Jump to content

11.Реално и нереално


Recommended Posts

11. РЕАЛНО И НЕРЕАЛНО

(В. «Братство», бр. 11 (292), 10.V.1942 г, стр. 3-4)

СЕЙ ЧИСТО СЕМЕ!

Мнозина се оплакват, че са правили добро, а в замяна получавали само зло. Това са говорили и мен не веднъж. И когато ги запитвах може ли, като се посади боб, да израсте царевица, или козата да роди агне - те се смееха -толкова това им се виждаше невероятно. А при това все пак те се оплакваха...

Когато дена нива се оре и не се засява с чисто семе, бурени излизат по нея. И колкото е по-добре орана, толкова по-големи и буйни са те. Да правиш нещо без любов - то е да ореш, без да сееш - бурени покарват!

Каквото и да правиш - прави го от обич. Правиш ли го от каквито и да било други съображения, резултатите ще бъдат незадоволителни.

При това ти, който ще «правиш» доброто, винаги си спомняй, че в света има само Един, Който прави доброто - това е Бог, а ние изпълняваме само Неговото желание. Ние можем да донесем вода от извора и да услужим на някой жаден, но ние не правим водата! Не помним ли това, ние мислим нещата както не са, и много естествено е, че животът ще ни опровергава, на всяка крачка неочаквани противоречия ще ни смущават...

Сей чисто семе - всяко нещо, сторено от Любов, е чисто семе! А стореното от Любов - любов ражда. Това е закон, в който няма изключения. Тия, които мислят, че има грешка, нека я търсят първом грижливо в себе си и ще видят, че след това работите им ще почнат да се оправят. Направил ли си нещо от любов, ти сам ще знаеш това - в душата ти ще е светло, в сърцето - топло и ще чувствуваш радост, като че целият свят е твой. Тогава пак ще работиш и даже повече, отколкото сега работиш, но такава работа не ще те изморява, а ще ти дава само още по-голям подтик. Противоречията ще изчезнат. Ти ще бъдеш доволен от себе си.

ЛАМТЕЖ ПО ПРИЗРАЧНИ НЕЩА

Днес мнозина развалят живота си, губят дните си и жертвуват силите си да постигат цели, които са временни, често призрачни, като облаци, които първият вятър разгонва или изгряващото слънце стопява.

Зад всеки предмет и вещ стои една идея, някое реализирано желание. Тази идея е по-ценна от формата, която я носи. А още по-важно е съзнанието, което я е създало.

Сега мнозина искат да се осигуряват. Други - да създават положение. Трети - да завладяват, оправят, нареждат. Всичко това е прекрасно. В основата си всичко това са Божествени идеи. Но когато законът за цялото се използува частично, това ражда само временни блага. А когато частта иска да се натрапи на цялото, това ражда катастрофи, зло, смърт. Зад преходните форми стоят идеите, които заслужават внимание. Зад идеите стоят техните носители - възвишени съзнания, които би трябвало да проучваме. Не да бягаме от света, но същевременно и да не бъдем пък роби на това, което ние сами сме си създали. А сега колко много са тия, които са роби и поклонници на съвременни идоли: наука, култура, моди... Зад всички тях стоят вечни идеи, но те трябва да бъдат правилно разбрани. Да живеят всички хора по братски - това е Божествена идея. Но когато се иска да се постигне това чрез насилие, това е изопачено разбиране, което докарва страдания и смърт на милиони хора...

Да ламтим за това, което винаги свети, което носи живот в себе си. Това, което, възприето, дава сила, разбрано - носи свобода! Ако ще бъдем слуги и носители на идеи, нека поне те да са Божествени - в тях се крие благото на всички - и нашето собствено също.

ПАЗЕТЕ ЦАРСТВОТО!

Има едно царство, в което всичките закони се гласуват моментално и се изпълняват веднага от милиони най-покорни, най-послушни войници и служители.

Това е царството на нашата мисъл! Човек не познава нищо по-велико от него и при това не го зачита за нищо, макар да има нужда от него постоянно.

Нищо в човека не става преди да се роди мисълта за него, преди да се заповяда оттам. В това царство ние сами сме царе и господари.

Няма нищо лошо или добро, което ние сме направили в живота си, което да не е станало най-напред там - в това велико безкрайно царство, в което ние сме самодръжци абсолютни.

Искаме ли да мислим за звездите - там е мисълта ни. За великия океан? -И там е! И за най-дребното, и за най-великото - това са все наши лични възможности.

Нека тогава пазим крепостите и вратите на това приказно царство. Никаква лоша мисъл не трябва да прониква и в най-далечното кътче на това царство. Както не ядете гнилите и развалени плодове, така отхвърляйте лошите мисли!

Но нима да си затваряме очите пред злото, което ни заобикаля от всички страни?

Да, тъкмо това.

Но то съществува.

Та що от това? В един град не съществува ли смет и нечистотии? Съществува. Кой се грижи за тях? Нали специални хора? Ако вие сте от тия специални хора, грижете се за тия нечистотии. Но ако не сте, не се нареждайте доброволно в техните редове, защото ще се изпоцапате и после няма да можете да работите. При това ще разнасяте тия нечистотии навсякъде и воня, която ще отблъсква всички. А вие, неподозиращ това, ще се чудите защо хората се отнасят така недружелюбно...

Злото в човека започва с лошата мисъл. Пазете се от лошата мисъл и тогава няма да стигнете до лошото дело! Пазете светло и чисто вашето приказно царство, в което могат да цъфтят най-красивите цветя, да се оглежда небето с всичките си безкрайни слънца и звезди, да се съединяват миналото и бъдещето с най-малките усилия. Не пущайте в него мрачните сенки на злобата, огнените стрели на завистта, тежките облаци на съмнението...

С цветя и слънчеви лъчи украсявайте мислите си, и светът ще стане и наистина по-красив и за самите вас, и за околните!

10.11.1942 г., Изгрева

Л. Лулчев

(В. «Братство», бр. 170, 25.Х.1936 г, стр. 3-4)

Человек познава природата толкова, колкото познава и себе си. Невежият не познава нито себе си, нито природата. Ученият познава нещо от природата и отчасти себе си. Мъдрият познава и себе си, и природата. Ползва се сам от това знание и помага на другите.

Но природата е нещо достъпно за всички ни, защото ние сами сме частица от нея. Достатъчно е, ако пожелаем да влезем в отношения с нея - тя винаги е на услугите ни. И ако ние сме деца или невежи - тя ще ни забавлява. Ако сме учени, тя ще ни покаже своите закони, а ако сме мъдри, ще ни разкрие своите тайни.

Мъдрият и ученият се различават по това, че мъдрият работи безкористно, не продава знанията си, не злоупотребява с тях и винаги има предвид върховната цел на Естеството, отгдето е почерпил тия знания. Него не съблазняват земни богатства, обществени положения, титли, мнения, слава. Той живее в един реален свят, в който нищо не му липсва и към който нищо не може отвън да се прибави. Това знаят само мъдрите, другите могат само да мислят за такъв живот.

Но всички тия пътища на учения или мъдреца са еднакво отворени пред всеки от нас. Достатъчно е само да пожелае настойчиво да върви по някой от тях, и ако това е единствената му цел или най-силното му желание, природата ще го подпомогне, условията на живота му ще се стекат по нов начин и той ще има желаното. Но нека не мисли, че то ще се постигне в един ден, нито в една година. Това ще бъде път без край, но в началото още той ще вкуси от плодовете му и ще знае вече, че е влязъл в него. И радостта му след това винаги ще преодолява страданията, които ще срещне в своя живот.

Започнете изучаването със себе си или с тия, които обичате най-много. Погледнете лицето си и знайте, че там - в него, се гнезди всичкото най-възви-шено и красиво във вашия живот. Челото - там е гнездото на всички мисли. Там е светът на мечтите - царството на най-реалното и същевременно - на най-неуловимото. Вгледайте се в челата на близките си и познатите и ще видите как те са разнообразни. Погледнете носовете, устните, брадите... В тия форми е изразен целият душевен, умствен и чувствен свят - това е море, което се вълнува; небе, което засенчват облаци, което понякога свети, друг път е навъсено и страшно, което пожълтява, посинява, почервенява, побледнява, почернява, с една реч - взима всичките цветове на дъгата и заедно с това показва някакъв важен дял от живота ни, хроникира. А там, където често минава вода, тя прави и водни улейчета. Често повтаряните състояния турят отпечатък или израз на лицето: скръбно, весело, мрачно и пр.

Но преди да дойдем до тия живи форми, нека се спрем на някои елементарни истини, които биха ни подпомогнали в това. Естествено е, че досегашните ни знания биха били полезни, но трябва и нещо ново. Това ново може да ни се строи странно на пръв поглед, но личният опит ще ни покаже доколко то е вярно. Светът, в който живеем, е същият и за учения, и за невежия, но еднакво не го схващат. Ученият вижда закономерност там, където невежият се угнетява от хаос и безсмислие. Колкото по-широко е съзнанието на човека, толкова нещата изглеждат зависими и свързани едно с друго. Колкото е по-тесногръд и невежа, толкова и светът му се ограничава с неговите непосредствени интереси и желания.

Силите в света ние познаваме по техните резултати, формите са един от тия резултати. Человек е също проява на силите, които носи в себе си. Неговата форма, тялото му, е във връзка с това как проявява своите сили - в кои светове - физическия, органическия и чувствения или във волевия и умствения. Съответно това и формите на тялото добиват своя изглед.

За да ни стане по-ясен светът, който ни заобикаля и който е в нас, ще го вземем в най-контрастния му вид, а после ще дойдем до единството, което е в

основата на всичко и разбирането, на което изисква повече знания.

В нашия физически свят различаваме тъмнина и светлина, мъжки и женски пол, движения и покой, живот и смърт и пр. Ще вземем някои кратки положения, за да изясним някои форми, присъщи на човека.

Така, ще вземем като установено (самото доказване би ни отвлякло много от практичната цел, която имаме с настоящите редове), че линията е израз на сила, а повърхнината - граница на сила, които действуват.

Всички линии в органическия свят може да се смятат като израз на електрическата енергия. Всичките криви - на магнетичните енергии. В човека, там, където имаме прави линии, действува или са резултат на ума, а кривите - на сърцето или чувствата. Смесените линии характеризират проявата на волята. Всяко отклонение предполага увеличение на съпротивлението на средата или приближавание към центъра. Геометрическата точка в органическия свят има три значения - точка, център и фокус. Точката е неутрална. Центърът е точка, в която става проява на вътрешни сили, а във фокуса се съсредоточават външни сили.

Правата плоскост показва уравновесени сили, огънатата (вдлъбнатата) е пасивна, женска, възприемаща или събираща. Изпъкналата повърхност е активна, мъжка, разпръсваща енергиите.

Всяко нарушение на равновесието извиква движение. Големината на една органическа линия показва продължителността или времедействието на една сила. Ъглите, които се образуват, показват близко или далеч става действието. Всичките издути части на човешкото тяло са активни. Вдлъбнатите - пасивни или събиращи енергии. А смесените форми показват на смесени функции -активни и пасивни (например окото, ухото, носът и пр.).

Нека вземем например носа. Той е най-активната част на лицето, израз на човешката дейност и след челото е най-същественият указател на характера. Ъгълът характеризира амплитудите на живот. Линията «а» характеризира полезната или еволюционна дейност на човека.

Дължината на линията «в» - пътя, който е изминат, за да се достигне тая полезна дейност. Носът може да бъде активен, както е тук на фигурата (на ума и желанията), а може да бъде и пасивен, с обратна форма - линията «в» ако е вглъбната.

(Следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...