31. Времената, които преживяваме...

[valiamaria]

31.

(В. «Живот», бр. 18, 21.VII.1929 г., стр. 1)

Страданието носи знание, а знанието сам о по себе си представлява условия за живот. Животът носи условия за придобивание великото благо, а благото създава условия за проявявание на Великата Любов, а Любовта ни въвежда във връзка с ония разумни същества, които са минали по този път, за да се радваме.

От «Книгата на Живота»

* * *

Вие сега се намирате при най-добрите условия.

Разумните хора трябва да живеят в най-мъчните условия, а там, гдето няма мъчнотии, деца трябва да се поставят. Само героите могат да издържат на най-мъчните условия на живота.

От «Книгата на Живота»

Времената, които преживяваме, са изключителни - за нас самите; за народа ни; за цялото човечество. Дали това се схваща или не, то е безразлично - слънцето си изгрява, без да се грижи дали ще го видим или не; възможно- то отричане на слепите не е никакво доказателство за липса на светлината.

Старите форми - морал, философия, схващания, норми, учения, се късат като прогнили въжета още при най-малкия напън на бурята, която току-що започва. И много наивни са тия, които мислят, че ще могат да спрат идванието на новото с палиативи, с временно създадени илюзии, с които се мъчат да задържат вниманието или отклонят насоката на движението, идеите, надеждите.

Коренът на всичко идващо е много по-дълбок, отколкото може да се мисли - нещо ново, зачекващо изцяло устоите на живота, е дошло и иде - един процес, който ще трае с години и ще се приближава с неопределима неминуемост. Стихиите ще го предшествуват; разтърсванията - физически, душевни и нравствени, политически и обществени борби, изострени до крайност - ще бъдат предтечите...

Светлината е дошла в света. Вече се зазорява. И тия, на които делата са лоши, ще бягат от светлината, защото не искат да ги видят такива, каквито са си...

А въпреки всичко, надеждата сгрява милиони сърца за по-добър утрешен ден. И в тая надежда, която движи, въодушевява, възкресява и подтиква тия милиони в страшно трудният им всекидневен път, се крие силата на реалното, което никога не се изменя, и което никога не излъгва тоя, който го очаква и работи за него - това, което се проявява в обичта, добротата, братството. Светът отново е изправен пред загадката на утрешния ден: с насилието, със злото, след Каина ли?

Или със светлината, любовта и живота?

Не е важно какво е било, къде си падал, къде си се лъгал или губил - всичко е какво ще решиш от днес, от сега, да бъдеш занапред!

Искаш ли да тръгнеш с новия живот, със светлината, с радостта, с обичта? Виж колко братски ръце са готови да се протегнат от целия свят, да стиснат твоята!

Ще останеш ли още в блатото на старите идеали и похвати?

Чуй тяхната братска песен:

«Да грейне животът и в най-заспалите сърца, в най-тъмните кътчета.

Да стопли душите на всички отрудени, оскърбени, уморени от борбата, защото новият живот, истинският живот е светлина, добро и радост за всички.»

И той иде - близко е!

*

(В. «Живот», бр. 18, 21.VII.1929 г., стр. 1)