, че външните условия ще изменят живота. Не, само мисълта е в състояние да измени живота. Светлите и чисти мисли могат да подобрят живота. За това се изисква послушание. Още първият човек даде пример на непослушание, като яде от плода на дървото за познаване на доброто и злото. А после, като го изгониха от рая, пред вратата на рая седеше ангел с меч в ръка, да не би Адам да се върне да яде от плодовете на дървото на живота и като яде, да придобие безсмъртие. Сега вече иде друга епоха, когато на избраните ще се каже тъкмо обратното: “От никой друг плод да не ядете освен от плодовете на дървото на живота!”(140, с. 63)

 

Мъжът и жената – това са двете опорни точки, върху които се гради животът. Казват: защо му е трябвало на Адам жена, да го тури в беля? – Не му създаде Бог беля, а му създаде работа. У Ева имаше инициатива и ум. Тя беше много умна жена, много по-умна от вас, които се мислите за умни. Съвременната култура и знания се дължат на нея. Тя направи грях, но после се яви, че го изправи, като каза на мъжа си: “Аз те турих долу, аз ще те вдигна горе; сега ще те спася, да се научиш на ум, защото ти нямаше ум – ако беше умен, не щеше да ме искаш да дойда на Земята.” Ако вие, жените, разбирахте този закон, както вашата стара майка, бихте били много умни, но не го разбирате, а се само сърдите. Аз не ви харесвам. Вие сте лоши дъщери, майка ви е много по-умна от вас. Осем хиляди години как тя работи, и много умело. Не мислете, че Ева не работи. Днешната цивилизация на нея се дължи. Адам само изпълнява нейните заповеди. Той знае само да се бие, нож да вади и като се върне при жена си, тя го пита: “Свърши ли го?” – “Свърших го.” – “Хубаво си го свършил”… Както при Ева се явила змията и казала: “Защо не ядете от плода на дървото за познаване доброто и злото?”, така сега и Христос се явява при нея и казва: “Защо от хиляди години не ядете от плода на дървото на живота?” – “Защото ни е забранено” – казва Ева. – “Защо ви е забранено?” – На Ева се иска да излъже, но после се решава да каже истината: “Защото съгрешихме.” – “Ха! – казва Христос. – Щом изправите вашия грях, щом го хвърлите от себе си, ще ви се позволи да ядете от това дърво на живота и както когато ядохте от забранения плод на дървото за познание доброто и злото изпитахте неговата зараза, така и сега, като вкусите от плода на дървото на живота, ще последва друга наука, друг обществен строй, диаметрално противоположен на сегашния.”(124, с. 43)

 

… За изяснение на тази мисъл ще си послужа със следната аналогия: представете си, че близо до корените на някой голям дъб посадите едно малко цвете или растение. Как мислите, добре ли ще се развива това цвете? Цветето няма да се развива добре. Защо то не ще може да вирее? В скоро време това цвете ще заглъхне, защото дъбът ще поглъща всички хранителни сокове от земята, както и светлината на слънцето, тъй щото почти нищо няма да остане за цветенцето. Следователно вие трябва да имате предвид, че старият човек, който живее у вас, както и всички стари възгледи и разбирания за науката, за живота, представят голямо дърво, подобно на дъба. И ако вие не се отдалечите от корените на това дърво, каквато работа и да започвате, няма да успявате. Защо? Това дърво ще изсмуква соковете на вашия живот. Окултистите наричат това дърво “дърво за познаване доброто и злото”. Ето защо човек трябва да стои далеч от това дърво, за да може свободно и правилно да се развива. Това значи да ликвидира човек със своята карма. Кармата е дърво, което има свои нужди и желания – да расте и да се развива. Това дърво, което представя миналия живот в човека, трябва да се изкорени, да се замести с ново. Който се е опитвал да корени това дърво, той е разбрал какво значи да изтръгва дяволския нокът от себе си. Рече ли да го изтръгне, вижда колко много боли. Като види, че боли, той започва да го реже. Не, боли-не боли, този нокът трябва да се изтегли, да се изтръгне с корен. В това седи спасението на човека. Някой започва да тегли този нокът, но като го заболи много, той го оставя. По този начин той си създава по-големи болки. Който иска да бъде ученик, той трябва да изтегли този нокът изведнъж. Казвам: ако не можете да изкорените това дърво във вашия живот, поне отдалечете се от него! И тогава посадете новия живот, новите идеи, новите мисли далеч от старите. Значи, без да искате, едновременно ще водите два живота. При това положение забелязвате как в дни на добро разположение, при благородство на вашето сърце, вие сте наклонен към проява на красивото, на великото в себе си, готови сте да говорите истината; и обратно – в дни на неразположение и вие сами не усещате как езикът ви се подхлъзва и говорите или правите това, което не искате. И като останете сами, вие сте недоволни от себе си и се чудите как се поддадохте на известно изкушение. Това става и с млади, и със стари – с всички хора. Туй се дължи на стария живот в хората. (39, с. 56)

 

“Защо Господ даде свобода на двамата ученици в рая? Той не можеше ли да постави два ангела пред дървото за познаване доброто и злото, които да не позволят на двамата ученици да ядат от плодовете на това дърво?” – Можеше, но Той не постави никакви стражари пред това дърво, а го остави свободно. Какво разрешение на въпроса щеше да има, ако тия ангели стояха с пламенни мечове пред това дърво и не позволяваха никому да се докосне до него? – Ние и досега щяхме да бъдем праведни хора. За предпочитане е свободата, придобита по негативен начин, отколкото ограничението. Ограничения има навсякъде. Ограничения има, за пример, в старозаветния живот. Ограничения има в новозаветния живот. Ограничения има и в живота на праведния. В живота на ученика, обаче, ограничения няма. Там всяка негова постъпка е съзнателна и разумна. (112, с. 33)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...