Jump to content

2. Лъчи от «Изгрева»


Recommended Posts

2. ЛЪЧИ ОТ «ИЗГРЕВА»

(В. ««Братство», бр. 179, 7.II.1937 г, стр. 3-4) ЗА СЛОВОТО И ДУМИТЕ

Думите могат да кажат само това, което знаеш. Никакви думи няма да са достатъчни за сляпородения да разбере какво е светлина. Но чрез Словото може да се образува вътрешна връзка. И тогава, което не знае клетката - амеба, може да го научи като клетка на едно по-висше същество. Когато ученик, свързан с Любов, погледне през очите на Учителя си, много неща - неясни, стават разбрани в Неговата светлина.

Не бързайте да разбирате - достатъчно е само ако приемете или допуснете - разбирането ще дойде като последица, както силата идва като последица от изядената храна.

ХРАНАТА

А храната е всичко, което дава живот. Такава храна е светлата мисъл, благородното чувство, постъпката в хармония с великите закони на природата. Изведнъж ти няма да ги научиш, както изведнъж не искай и да разбереш защо това е тъй невъзможно, както е невъзможно и да изживееш живота си изведнъж. И знанието е процес непреривен, както и животът. И то има своя храна. Но знанието и науката са две различни неща.

НАУКАТА

Няма да говоря за това, което обикновено се нарича наука, защото и не е. Онова, което говорят, мислят или наричат с тая дума, е само отражението на истинската наука. А тя не зависи нито от вековете, нито от хората. Тя е съвкупността от идеите, които са излезнали от Великото Начало на Живота. Безразлично е дали Го знаете или допущате. То е. Нищо от това, че никъде Го не виждате. Мислите ли, че ако някой изучи клетка по клетка човешкото тяло, ще открие някъде човека? И все пак, той е. Така е и Вечното Начало, което ние можем да признаваме или отричаме, да търсим или не - и все пак, за да Го видим, ще трябва нещо повече от обикновеното разбиране на всекидневния живот. Ще трябва да имаме съзнанието на ученика, или по-право - неговото свръхсъзнание.

УЧЕНИК

Ученик не е тоя, който учи - това е обикновеното разбиране. В тая наука, за която говоря, ученик е този, който има чувството на целокупния живот. Ако човек гледа на нещата и света като индивид, той ще има винаги една перспектива изопачена. Че това е едничкото достъпно гледище на мнозината, това още нищо не значи. Но тия, които искат да учат, душите, които търсят, трябва винаги да помнят единството на онова голямо семейство на вселената, всред която живеем. При това помни, че противоречията ги няма вън, а са в нас. Това, разбира се, нито е лесно, нито е така общодостъпно. Тук е нужна вяра, признаване на авторитет, мисъл, опит и наблюдения. По необходимост, човек трябва да има, или би предпочел, по-ясни лични преживявания, които да бъдат доказателства, но при липсата им, ще трябва на първо време да се задоволи с паралелните логични образи или аналогиите. Така, за да се разберат някои противоречия, трябва да дойдем до единството. Например человек често се смущава от крайните противоречия, които съществуват в живота на всяка крачка - добро и лошо, живот и смърт и пр. Да обясним същината на битието, се изисква твърде много, но да дадем един образ на онова, което става и което може да ни послужи донякъде като образ за разяснение, е лесно. Ако вземем едно движение по кръг, тогава едната половина има движение, противоположно на другата. Единството обаче на движението е несъмнено. Това е особено ясно и в колата - задните колелета като че слизат надолу, когато предните се качат - и въпреки това колата върви в една посока. Разбира се, повтарям, това е една аналогия, но тя може да ни помогне в много случаи да се допусне в противоречието единство. Обяснението на това единство ще изисква може би много повече знание, но на първо време нека се задоволим с това. «Противоречие» значи гледане на нещата от две противоположни посоки - смяна на перспективата. Но противоречията, както и разбиранията, може да бъдат вътрешни или външни, индивидуални или колективни. Субективни или обективни.

Всъщност всичко това са само думи и ако ги характеризираме пак в една аналогия, ще може да си послужим със сферата. Ако си вътре в сферата, тя ще е вглъбната, ако си отвън сферата, тя ще е изпъкнала. Значи, положението ти може да се характеризира чрез схващането ти - и обратно, схващането ти може да послужи да очертае положението ти. Но и едното, и другото не са постоянни елементи на едно знание, а само условности. Тия условности обаче имат за последици отношения спрямо всичко друго. По такъв начин се раждат ония условия «вселени» - «мирове», които ние наричаме физически, механически, психически, «духовни» и пр., разбира се, със своите отношения и закони. Всъщност ние имаме един свят, който не е нито физически, нито химически, нито психически, нито духовен (правя съществена разлика между дух и душа), но който е един и същ във всички положения, но нашите отношения и знания към него не са еднакви, както не биха били впечатленията еднакви, да речем, на една мравя, която лази по краката и по главата на един и същи човек. Или, ако си послужим с друга аналогия - ако някой учен почне да изучава, както и сега изучават във физиологията постепенните разрези на един зародиш под микроскопа - там може да се видят известни органи, но онова, което дава значение на тия форми - животът, по никой начин не може да бъде видяно или констатирано. А именно то е същественото - функцията, ирационалният остатък - неизвестното, което обобщаваме с думата «живот».

ПРЕДВАРИТЕЛЕН РЕЧНИК

Стигайки до тая дума, нам се налага да направим едно малко отклонение и да изтъкнем нещо съществено - че человек обикновено е свикнал да схваща живота ограничен и обезателно свързан със строго определени форми. Така се мисли, че человек е жив само докато е в тялото си - щом тялото престане да живее - и человек престава да съществува. Това е една чисто детинска представа, която характеризира начина, по който човек е достигнал своето знание. Ние няма да обясняваме, само ще я констатираме. Няма да доказваме и обратното - понеже всяко доказано нещо изключва истината. Истината не се доказва, а се живее - и следователно - знае. Не се ли живее, тя може да съществува, но не може да се знае. Истината има вътрешно отношение с човека, тя засяга общата реалност. Битието й не можа да се постигне чрез ума. Тя е основа на живота. И всяка степен на живота има своя постигната Истина, както и от всяка височина има свой видим хоризонт. Това казвам за тия, които непременно искат да знаят Истината и мислят, че с няколко логически построения ще я постигнат. На тях бързам да кажа, че никакви думи, били те и на най-свещените писания, не са цел сами по себе си и не разкриват истината - те са само път към истината, която Учителите носят въплотена в своя личен живот. В тая смисъл Словото е възможност да се постигне състояние на вътрешна връзка, а не завършени скрижали, които като се изучат наизуст, ще се постигне царството Божие. Трябва живот, който да включва в себе си Пътя и Истината, да се достигне до оная мистична връзка с Любовта -с парфюма на вечния, всеобщ, всепроникващ живот, който осмисля и нашия личен индивидуален живот. Да си послужим пак с аналогия. Един човек може да бъде много добър или гениален, но ако принадлежи и на един отличил се с нещо народ, то неговата слава ще се примеси с общата и от това той ще има нов източник на радост. Това сравнение е бледо, но ако размислим, то ще ни служи само като малък повод да влезем в света на реалното. В реалния свят човешките системи на мисъл, логика и закони са дотолкова от значение, доколкото са, да речем, от значение правилата за вътрешния ред на един параход, който развълнуваният океан мята на всички страни...

Л. Лулчев

(Следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...