29. Писма до познати и непознати

[valiamaria]

29. ПИСМА ДО ПОЗНАТИ И НЕПОЗНАТИ

Любомир Лулчев

(В. «Братство», бр. (5) 300, 1.I.1943 г., стр. 3)

Драги приятелю,

Макар непознат, позволявам си това обръщение поради Вашето сърдечно писмо, с което разкривате душата си. Вие сте прав, че хора като Вас днес в този материалистичен век са малко. И при всичко това усърдие, което сте по-казали досега, Вие се чудите защо нямате резултат от ходенето Ви на църква, постоянните молитви по всевъзможни начини, включително и употреблението на индуски мантри...

Според мен Вие би трябвало да прецизирате по-ясно какво собствено искате. От факта, че Вие сте верующ човек в Бога, не следва, че всичко, за което се помолите, Бог трябва непременно да го изпълни или пък че успехите трябва да се редуват един след друг в живота Ви. Пък и Вашето много четене може да Ви бъде полезно само ако разбирате как и какво да четете. Книгите са храна и трябва грижливо да се подбират и да се не злоупотребява с тях. Те са като една клечка кибрит може да запалят огън само ако съществува материал за горене. Словото Божие не е книгата, а ехото му във Вашата собствена душа! Ако тя не пламне и не гори, не може да имате очакваната полза нито за Вас, нито за околните.

Вие много ми приличате на човек, който страда от една болест. Той научил, че има сигурно средство против тая болест, изучил всичко до най-малките подробности; всичко, което се отнася до това лекарство: състав, история, от кого е било изнамерено, как е опитвано, коя е най-добрата фабрика, в която се фабрикува и пр., и пр. а само едно забравил да стори да вземе това лекарство и да му даде възможност вътре в него да покаже силата си.

Мнозина днес са като Вас. Не е толкова важно схващането ни за историческия Христос, а също и дали се признава от всички за Божи син. Въпросът е можем ли да се свържем с Неговото сърце, Неговата душа и Неговия Дух. И тази връзка да произведе в нас преврат да уредим живота си, да се хармонизираме с всички разумни същества. Ако Христовото учение може да измени живота ни и външно, и вътрешно, то има смисъл, има приложение.

Погледнете някой момък, който е срещнал някоя мома, в която се е влюбил. Вижте само колко бързо и как много се изменя той! Почва да се носи по-хубаво, внимава на всяка нейна дума тя е жив закон за него! Той е радостен, щастлив. Лицето му грее. Усмивката не слиза от устата му. Готов е да се радва и помага на целия свят. За него не съществува нищо лошо... Ако такъв преврат може да направи една мома, обикновена смъртна жена, то какъв преврат би станал в човека, ако той наистина е срещнал и познал Христа?

Ако във Вас е станал този преврат - тогав а видението Ви е истинско; ако ли не то е някакво отражение само. Но не се отчайвайте. Ще срещнете и оригинала. И тогава по плода ще познаете и дървото.