33. Из науката и живота: Влияе ли войната върху климата

[valiamaria]

33. Из науката и живота

ВЛИЯЕ ЛИ ВОЙНАТА ВЪРХУ КЛИМАТА?

(В. «Братство», бр. 2 (297), 15.Х.1942 г, стр. 4)

Така сложен въпросът, може би не ще е много интересен за хора неспециалисти. Погледнат по-дълбоко обаче, той крие една съществена проблема. Германският професор д-р Кобич е проучвал дълго време това и е дал своето отрицателно становище в един свой труд, издаден напоследък и предаден в резюме от «Ута прес» Берлин (печатан във в. «Мир»), На този възглед е отговорил Л. Лулчев с една кратка, но твърде добре аргументирана статия, печатана също във в. «Мир». Там той засяга в дълбочина оная съществена проблема, която трябва да се разгледа, преди да се сложи въпросът за влияние на войната върху климата, а именно: е ли Природата нещо разумно или е само нещо механическо? Макар с малко думи, отговорът е даден съвършено ясно. При това са подигнати мимоходом много мисли, които сами по себе си са твърде ценни, защото отварят нови хоризонти за размисъл.

Въпросът за влиянието на войната върху климата е повдиган много пъти поради фактическото съвпадение на особени климатически промени във време на сражения. И макар това да не е напълно доказано и обяснено, все пак е достатъчно вярно и ясно отбелязано исторически.

Отрицателното становище, което се взема в горецитираната статия, ни се струва слабо аргументирано. Аналогиите не са надеждни доказателства, но понеже са си послужили с тях, ще се ползуваме и ние, за да съкратим обясненията.

Казва се, че ако поискаме да предизвикаме с една пръчка вълнение в едно езеро, ще имаме твърде ограничени възможности. Но изпуска се изпредвид, че в природата съществуват и други възможности, които може да наведат нашата мисъл и на друга посока, стига да не гледаме на природата като на нещо чисто механическо. Така например, с тази малка пръчка може да се направи малка вада, през която да изтекат хиляди килограми вода, да се преместят сами милиони килограми вода на това езеро! При това известен е и фактът, че лавини с хиляди тонове сняг може да се понесат, да паднат само от един вик или гърмеж. А също и невероятния факт, че милиони килограми тяжест може да се вдигнат само с... един косъм стига да са уравновесени с друга, равна ней, тяжест (повдиганието на параходите в доковете, шлюзите и пр. ...)

Има и друга една истина, която бихме характерилизари с краткото слово: малко квас цялото тесто заквасва.

Ако погледнем точно в духа на горецитираната статия, би трябвало да дойдем до абсурдния извод, че ако машинистът поиска да пусне своя трен в движение, ще трябва да има самият той хиляди конски сили... Вместо това той има само знание и манипулира с един лост, който иска незначителна, в сравнение с машината, енергия! Много ясно е, значи, че в природата има и други, не само механически, състояния и закони, а и условия, при които уравновесените маси губят значението на количеството и могат да бъдат премествани с малки, дори нищожни, усилия, и че структурата на дадени маси («тестото») може да бъде изменена с известни фактори («квас») и докарвана от едно състояние в друго без особени лични усилия на човека.

С горните примери ние искаме да събудим някои мисли в читателя, преди всичко във възгледа за природата. Гледането на нея като на нещо механично според нас е съществена погрешка. За едно будно съзнание, в природата стават непрекъснати процеси и това, което ние наричаме «вещи», «събития», «явления», това е само откъслечното, ограничено разбиране на тия процеси, поради ограниченото наше съзнание, което ги прекъсва, за да му станат понятни. И което е още по-странно, човек, мислейки за природата, изключва себе си в момента от нея и затова и тъй малко я разбира. Оттам видимата разхвърляност и противоречия, които среща на всяка крачка в нея. Това е лесно обяснимо. Какво би казало едно същество за човека, ако го срещнеше и започнеше да го изследва поотделно: червата с нечистотиите в тях; дробовете, сърцето с кръвта, мозъка... И въпреки това видимо различие, ние все пак знаем, че те образуват нещо единно и целесъобразно в своята проява.

Методът на обикновения човек да противопоставя на себе си това, което изучава, създава едно положение, което из основа е невярно една несъществующа перспектива, резултатът на която е чувство на време и пространство мрежа, върху която се алага тая перспектива на «тук» и «там». След това иде и новият «хикс» в това сложно уравнение нашите сетива, чрез които схващаме нещата и които ни турят своите «очила»... Благодарение на тия погрешни методи, въпросът за адекватността на познанието, датуващ от хиляди години, не се е приближил за официалната наука нито с една крачка към своето решение. Ученият и досега, в повечето случаи, е като чужденец пред природата, пълна с неумолими и страшни закони, от които той иска да изтръгне тайните и завладее силите. А при това, освен тия външни методи за изучаване на явленията, има и вътрешни, при които съзнанието се слива с изучаваното.

Нашата цел сега не е да разкриваме този метод, но той е известен на мнозина; за него се загатва в свещените писания на всичките народи. Там се говори за пророци, които спират дъждове и настават суши и след молитвата им започва пак да вали. Има известни магични похвати, чрез които огромната термодинамична атмосферна машина може да бъде турена в движение, както и всяка друга машина, без да изисква от машиниста си да има нейната сила.

В това отношение сраженията, убийствата, вълненията на хората, страданията на хилядите са до известна степен възбудители на силови енергетични токове, които може да послужат като квас и да сменят едно атмосферно състояние с друго. Дори нещо повече както един човек, когато му се говори, може да направи нещо и да се отзове на молбата ни, така и в природата, от която ние сме част и която не е по-малко разумна от човека (защото би било абсурд частта да е разумна, а цялото безумно!), има моменти, в които може да се отзове на разумни искания. Но това ще може да стане, когато хората започнат да гледат на природата като на една разумна майка, в обятията на която живеем и със законите на която трябва да се справяме, ако не искаме излишни страдания. Ще дойде време, когато хората ще разберат силата на мисълта; когато ще изучат и познаят по-добре съществуващите в пространството и самата земя енергетични и телурични токове, които образуват обмяната на енергиите между слънцето и планетите и тогава, познавайки по-добре себе си и средата, която ги заобикаля, ще могат да идват в разумни отношение. И тогава местният климат ще може да се регулира тъй, както и осветлението на един град.

Любомир Лулчев