11.Реално и нереално

[valiamaria]

11. РЕАЛНО И НЕРЕАЛНО

(В. «Братство», бр. 11 (292), 10.V.1942 г, стр. 3-4)

СЕЙ ЧИСТО СЕМЕ!

Мнозина се оплакват, че са правили добро, а в замяна получавали само зло. Това са говорили и мен не веднъж. И когато ги запитвах може ли, като се посади боб, да израсте царевица, или козата да роди агне - те се смееха -толкова това им се виждаше невероятно. А при това все пак те се оплакваха...

Когато дена нива се оре и не се засява с чисто семе, бурени излизат по нея. И колкото е по-добре орана, толкова по-големи и буйни са те. Да правиш нещо без любов - то е да ореш, без да сееш - бурени покарват!

Каквото и да правиш - прави го от обич. Правиш ли го от каквито и да било други съображения, резултатите ще бъдат незадоволителни.

При това ти, който ще «правиш» доброто, винаги си спомняй, че в света има само Един, Който прави доброто - това е Бог, а ние изпълняваме само Неговото желание. Ние можем да донесем вода от извора и да услужим на някой жаден, но ние не правим водата! Не помним ли това, ние мислим нещата както не са, и много естествено е, че животът ще ни опровергава, на всяка крачка неочаквани противоречия ще ни смущават...

Сей чисто семе - всяко нещо, сторено от Любов, е чисто семе! А стореното от Любов - любов ражда. Това е закон, в който няма изключения. Тия, които мислят, че има грешка, нека я търсят първом грижливо в себе си и ще видят, че след това работите им ще почнат да се оправят. Направил ли си нещо от любов, ти сам ще знаеш това - в душата ти ще е светло, в сърцето - топло и ще чувствуваш радост, като че целият свят е твой. Тогава пак ще работиш и даже повече, отколкото сега работиш, но такава работа не ще те изморява, а ще ти дава само още по-голям подтик. Противоречията ще изчезнат. Ти ще бъдеш доволен от себе си.

ЛАМТЕЖ ПО ПРИЗРАЧНИ НЕЩА

Днес мнозина развалят живота си, губят дните си и жертвуват силите си да постигат цели, които са временни, често призрачни, като облаци, които първият вятър разгонва или изгряващото слънце стопява.

Зад всеки предмет и вещ стои една идея, някое реализирано желание. Тази идея е по-ценна от формата, която я носи. А още по-важно е съзнанието, което я е създало.

Сега мнозина искат да се осигуряват. Други - да създават положение. Трети - да завладяват, оправят, нареждат. Всичко това е прекрасно. В основата си всичко това са Божествени идеи. Но когато законът за цялото се използува частично, това ражда само временни блага. А когато частта иска да се натрапи на цялото, това ражда катастрофи, зло, смърт. Зад преходните форми стоят идеите, които заслужават внимание. Зад идеите стоят техните носители - възвишени съзнания, които би трябвало да проучваме. Не да бягаме от света, но същевременно и да не бъдем пък роби на това, което ние сами сме си създали. А сега колко много са тия, които са роби и поклонници на съвременни идоли: наука, култура, моди... Зад всички тях стоят вечни идеи, но те трябва да бъдат правилно разбрани. Да живеят всички хора по братски - това е Божествена идея. Но когато се иска да се постигне това чрез насилие, това е изопачено разбиране, което докарва страдания и смърт на милиони хора...

Да ламтим за това, което винаги свети, което носи живот в себе си. Това, което, възприето, дава сила, разбрано - носи свобода! Ако ще бъдем слуги и носители на идеи, нека поне те да са Божествени - в тях се крие благото на всички - и нашето собствено също.

ПАЗЕТЕ ЦАРСТВОТО!

Има едно царство, в което всичките закони се гласуват моментално и се изпълняват веднага от милиони най-покорни, най-послушни войници и служители.

Това е царството на нашата мисъл! Човек не познава нищо по-велико от него и при това не го зачита за нищо, макар да има нужда от него постоянно.

Нищо в човека не става преди да се роди мисълта за него, преди да се заповяда оттам. В това царство ние сами сме царе и господари.

Няма нищо лошо или добро, което ние сме направили в живота си, което да не е станало най-напред там - в това велико безкрайно царство, в което ние сме самодръжци абсолютни.

Искаме ли да мислим за звездите - там е мисълта ни. За великия океан? -И там е! И за най-дребното, и за най-великото - това са все наши лични възможности.

Нека тогава пазим крепостите и вратите на това приказно царство. Никаква лоша мисъл не трябва да прониква и в най-далечното кътче на това царство. Както не ядете гнилите и развалени плодове, така отхвърляйте лошите мисли!

Но нима да си затваряме очите пред злото, което ни заобикаля от всички страни?

Да, тъкмо това.

Но то съществува.

Та що от това? В един град не съществува ли смет и нечистотии? Съществува. Кой се грижи за тях? Нали специални хора? Ако вие сте от тия специални хора, грижете се за тия нечистотии. Но ако не сте, не се нареждайте доброволно в техните редове, защото ще се изпоцапате и после няма да можете да работите. При това ще разнасяте тия нечистотии навсякъде и воня, която ще отблъсква всички. А вие, неподозиращ това, ще се чудите защо хората се отнасят така недружелюбно...

Злото в човека започва с лошата мисъл. Пазете се от лошата мисъл и тогава няма да стигнете до лошото дело! Пазете светло и чисто вашето приказно царство, в което могат да цъфтят най-красивите цветя, да се оглежда небето с всичките си безкрайни слънца и звезди, да се съединяват миналото и бъдещето с най-малките усилия. Не пущайте в него мрачните сенки на злобата, огнените стрели на завистта, тежките облаци на съмнението...

С цветя и слънчеви лъчи украсявайте мислите си, и светът ще стане и наистина по-красив и за самите вас, и за околните!

10.11.1942 г., Изгрева

Л. Лулчев.